Новата лунна мисия на Индия - „Чандраян-3“, навлезе в решителен етап шест дни преди кацането на Луната, предвидено за 23 август, съобщи Франс прес.
Лунният модул се отдели от своя носител, потвърди Индийската организация за космически изследвания в Туитър.
Според организацията ракетата носител ще продължи своето пътуване "в продължение на месеци, години" в рамките на програмата за изучаване на екзопланетите - планетите извън Слънчевата система, за да се установи доколко те биха могли да бъдат обитавани от хора и какви са характеристиките на тяхната атмосфера.
Индийският космически апарат „Чандраян-3“ се подготвя за кацане на Луната
Индия е най-населената държава, разполагаща със сравнително скромен бюджет за космически изследвания в сравнение с други нации. Досега едва три държави са успявали да извършат кацане на Луната, намираща се на 384 км от Земята: Русия, САЩ и Китай.
Според програмата на индийската лунна мисия модулът трябва да кацне на Южния лунен полюс в периода 23-24 август. Първият опит на Индия да извърши прилуняване преди четири години се провали, тъй като екипът изгуби връзка с модула.
Първи кадри на Луната, заснети от „Чандраян-3“ (ВИДЕО)
Настоящата мисия "Чандраян-3" включва лунния модул "Викрам" ("доблест" на санскрит) и мобилния робот "Прагиян" ("мъдрост" на санскрит). Стойността на мисията е 74,6 млн. щатски долара - по-малко в сравнение с мисиите на други държави. Предходната индийска лунна мисия от 2019 г. беше на стойност 140 млн. щатски долара, почти двойно по-скъпа от настоящата.
Мобилният робот - т.нар. лунен роувър, трябва да изпълни задачата си в рамките на един лунен ден, равняващ се на 14 земни дни.
Директорът на индийската Организация за космически изследвания С. Соманатх потвърди, че инженерният екип си е взел поука от провала през 2019 г.
През 2008 г. Индия успя да разположи сонда в лунната орбита. През 2014 г. страната стана първата азиатска държава, изпратила сателит в орбита на Марс. Три години по-късно Индия изстреля 104 сателита в рамките на една мисия. Предстои и тридневна мисия в земната орбита. През 2019 г. министър-председателят Нарендра Моди обяви, че страната му влиза в клуба на космическите сили, след като Индия свали сателит в ниска орбита с ракета.
Индия е обект на критики заради множеството космически отпадъци, които генерира.
Страната се опитва да увеличи своя дял от световния космически пазар благодарение на по-ниските цени, които предлага за търговски цели в сравнение с конкурентите си.
Лунният модул се отдели от своя носител, потвърди Индийската организация за космически изследвания в Туитър.
Според организацията ракетата носител ще продължи своето пътуване "в продължение на месеци, години" в рамките на програмата за изучаване на екзопланетите - планетите извън Слънчевата система, за да се установи доколко те биха могли да бъдат обитавани от хора и какви са характеристиките на тяхната атмосфера.
Индийският космически апарат „Чандраян-3“ се подготвя за кацане на Луната
Индия е най-населената държава, разполагаща със сравнително скромен бюджет за космически изследвания в сравнение с други нации. Досега едва три държави са успявали да извършат кацане на Луната, намираща се на 384 км от Земята: Русия, САЩ и Китай.
Според програмата на индийската лунна мисия модулът трябва да кацне на Южния лунен полюс в периода 23-24 август. Първият опит на Индия да извърши прилуняване преди четири години се провали, тъй като екипът изгуби връзка с модула.
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 17, 2023
‘Thanks for the ride, mate! 👋’
said the Lander Module (LM).
LM is successfully separated from the Propulsion Module (PM)
LM is set to descend to a slightly lower orbit upon a deboosting planned for tomorrow around 1600 Hrs., IST.
Now, 🇮🇳 has3⃣ 🛰️🛰️🛰️… pic.twitter.com/rJKkPSr6Ct
Първи кадри на Луната, заснети от „Чандраян-3“ (ВИДЕО)
Настоящата мисия "Чандраян-3" включва лунния модул "Викрам" ("доблест" на санскрит) и мобилния робот "Прагиян" ("мъдрост" на санскрит). Стойността на мисията е 74,6 млн. щатски долара - по-малко в сравнение с мисиите на други държави. Предходната индийска лунна мисия от 2019 г. беше на стойност 140 млн. щатски долара, почти двойно по-скъпа от настоящата.
Мобилният робот - т.нар. лунен роувър, трябва да изпълни задачата си в рамките на един лунен ден, равняващ се на 14 земни дни.
Директорът на индийската Организация за космически изследвания С. Соманатх потвърди, че инженерният екип си е взел поука от провала през 2019 г.
През 2008 г. Индия успя да разположи сонда в лунната орбита. През 2014 г. страната стана първата азиатска държава, изпратила сателит в орбита на Марс. Три години по-късно Индия изстреля 104 сателита в рамките на една мисия. Предстои и тридневна мисия в земната орбита. През 2019 г. министър-председателят Нарендра Моди обяви, че страната му влиза в клуба на космическите сили, след като Индия свали сателит в ниска орбита с ракета.
Индия е обект на критики заради множеството космически отпадъци, които генерира.
Страната се опитва да увеличи своя дял от световния космически пазар благодарение на по-ниските цени, които предлага за търговски цели в сравнение с конкурентите си.
