Колорадо и Вашингтон станаха първите два щата в Америка, където марихуаната е напълно легализирана, като Вашингтон даже одобри продажбата й. Щатските решения се противопоставят на федералното законодателство и наблюдатели предвиждат остри сблъсъци по въпроса в Конгреса и Сената в близките години. Инициативите бяха сред почти 190 щатски референдума, които вчера бяха гласувани по редица теми в 39 щата, паралелно с президентските избори. Сред разискваните теми бяха еднополовите бракове, правата по време на аборт, хазартът, евтаназията, правата на имигрантите, свободата на вероизповеданието, тютюнопушенето и смъртната присъда. Темите, по които се гласува в най-много щати, бяха хазартът (в седем щата), легализацията в различни степени на марихуаната (в шест щата) и еднополовите бракове (в четири щата). Щатите с най-голям брой референдуми пък бяха Калифорния, Флорида и Алабама с по 11 въпроса, и Орегон, Луизиана и Аризона - с по девет.
В шест щата се гласуваше за легализацията на марихуаната в различни степени. Марихуаната за медицински цели вече е законна в някои щати, като повечето гласуваха именно за това. Два, обаче - Колорадо и Вашингтон, гласуваха за пълната легализация на марихуана. В Колорадо гласоподавателите гласуваха с 53% "за", като лица над 21-годишна възраст вече ще имат правото да носят в себе си една унция, или 30 грама марихуана, както и да притежават до шест растения коноп. Легализацията в щата Вашингтон е още по-обхващаща (където 55% гласуваха "за"), като даже се разрешава продажбата на канабис (пак - една унция на над 21-годишните). Властите ще налагат по 25% щатски данък при всеки етап в търговията на марихуана, като заедно с това, ще има и законова граница за това колко промила от съставката THC могат да имат шофьорите в кръвта си. Медицинската марихуана беше приета в Масачузетс, където също така беше легализирана и евтаназията с помощта на лекар.
В Мейн и Мериланд пък бяха легализирани еднополовите бракове, а в Минесота бе отхвърлена забраната им. Резултатите по същия въпрос в щата Вашингтон все още не са ясни. Гей-браковете вече са законни в шест щата, но вчера за пръв път се гласува по този въпрос от обществото, като референдумът в Мериланд се състои именно по искане на опонентите на вече приетия щатски закон. Референдуми по същата темата са предвидени в още пет щата през следващите две години.
Хазартът беше тема в седем щата, като във всичките въпросите се отнасяха до разширяването на настоящото законодателство, а не "за" или "против" хазарта като цяло. В трите щата, които гласуваха по темата за абортите, референдумите също се отнасяха до разширяването на правата, а не "за" или "против" абортите като цяло.
Правата на имигрантите бяха тема в два щата, като в Мериланд студенти, които са дошли в Америка като деца на нелегални имигранти, си извоюваха правото да следват на щатски разноски. Резултатът в Монтана за подобни права все още не е ясен.
Аризона си извоюва икономическа независимост за права над природните си ресурси, като щатът придобива собственост над всичката федерална земя. Опонентите казват, че ще бъде твърде скъпо на щатския бюджет да се полагат грижи за националните паркове като например Големият каньон.
В Калифорния 53% гласуваха да запазят смъртната присъда, а 81% гласуваха да бъдат увеличи наказанията за трафик на хора - до 15 години затвор и глоби до 1.5 млн. долара. Калифорнийци също така гласуваха против увеличението на данъка за цигарите с цел да се отделят средства за изследване на раковите заболявания. Предложението да се увеличи цената на кутия цигари с по един долар беше оборено с едва 0.6%. В Северна Дакота пък гласуваха да се въведе забрана за тютюнопушенето в обществените сгради и заведенията, като пушенето ще бъде позволено не по-близо от шест метра пред входните им врати.
В Мисури 82% гласуваха за правото да се изразяват вероизповедания и да се извършват молитви на обществени места. Може би най-шокиращият резултат, макар и без реални последици обаче беше в Алабама - в сърцето на расовата сегрегация през миналия век. Там 59% гласуваха против заличаването на законите за сегрегация (или законите "Джим Кроу"), въведени през 1901 г., които постановяват отделни училища за бели и черни деца. Макар и само символичен, в 21-ви век резултатът от референдума показва продължаващото наличие на расизъм в щата и според сенатора Артър Ор му носи много лоша слава.
