Европейският парламент окончателно отхвърли спорното международно споразумение за борба с фалшифицирането ACTA. Договорът беше причина за редица протести в цяла Европа, организирани от поддръжниците на свободата в интернет и свободното споделяне на информация там.
Европарламентът отхвърли АСТА с 488 гласа против, 165 се въздържаха, а едва 39 гласуваха „за". Някои от депутатите настояваха вотът да се отложи и да се изчака Европейският съд да се произнесе дали договорът е в противоречие с гражданските права и свободи.
Резултатът беше очакван след като против АСТА се обявиха много от страните в Европа, сред които и България. В края на миналия месец пета комисия в Европарламента отхвърли спорното споразумение, а окончателният край на АСТА беше сложен от докладчикът по договора Дейвид Мартин, британски евродепутат от Групата на социалистите и демократите, който разкритикува остро договора:
"Представям пред вас острите си препоръки да не се приема ACTA. През последните месеци аз внимателно разгледах текста, проведох множество разговори и стигнах до заключението, че договорът има сериозни недостатъци, а неговото приложение, тълкуване и прилагане може да застраши правата на гражданите".
Споразумението ACTA бе подписано на 26 януари в Токио от 22 от 27-те страни на ЕС, както и от САЩ, Япония, Канада, Австралия и други страни. То имаше за цел да засили спазването на правата върху интелектуалната собственост и борбата с онлайн пиратството и вноса на фалшифицирани стоки.
У нас бяха проведени няколко протеста, посветени на правата на интернет потребителите
