Руските правителствени представители пристигнали с телевизионен екип от Москва пред портите на ранчо за осиновени деца в отдалечен район на щата Монтана и поискали да бъдат допуснати вътре.
Един от тях бил президентският пълномощник по правата на децата Павел Астахов, който нарече на сайта си Проекта за ранчо за деца на Джойс Стъркъл "бунище за нежелани деца".
Няма значение дали е това е бил сценарий за конфронтация пред телевизионните камери, за да бъде показана на зрителите в Русия, или е бил истински опит да бъдат допуснати руските представители в ранчото. Стъркъл не извела навън децата, които са повече от 20. Руснаците не се опитали да влязат, но Астахов се зарекъл да се върне и да закрие ранчото. В момент, когато двустранно споразумение между САЩ и Русия за осиновяване на деца е в процес на ратификация, Стъркъл е загрижена, че Астахов ще се опита да изпълни обещанието си.
"Този случай е изпитание. Той е сериозно изпитание за двустранното споразумение, за да се види дали ще могат да идват на американска земя и да правят каквото си искат", каза във вторник Стъркъл. "Мисля, че те искат да проверят дали наистина могат да влизат и да посещават децата без съгласието на родителите им".
Във вторник долната камара на руския парламент одобри подписаното миналата година споразумение от държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, което урежда осиновяването на руски деца от американци. Преговорите започнаха през 2010 г., след като Тори Хансен изпрати 7-годишния си осиновен син Артьом Савелиев, обратно в Русия с писмо, в което се казваше, че той е агресивен и емоционално неуравновесен и тя не иска повече да му е майка. Това предизвика възмущение в Русия и прекрати осиновяванията на руски деца от американци, които към днешна дата са повече от 60 000. Гневът сега се пренесе буквално пред прага на Стъркъл.
Астахов твърди, че Ранчото за деца е място, където американски родители изоставят осиновените си деца. Според него тези деца получават неадекватно образование и медицински грижи и им липсва сигурност. "Тези деца са напълно изолирани от външния свят, при се нарушават техните права. Не ни беше обяснено дали децата получават необходимата помощ и лечение, заради което условията, при които живеят руските деца в ранчото будят тревога", каза Астахов, цитиран от агенция РИА Новости.
Според Стъркъл нито едно от обвиненията му не е основателно.
Ранчото й за проблемни осиновени деца, много от които са русначета и страдат от уврежданията, дължащи се на употребата от майките им на алкохол и наркотици, докато са били бременни, действа в малкото градче Юрика близо до границата с Канада от 2003 г.
В ранчото има 25 деца. Десет са от Русия, а другите са от Китай, Казахстан, Хаити, Етиопия и други страни. Възрастта им е различна. Проблемите им варират от увреждания на плода, причинени от алкохол, докато майките им са били бременни (фетален алкохолен синдром) до последствията от прекараните ранни години от живота им в трудни условия в сиропиталища.
Някои са склонни към насилие или са заплашвали с насилие. Много от тях са изостанали в развитието си вследствие на мозъчни увреждания. "Те живеят с родители, които ги обичат много, просто им е нужна помощ по отношение на поведението им", каза Стъркъл.
Родители плащат по 3500 долара на месец, за да изпратят децата си в ранчото, а продължителността на престоя се определя всеки месец, обясни тя.
Лори Джарвис изпратила там осиновеното от нея русначе през 2005 г., когато то било на 11-години. Тя каза, че Ранчото за деца е предоставило на сина й добре организирана среда със стриктна програма, включваща занимания в класната стая и извън нея, като например конна езда, което му позволява да се откъсне от задъхания ритъм на американската култура.
Ранчото за деца често е последната надежда за много родители, които нямат възможност за друго решение, каза тя. "Не че родителите не могат да се грижат за децата си, точно обратното", каза Джарвис. "Родителите искат да се грижат за тях и затова отиват на места, където могат да се справят с проблемите".
Руски служители от консулството в Сиатъл са посещавали ранчото два пъти - през 2010 и 2011 г. И двете посещения са били приятелски, каза Стъркъл. Но тя се отнесла с подозрение към Астахов, когато поискал посещението на 28 юни, предусещайки, че той иска да използва ранчото й за политически цели, поставяйки в центъра на вниманието Споразумението за осиновяване на деца между САЩ и Русия. Тя отклонила искането. "Но въпреки това те дойдоха", каза тя.
Според Стъркъл истинският мотив зад претенциите на Астахов е да се заведат повече дела срещу приемни родители. По-рано тази година той заяви, че Русия съди Хансен за 2300 долара на месец за неспазване на задълженията й като приемен родител и нанесените на детето "психологически травми".
Стъркъл се безпокои, че американско-руското споразумение може да позволи на руски представители като Астахов да предявяват подобни правни претенции и каза, че всеки родител, осиновил русначе, също трябва да помисли за това. "Ако приемните родители знаят какво пише в това споразумение, ще се смаят", каза тя. "Мисълта, че представител на чуждо правителство може да дойде и да тормози мен, собственик на частен имот, е скандално. Ако нямаме суверенитет в собствената си страна, който да ни пази от чужди правителства, значи нямаме нищо".
Говорител на Държавния департамент, пожелал разговорът да не бъде записван, заяви, че ведомството е "помогнало на руското посолство във Вашингтон да уведоми компетентните власти в щата Монтана за опасенията за Ранчото за деца". Държавният департамент не коментира опасенията на Стъркъл, че споразумението ще позволи на руски представители да влизат в частна собственост със съдействието на местните власти, без значение дали родителите са дали съгласието си.
Споразумението за осиновяване на деца трябва да бъде одобрено от Съвета на Федерацията, който е горната камара на руския парламент, и от президента Владимир Путин. След това и двете страни трябва да се споразумеят около процедурите, чрез които договорът ще се прилага, преди той да влезе в сила. (БТА)
