Човек си набавя необходимите витамини и минерали най-често с храната, като незначителна част от тях могат да се синтезират и от организма. Витамин Д по своята същност представлява мастноразтворим витамин, като особеното при него е, че освен с храната, човек си го набавя и посредством слънчевите лъчи. Под въздействие на пряката слънчева светлина в кожата се синтезира неговата използваема форма.
Този изключително лесен, достъпен, безплатен начин за набавяне на необходимите количества на субстанцията предполага, че дефицит на витамина би бил рядкост в практиката, но действителността е коренно различна.
Дефицитът на витамин Д е сред най-често срещаните хиповитаминози в световен мащаб, за което в значителна степен допринасят редица особености в съвременния начин на живот. На страницата витамин Д в apteka.framar.bg можете да проверите актуални цени и наличности на топ световни марки.
Какво представлява витамин Д?
Той е един от основните мастноразтворими витамини, който е необходим за поддържане на калциево-фосфорната хомеостаза, оптималното костно здраве, имунната функция, настроението, метаболизма, развитието на дентицията и редица други процеси и функции в организма. Последните години субстанцията провокира изключително широк научен интерес с доказването на връзката между ниските нива, недостиг или дефицит на витамин Д и някои нарушения в имунитета, отключване или влошаване на автоимунните процеси, някои онкологични заболявания, както и в патогенезата на редица социално-значими заболявания, включително диабет, хипертония, метаболитен синдром.
Дневни нужди и източници на витамин Д
Витамин Д, подобно на останалите мастноразтворими витамини, показва склонност към депониране в организма и съхраняване в черния дроб. За извличане на оптималните ползи от субстанцията е необходим прием, съобразно препоръчителните дневни потребности:
• препоръчителни дневни дози: при новородени и кърмачета се препоръчва прием от порядъка на 400 IU (международни единици), докато при възрастни потребностите и препоръчителните дневни дози се изчисляват на около 400 до 800 IU. При доказан дефицит на витамин Д дневните дози могат да нараснат до и над 5000 IU за целите на терапевтичния курс
• хранителни източници: витамин Д се открива в редица храни с животински произход, главно риба, телешки черен дроб, яйца (в жълтъка), мляко и млечни продукти
• други източници: редица хранителни продукти (мляко и млечни изделия, зърнени култури, някои консервирани храни) се обогатяват допълнително с витамин Д, особено в страните с висока честота на хиповитаминоза Д. В някои случаи, при невъзможност за снабдяване с ежедневното меню или необходимост от по-високи дози, се препоръчва прием под формата на хранителни добавки (монопрепарати или комбинирани препарати, съдържащи освен витамин Д и други витамини, минерали, аминокиселини, омега-3 мастни киселини и други)
• За оптимално усвояване на витамина е необходимо достатъчно излагане на слънчева светлина, като в масовия случай 20 до 30 минути на ден са напълно достатъчни при условие, че не се използват слънцезащитни продукти и се излагат на слънце лицето и крайниците.
Причини за дефицит на витамин Д
Въпреки многобройните източници за набавяне на необходимите количества витамин Д, дефицитът му показва тревожна тенденция за нарастване в световен мащаб, като за това значително допринася замърсяването на въздуха и околната среда, съвременния заседнал начин на живот и прекарване на основното време на закрито, както и редица други фактори:
• намалено излагане на слънчева светлина: ежедневието на съвременния човек протича на закрито, често без достъп до пряка слънчева светлина. След работния ден желанието за разходки и прекарване на свободното време в близкия парк е значително редуцирано. Намаленото излагане на пряка слънчева светлина крие риск от развитие на недостиг дори на фона на допълнителна суплементация
• замърсяване на околната среда: изненадващи резултати от множество проучвания показват, че дори хората, които прекарват привидно достатъчно време на открито, имат по-ниски нива на витамина или показват долногранични стойности. Това може да се дължи от една страна на намалената площ на излагане (при прекомерно много дрехи), използване на слънцезащитни продукти с висок фактор, но също и на замърсяването на въздуха и околната среда, особено в големите градове и индустриални зони
• недостатъчен внос с храната: при лица, които следват строга вегетарианска диета и не консумират животински продукти, липсата на допълнителна суплементация с подходящи добавки излага на риск в дългосрочен план от развитие на дефицит. Някои видове гъби са богати на ергокалциферол (витамин Д2, една от формите на витамин Д), редица растителни млечни продукти също са допълнително обогатени и могат да служат като източник на субстанцията
• наличие на подлежащи заболявания: редица заболявания могат да влошат усвояването на витамин Д или да повишат дневните потребности, като такива например са синдром на малабсорбция, муковисцидоза, цьолиакия, хронична панкреатична недостатъчност, улцерозен колит, цироза и други. Продължителният прием на някои лекарства се асоциира също с висок риск от развитие на дефицит, като такива например са карбамазепин, фенобарбитал, спиронолактон, рифампицин, кортикостероиди и други
• рискови групи: изложени на по-висок риск от дефицит на витамина са бременните жени и кърмачките, новородените и кърмачетата до една година, възрастното население (лица над 70 години), както и лицата с тъмен оттенък на кожата.
Симптоми при дефицит на витамин Д
Лекият недостиг обикновено остава дълго време незабелязан и недиагностициран, а в някои случаи изразеният дефицит също се открива късно, главно по повод на влошаване на подлежащо заболяване или изява на характерните за тежък и продължителен дефицит белези и усложнения.
Многобройните функции на витамина в организма стават причина за появата на разностранни оплаквания при развитието на дефицит, но те често са твърде неспецифични и могат да бъдат погрешно изтълкувани като сезонно неразположение, признак на преумора, следствие на нездравословен начин на живот.
Сред едни от най-честите симптоми при дефицит на витамин Д се включват:
• промени в настроението: възможни са лабилност на настроението, склонност към депресия и тревожност, влошаване или обостряне на подлежащи психични и личностови разстройства
• промени в кости и стави: сред едни от първите характерни оплаквания при тежък дефицит са болки в костите, ставите и мускулите, като липсата на своевременни мерки повишава риска от настъпване на остеопоротични изменения
• рахит и остеомалация: при малки деца дефицитът на витамина води до рахит, докато при възрастни се проявява с остеомалация, остеопоротични промени, спонтанни фрактури или фрактури след минимална травма
• често боледуване: недостигът на витамин Д може да се окаже в основата на често боледуване, особено в ранна детска възраст. Характерно е по-често развитие на простудни заболявания, грип, повишен риск от тежко протичане на банални инфекции и необходимост от хоспитализация
• влошаване на подлежащи заболявания: хиповитаминоза Д се асоциира с повишен риск от влошаване на някои подлежащи заболявания, включително деменция, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, редица автоимунни заболявания (псориазис, себорея, ревматоиден артрит, множествена склероза), хипертония, метаболитен синдром
• други: възможни са репродуктивни затруднения (трудности при забременяване), гестационен диабет, нарушения в дентицията при малки деца, повишена склонност към кариеси и пародонтоза, повишена склонност към затлъстяване и други.
Този изключително лесен, достъпен, безплатен начин за набавяне на необходимите количества на субстанцията предполага, че дефицит на витамина би бил рядкост в практиката, но действителността е коренно различна.
Дефицитът на витамин Д е сред най-често срещаните хиповитаминози в световен мащаб, за което в значителна степен допринасят редица особености в съвременния начин на живот. На страницата витамин Д в apteka.framar.bg можете да проверите актуални цени и наличности на топ световни марки.
Какво представлява витамин Д?
Той е един от основните мастноразтворими витамини, който е необходим за поддържане на калциево-фосфорната хомеостаза, оптималното костно здраве, имунната функция, настроението, метаболизма, развитието на дентицията и редица други процеси и функции в организма. Последните години субстанцията провокира изключително широк научен интерес с доказването на връзката между ниските нива, недостиг или дефицит на витамин Д и някои нарушения в имунитета, отключване или влошаване на автоимунните процеси, някои онкологични заболявания, както и в патогенезата на редица социално-значими заболявания, включително диабет, хипертония, метаболитен синдром.
Дневни нужди и източници на витамин Д
Витамин Д, подобно на останалите мастноразтворими витамини, показва склонност към депониране в организма и съхраняване в черния дроб. За извличане на оптималните ползи от субстанцията е необходим прием, съобразно препоръчителните дневни потребности:
• препоръчителни дневни дози: при новородени и кърмачета се препоръчва прием от порядъка на 400 IU (международни единици), докато при възрастни потребностите и препоръчителните дневни дози се изчисляват на около 400 до 800 IU. При доказан дефицит на витамин Д дневните дози могат да нараснат до и над 5000 IU за целите на терапевтичния курс
• хранителни източници: витамин Д се открива в редица храни с животински произход, главно риба, телешки черен дроб, яйца (в жълтъка), мляко и млечни продукти
• други източници: редица хранителни продукти (мляко и млечни изделия, зърнени култури, някои консервирани храни) се обогатяват допълнително с витамин Д, особено в страните с висока честота на хиповитаминоза Д. В някои случаи, при невъзможност за снабдяване с ежедневното меню или необходимост от по-високи дози, се препоръчва прием под формата на хранителни добавки (монопрепарати или комбинирани препарати, съдържащи освен витамин Д и други витамини, минерали, аминокиселини, омега-3 мастни киселини и други)
• За оптимално усвояване на витамина е необходимо достатъчно излагане на слънчева светлина, като в масовия случай 20 до 30 минути на ден са напълно достатъчни при условие, че не се използват слънцезащитни продукти и се излагат на слънце лицето и крайниците.
Причини за дефицит на витамин Д
Въпреки многобройните източници за набавяне на необходимите количества витамин Д, дефицитът му показва тревожна тенденция за нарастване в световен мащаб, като за това значително допринася замърсяването на въздуха и околната среда, съвременния заседнал начин на живот и прекарване на основното време на закрито, както и редица други фактори:
• намалено излагане на слънчева светлина: ежедневието на съвременния човек протича на закрито, често без достъп до пряка слънчева светлина. След работния ден желанието за разходки и прекарване на свободното време в близкия парк е значително редуцирано. Намаленото излагане на пряка слънчева светлина крие риск от развитие на недостиг дори на фона на допълнителна суплементация
• замърсяване на околната среда: изненадващи резултати от множество проучвания показват, че дори хората, които прекарват привидно достатъчно време на открито, имат по-ниски нива на витамина или показват долногранични стойности. Това може да се дължи от една страна на намалената площ на излагане (при прекомерно много дрехи), използване на слънцезащитни продукти с висок фактор, но също и на замърсяването на въздуха и околната среда, особено в големите градове и индустриални зони
• недостатъчен внос с храната: при лица, които следват строга вегетарианска диета и не консумират животински продукти, липсата на допълнителна суплементация с подходящи добавки излага на риск в дългосрочен план от развитие на дефицит. Някои видове гъби са богати на ергокалциферол (витамин Д2, една от формите на витамин Д), редица растителни млечни продукти също са допълнително обогатени и могат да служат като източник на субстанцията
• наличие на подлежащи заболявания: редица заболявания могат да влошат усвояването на витамин Д или да повишат дневните потребности, като такива например са синдром на малабсорбция, муковисцидоза, цьолиакия, хронична панкреатична недостатъчност, улцерозен колит, цироза и други. Продължителният прием на някои лекарства се асоциира също с висок риск от развитие на дефицит, като такива например са карбамазепин, фенобарбитал, спиронолактон, рифампицин, кортикостероиди и други
• рискови групи: изложени на по-висок риск от дефицит на витамина са бременните жени и кърмачките, новородените и кърмачетата до една година, възрастното население (лица над 70 години), както и лицата с тъмен оттенък на кожата.
Симптоми при дефицит на витамин Д
Лекият недостиг обикновено остава дълго време незабелязан и недиагностициран, а в някои случаи изразеният дефицит също се открива късно, главно по повод на влошаване на подлежащо заболяване или изява на характерните за тежък и продължителен дефицит белези и усложнения.
Многобройните функции на витамина в организма стават причина за появата на разностранни оплаквания при развитието на дефицит, но те често са твърде неспецифични и могат да бъдат погрешно изтълкувани като сезонно неразположение, признак на преумора, следствие на нездравословен начин на живот.
Сред едни от най-честите симптоми при дефицит на витамин Д се включват:
• промени в настроението: възможни са лабилност на настроението, склонност към депресия и тревожност, влошаване или обостряне на подлежащи психични и личностови разстройства
• промени в кости и стави: сред едни от първите характерни оплаквания при тежък дефицит са болки в костите, ставите и мускулите, като липсата на своевременни мерки повишава риска от настъпване на остеопоротични изменения
• рахит и остеомалация: при малки деца дефицитът на витамина води до рахит, докато при възрастни се проявява с остеомалация, остеопоротични промени, спонтанни фрактури или фрактури след минимална травма
• често боледуване: недостигът на витамин Д може да се окаже в основата на често боледуване, особено в ранна детска възраст. Характерно е по-често развитие на простудни заболявания, грип, повишен риск от тежко протичане на банални инфекции и необходимост от хоспитализация
• влошаване на подлежащи заболявания: хиповитаминоза Д се асоциира с повишен риск от влошаване на някои подлежащи заболявания, включително деменция, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, редица автоимунни заболявания (псориазис, себорея, ревматоиден артрит, множествена склероза), хипертония, метаболитен синдром
• други: възможни са репродуктивни затруднения (трудности при забременяване), гестационен диабет, нарушения в дентицията при малки деца, повишена склонност към кариеси и пародонтоза, повишена склонност към затлъстяване и други.