120-годишен храм изплува всяка година от водите на язовир Жребчево. Той е известен като „Потопената църква". Тя е издигната в края на 19 век в село Запалня, но заради строежа на водоема хората се изселили, а църквата изоставена и залята. През годините не веднъж се показва на повърхността, после отново бива потопена от водите, разказва БГНЕС.
"Залятата черква" вече 50 години води неравна битка с водата, но още я побеждава. Според сина на последния свещеник в храма Стойко Стойков това, че църквата отстоява на водата е силата на християнската вяра.
Храмът, носил името на българския светия Иван Рилски, е издигнат през 1891 година.Той е единствената останка от тогавашното село Запалня, което е потопено заедно с още две села преди 50 години заради строежа на язовир Жребчево.
Заведохме дядо Стойко до църквата, покрай която е минало детството му, а и не само - той е кръстен и венчан там т.е. това е и последната венчавка в храма, преди да бъде потопен. Макар сега да се подпира на бастун, а като дете е тичал там. Със сълзи на очи си спомня за безгрижните детски години и за преживените емоции.
Макар всяка година да се събират малкото останали живи съселяни, дядо Стойко всеки път се вълнува при докосването си до светинята.
,,Идеята за този храм възниква преди Освобождението. Има 28 български къщи, разпределят си ролите-едни даряват места.Интересно,че трима човека даряват места за да се построи храм, друг отива да намери човек за свещеник от Елхово и го довежда" - цялото село се впряга в построяването на Божият дом.
Храмът е осветен през 1892 година,но изографисан 30 години по-късно и пак със средства, събрани от населението.
,,Зографите, църковното настоятелство с тогавашния свещеник и кмета с кметските съветници стоят и всеки минава и казва каква икона иска, а зографите назовават какво ще струва. Свещеникът казва на вдовицата баба Злата „Стрино Злато, ний събрахме достатъчно, хайде каквото си събрала употреби го за твоите дечица". А тя викнала: „Аз ли съм най-долната в туй село, значи всеки ще даде аз няма да дам, че аз гердана от шията си ще скъсам и пак искам икона на Св.Георги." настояла вдовицата, чийто покоен съпруг се казвал Георги.
Дядо Стойко си спомня, че въпреки молбите и протестите на населението строежът на язовира започнал, а водите му впоследствие погълнали църквата. Единствено строителите взели камбаната й, която пренесли в съседно село с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще известява със своя звън неговата кончина. Сградата на църквата е изцяло съхранена. Възрастният мъж предполага, че за да се запази тя без никаква поддръжка вероятно се дължи на изключителното качество на строителството.
