На 4 март - днес, се изпълват 1150 години от основаването на Българската православна църква. През 870 г. в Константинопол пристига българска делегация, ръководена от видния сановник Петър, която, заедно с немската делегация, е поканена на последното, заключително заседание на църковен събор на 28 февруари 870 г., съобщават от Българската патриаршия.
Три дена след закриването на събора император Василий I свиква в двореца на 4 март 870 г. извънредно заседание, в което участват представителите на папа Адриан II и на източните патриаршии, както и българската делегация.
Съвсем изненадващо за папските легати, започва дискусия за юрисдикцията на българската църква, от която става ясно, че земите на българската държава по-рано се числят към диоцеза на Константинополската патриаршия.
Веднага последва решение, въпреки възраженията на папските легати, България да получи своя архиепископия под опеката на Константинопол. Така са поставени основите на поместната Българска църква, тясно свързана с православния Изток. Хронологически тя се явява осма поред в общността на източнохристиянските църкви през 9-и век, информират от БПЦ.
Три дена след закриването на събора император Василий I свиква в двореца на 4 март 870 г. извънредно заседание, в което участват представителите на папа Адриан II и на източните патриаршии, както и българската делегация.
Съвсем изненадващо за папските легати, започва дискусия за юрисдикцията на българската църква, от която става ясно, че земите на българската държава по-рано се числят към диоцеза на Константинополската патриаршия.
Веднага последва решение, въпреки възраженията на папските легати, България да получи своя архиепископия под опеката на Константинопол. Така са поставени основите на поместната Българска църква, тясно свързана с православния Изток. Хронологически тя се явява осма поред в общността на източнохристиянските църкви през 9-и век, информират от БПЦ.
