Днес Карлово посреща пристигащите в града с четириметрова бронзова скулптура на жена, която в ръцете си държи цветя.
„Розоберачката” – така я знаят местните жители от 2003-а година, когато паметникът е поставен на входа на града откъм Пловдив.
„Майката” – така я нарича авторът й, който след промените емигрира във Франция.
Историята на монуменалната фигура звучи като филм. Но е истинска. Едва създадена, скулптурата се среща очи в очи с демократичната промяна и това променя изцяло съдбата й.
Пролетта на 1989 година. Току-що завършилият Художествената академия скулптор Живко Седларски получава поръчка да направи войнишки паметник за сливенското село Пъдарево. Макар и все още неопитен той създава проекта „Майка България”. Четириметрова скулптура от бронз, която изобразява българска майка, страдаща за синовете си, отишли на фронта. А зад нея, на стена от полиран гранит са гравирани имената на местни жители, загинали във войните.
Снимка: Лиляна Обрейкова
Проектът е одобрен от 40-членната Държавна комисия за изобразителни и пластични изкуства и работата по творбата започва. Скулптурата е излята в леярната на Тракторния завод край Карлово. В това време в Пъдарево разширяват площада, за да има достатъчно място за монумента.
Но, настъпва промяната, идва демокрацията и животът тръгва в друг ритъм, по нови правила. Леярната спира да работи, проектът потъва в забрава. Стената с имената на загиналите воини е разрушена, гранитът продаден. За щастие бронзовата скулптура има друга съдба. Тя оцелява. Захвърлена на земята в леярната, затрупана с боклуци.
И така десетилетие, че и повече, докато през 2003 година цигани я намират, натоварват я на една каруца и тръгват да я карат за скрап. Но по пътя ги срещат хора, които сигнализират в полицията. Така благодарение будната съвест на карловци металната фигура оцелява отново. А местната власт и тогавашният кмет на Карлово Желязко Домусчиев решават да я поставят на входа на града. Това става в първите дни на юни 2003-а година за Празника на розата. Затова и решават паметникът да се казва „Розоберачката”. Открива го лично тогавашният министър- председател Симеон Сакскобургготски, който по това време заедно със съпругата си е на почивка в царската резиденция в близкото село Баня. Преди да поставят монумента, местният скулптор Недко Кръстев се свързва с автора на творбата, който по това време вече е емигрирал във Франция и го пита съгласен ли е да поставят паметника в Карлово.
Симеон Сакскобургготски открива паметникаСнимка: Лиляна Обрейкова
„Зарадвах се, че творбата ми е оцеляла. И естествено се съгласих да я поставят в Карлово. Така хората ще могат да я виждат”, спомня си Живко Седларски.
Скулпторът допълни, че от този разговор не е разбрал как ще се казва паметникът, нито кога и къде ще бъде открит. Вижда творбата си лично няколко месеца по-късно, когато идва в България и посещава Карлово.
Истинската история на скулптурата и това, че тя е била войнишки паметник, не се знае от широката общественост на Карлово. Но има и хора, които си спомнят.
Димитър Рашков, художник, директор на Общинската художествена галерия в Карлово: „Работата не е била предназначена за Карлово, била е захвърлена в леярната. Не е потърсена. Имало е опасност да замине за скрап. Тонове бронз се ограбиха от циганите. Нарязаха ги и ги продадоха. Но кметът Желязко Домусчиев, вечна му памет, решава да я сложи. Вече името „Розоберачката” добива гражданственост”.
Снимка: Живко Седларски
Скулптурата „Майка България” преживява още едно официално откриване. През 2014-а година. С грижата да бъде запазена, тя е временно преместена, докато бъде изградено ново кръгово кръстовище на мястото, където се намира. Когато всичко е готово, паметникът е поставен отново. Пак се казва „Розоберачката”. Този път я открива действащият и сега кмет Емил Кабаиванов.
„Скулптурата е правена преди години в леярната. Била е хвърлена за вторични суровини. Към 2002 - 2003 година собственикът на леярната я дава и тя се монтира на една от входно –изходните артерии на града. Днес паметникът е облагороден, с градинка пред него, намира се на входа на града откъм Пловдив”, разказва заместник-кметът по култура Антон Минев.
Авторът на творбата Живко Седларски не съжалява, че едно от първите му произведения като скулптор днес може да се види в Карлово: „Аз съм доволен, че скулптурата е изправена, стои на пиедестал. Хората минават и я виждат и то в града на Левски. Това ми носи удовлетворение, най-вече заради Левски, заради България. И днес аз мога да се похваля, че имам една студентска работа в Карлово”.
