В Националния исторически музей може да бъде разгледана изложбата "Претвореното сътворено", която представя женски костюми, а също и автентични елементи от традиционно женско облекло от края на 19 и началото на 20 в.
Макетите с носии са дело на реставратора Антония Велева, която е събрала носии от няколко етнографски области - Балкана, Добруджа, Родопите, Пиринския край и Софийския край.
На изложбата може да се види и т.нар. саяна носия, която е наречена така заради горната дреха, наречена "сая". Тази дреха е дълга до под коляното и е отворена по цялата дължина на предницата. Изработва се от памучни или вълнени тъкани платове, а престилката е задължителна и при нея преобладава червеният цвят със стилизирани флорални и геометрични орнаменти.
На изложбата са представени както ежедневни, така и официални носии, а също и носии за различни сезони. Представена е и сукманена носия, която има за основа риза, върху която се облича сукманът. Украсата е върху деколтето и ръкавите, когато има такива, защото сукманите по принцип са без ръкави, но в различни краища има изключения. Към сукмана има и престилка, която първоначално е пазела сукмана, но по-късно се превръща в най-богато украсената част на носията.
Специално място в изложбата заема сокаеното забраждане на жените. Сокаят е всекидневен женски накит за глава, който се носел от третия ден на сватбата до края на живота. Металните части от сокаят - кръжило, пелешки и обици, са дарявани на жената от свекъра при посрещането й в новия дом.
Известни са три вида сокай - габровски, килифаревски и ловешки като разликите между тях са във вида на шевиците и част от елементите по украсата. Учените предполагат, че този тип забраждане е свързан още с Второто българско царство и е свързан с болярските костюми във Византия и България.
Източник: БГНЕС
