Осъзнаваш, че Южна Африка наистина се намира на другия край на света, след 15 часов полет от София до Кейп Таун. Затова не е за вярване, когато седнеш на маса там, отрупана с кисело зеле, ракия, лютеница и българско бяло саламурено сирене - на почетна позиция.
Това е реалността в африканската ферма на Васил Панчев, който от 20 години прави истинско българско сирене за едва подозиращите за съществуването на България африканци.
През 1994 г. Васил от село Езерче заминава за ЮАР със съпругата си Емилия само с два куфара, които им открадват в хотела. Така желанието на Васко да види каква е разликата между социализъм и капитализъм за момент е застрашено от културния шок. Но две десетилетия по-късно той се чувства почти като у дома си там, макар че България му липсва, защото „камъкът си тежи на мястото".
Решението да дойде в Африка идва след предложение на българското посолство в Южна Африка да работи като готвач. Две години по-късно на Васко и жена му им идва идеята да правят сирене, за да покажат на африканците какво е истински български вкус. Началото е трудно - една ръчно сглобена ваничка и пастьоризатор самоделка, така както бабите му са го правили на село.
60% от сиренето и кашкавала не са истински
Съдбата обаче е на тяхна страна и бизнесът се разраства. Скоро след това те вече притежават своя голяма ферма, където правят не само българско сирене от африкански крави, но и кисело мляко, което по нищо не отстъпва на добре познатия роден вкус. В началото българите там са скептично настроени, но днес вече всеки познава Васко и неговите продукти.
Млечните продукти на отделни щандове от имитиращите
Българското бяло сирене обаче е много „черно" според Васил, защото изисква много труд. Той е във фермата 365 дни в годината и с носталгия се сеща за дните, когато е имал време да се връща в България. Въпреки това неговата ферма носи усещането за родния край, но не само заради обстановката, но и заради топлото посрещане и гостоприемството, обилно наредената софра с лютеница, ракия и българско сирене. И всичко това с онзи вкус от дома, макар и на 15 000 км от България.
