Изследователи от Университета на Единбург, Шотландия, твърдят, че са открили разлики в ДНК-то на хора със синдром на хроничната умора, предаде Ройтерс.
Откритието може да помогне да се разсее представата, че това изтощително състояние е психологическо или се дължи на мързел.
Лошият сън допринася за 172 заболявания
Авторите на изследването са открили осем области от генетичния код, които са различни при хора с миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора (ME/CFS) в сравнение със здрави доброволци.
Откритието предоставя първото убедително доказателство", че гените допринасят за вероятността човек да развие заболяването, се посочва в изявлението, направено от изследователите.
Ключовите характеристики на състоянието са влошаване на умората, болка и замъгляване на съзнанието дори след незначителна физическа или умствена активност.
Много малко е известно за причините за синдрома на хроничната умора и за него няма диагностичен тест или лечение. Смята се, че състоянието засяга около 67 милиона души по света, отбелязват авторите на изследването DecodeME, което все още не е рецензирано.
В хода му те са анализирали ДНК проби от 15 579 души, посочили в анкета, че страдат от хронична умора, и 259 909 души, които нямат подобни оплаквания. Всички изследвани лица са от европейски произход, отбелязва Ройтерс.
Генните варианти, които са по-чести при хората, съобщаващи за синдрома на хроничната умора, са свързани с имунната и нервната система. Най-малко два от генните участъци са свързани с начина, по който организмът реагира на инфекции. Това съответства на съобщенията, че симптомите често започват след инфекциозно заболяване.
По-рано е идентифициран друг участък при хора с хронична болка - един от другите често срещани симптоми на състоянието. Откритията могат да предизвикат революция в областта на изследванията на синдрома на хроничната умора.
10 ранни симптома, които могат да сигнализират за сериозен здравословен проблем
"Тези резултати не означават, че веднага ще бъде разработен тест или лечение, но ще доведат до по-добро разбиране на състоянието", казва Анди Девро-Кук от изследователския екип, цитиран от Ройтерс.
Учени, които не са участвали в изследването, казват, че използването на доброволци, които сами са съобщили за синдром на хроничната умора, вместо ограничаването само до лица с диагноза, поставена от специалист, донякъде отслабва заключенията. Те призовават за по-мащабни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите.
