Когато водата бъде осветена с мощен рентгенов лазер, тя може да се превърне в своеобразен аналог на течни кристали. До такъв извод са стигнали шведски физици, чиито резултати от проучването са публикувани в научното списание „Physical Review Letters”.
Водата се състои от два типа течност с относително ниска и висока плътност. Молекулите на първата са свързани с по-устойчиви водородни връзки, което е причината те да реагират по-бързо на мощното електрическо поле, което създава лазерът. Предполага се, че в студена вода, където процесите се извършват много по-бавно, този ефект ще бъде изразен още по-силно, споделя проф. Андерс Нилсон от университета в Стокхолм.
Течните кристали са специално подредена форма на материята, която е нещо средно между течност и твърд кристал. Те имат способността да текат и да приемат различни форми, като в същото време молекулите им са ориентирани в пространството, подобно на разположението на йоните или атомите вътре в кристалите
От края на XIX век, когато са открити тези вещества, учените създадоха и откриха в природата хиляди форми на течни кристали. Много от тях се използват в бита и промишлеността, благодарение на способността им да променят структурата си под въздействието на електрическо поле.
В рамките на новото проучване Нилсон и колегите му изследвали как молекулите на водата взаимодействат помежду си. За целта учените облъчили течност със свръхкратки, но много мощни лазерни импулси и в резултат на това открили още една форма на течните кристали, която съществува в обикновената вода.
Експериментите доказали, че и двете форми на водата взаимодействат по различен начин с рентгеновите лъчи. Водата се оказала подобна на течните кристали, чието разположение на молекулите може да се променя под въздействието на електрични полета.
Засега физиците не могат да кажат дали това свойство на водата ще бъде полезно на практика. Въпреки това Нилсон и неговите колеги се надяват, че този „течен кристален ефект“ ще им помогне да изучат структурата и свойствата на струпванията на плътна и лека вода, които се появяват при свръхниски температури. Това може да разшири обхвата на приложение на преохладената вода, която вече се използва в ежедневието и индустрията.
Водата се състои от два типа течност с относително ниска и висока плътност. Молекулите на първата са свързани с по-устойчиви водородни връзки, което е причината те да реагират по-бързо на мощното електрическо поле, което създава лазерът. Предполага се, че в студена вода, където процесите се извършват много по-бавно, този ефект ще бъде изразен още по-силно, споделя проф. Андерс Нилсон от университета в Стокхолм.
Течните кристали са специално подредена форма на материята, която е нещо средно между течност и твърд кристал. Те имат способността да текат и да приемат различни форми, като в същото време молекулите им са ориентирани в пространството, подобно на разположението на йоните или атомите вътре в кристалите
От края на XIX век, когато са открити тези вещества, учените създадоха и откриха в природата хиляди форми на течни кристали. Много от тях се използват в бита и промишлеността, благодарение на способността им да променят структурата си под въздействието на електрическо поле.
В рамките на новото проучване Нилсон и колегите му изследвали как молекулите на водата взаимодействат помежду си. За целта учените облъчили течност със свръхкратки, но много мощни лазерни импулси и в резултат на това открили още една форма на течните кристали, която съществува в обикновената вода.
Експериментите доказали, че и двете форми на водата взаимодействат по различен начин с рентгеновите лъчи. Водата се оказала подобна на течните кристали, чието разположение на молекулите може да се променя под въздействието на електрични полета.
Засега физиците не могат да кажат дали това свойство на водата ще бъде полезно на практика. Въпреки това Нилсон и неговите колеги се надяват, че този „течен кристален ефект“ ще им помогне да изучат структурата и свойствата на струпванията на плътна и лека вода, които се появяват при свръхниски температури. Това може да разшири обхвата на приложение на преохладената вода, която вече се използва в ежедневието и индустрията.
