Откъде идва изразът "оплачи се на арменския поп"?

Откъде идва изразът оплачи се на арменския поп?
Откъде идва изразът оплачи се на арменския поп? / Thinkstock/Getty Images

Откъде идва изразът "оплачи се на арменския поп" ? Защо се оплакваме на арменския поп, а не на грузинския или цариградския?

Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК

Елементарното ровене в интернет вероятно вече ви е срещнало с една история, как някакъв безименен арменски архиепископ, никога не му се споменава името, бил много близък до султана, не е ясно до кой султан, и веднъж, а според други източници повече от веднъж, се застъпил за българи заточени в Диарбекир и осъдени на смърт. Броят на тези осъдени на смърт българи варира - ту 4, ту 10, а понякога и повече. Според въпросния разказ семействата им се обърнали за помощ към властния арменски архиепископ, който пък помолил от своя страна султана. И той ги помилвал. Тази история е толкова съшита с бели конци, че чак не знаем откъде да я подхванем и да я разнищим.

Първо, защо семействата на въпросните българи не са си спомнили името на свещеника? Би трябвало никога да не го забравят, не смятате ли? И не да говорим за "оплачи се на арменския поп", по принцип, а да говорим за един конкретен човек - този, който е отговорен за спасяването на живота на българите. Второ, какво точно е било провинението на въпросните хора и защо е трябвало да бъдат бесени, чак в Диарбекир, където е място за каторга, за заточение, не за изпълнение на смъртни присъди? И не на последно място, това със султанското помилване е малко халтава история. Казал му арменският поп и защото са приятели ги помилвали. Добре, става. Ако приемем, че историята е изфабрикувана, а тя в този и вариант очевидно е, можем да се запитаме, има ли как висш арменски духовник да се е грижил за българите. И защо именно арменски? Каква точно му е връзката с българите в Диарбекир, че да се застъпва за тях. И защо изразът "оплачи се на арменския поп" означава забрави за това, безнадеждно е, след като човекът уж свършил работа? Би трябвало да е обратното. Не да се шегуваме с арменския поп.

Оставете фолклорното дърдорене настрана. Арменците имат собствена патриаршия в Цариград от 1461 година по изрично настояване на султан Мехмед ІІ. Преди това гръцкото духовенство не е позволявало на арменците да имат собствена патриаршия, понеже двете църкви взаимно се обвиняват в ерес. След падането на Константинопол султанът
позволява Гръцката патриаршия, тоест Цариградската патриаршия да си остане в града, но дава разрешение да се създаде и арменска, заради системата на милета. Това са законово признатите религиозни общества на различните етноси в рамките на империята. Ето ви произхода на легендата за близките връзки на султана и някакъв си арменски духовник. Всъщност султаните не са толерирали арменската православна църква повече от гръцката, но е факт, че формално тя е била поставена като по-висш духовен орган от нея. Така проблемът между арменското и гръцкото духовенство продължава да тлее, но по по-различен начин.

Национално - църковните ни борби, както знаете, започват през 60-те години на XІX век и водят до признаването на български милет, а по-късно и до създаването на Българска екзархия. Проблемът в тези борби е, че Цариградската патриаршия играе доста подла роля. Не турците са проблем в така наречения български въпрос, а гърците. Но заради неприязънта им към арменската църква, ние всъщност имаме неочакван поддръжник от страна на Арменската патриаршия. В тези именно борби гръцките противници на църковната ни независимост се подиграват, че щом имаме проблем, да не занимаваме тях, а да се обърнем към арменския патриарх, арменският папас. Не го наричат патриарх, наричат го просто поп. Не че той може нещо реално да ни помогне, а като израз на пренебрежение. Един хора, които се опитват да са независими, по-добре да отидат да се жалват на схизматиците, а не да занимават тях, ортодоксалните. Ето как арменският поп е част не от революционните ни борби, а от тези за църковна независимост. И не става дума за реална помощ на някакъв анонимен свещеник, а за пренебрежителните подмятания от страна на гърците, които са станали много по-устойчиви по нашите земи и са го превърнали в синоним на обреченост - къде е арменският поп, та към него да се обърнеш за проблема си.

Това е истинската основа на оплакването на арменския поп. А не че той си е пиел кафето със султана и междувременно е спасявал българските комити.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук