Няма съмнение, че Марлон Брандо е един от най-талантливите актьори на своето поколение, но лесно можеше да има съвсем различно наследство, ако не беше Франсис Форд Копола. Преди „Кръстникът“ актьорът се движи бавно по траектория надолу, която можело се окаже необратима.
Ако беше така, е лесно да си представим, че разказът за Брандо щеше да бъде за един изключително обещаващ млад актьор, който прави няколко филма през 50-те години на ХХ век, преди да изпадне в трагична неизвестност. за щастие „Кръстникът“ се превръща във втора част от кариерата му и в крайъгълен камък на наследството му. Той се появява навреме, само няколко години след най-ниската точка в кариерата му.
След бурното признание през 50-те години, когато филми като „Трамвай „Желание“ и “На крайбрежието" го превръщат в най-почитания актьор в Холивуд, предизвикателното поведение на Брандо на снимачната площадка и желанието му да избира филми извън традиционната студийна система водят до неблагоприятна репутация.
В отговор на това актьорът навлиза в годините, които по-късно нарича „Fuck You Years“, когато приема роли безразборно, без да обръща внимание на качеството на сценария, режисьора или колегите си. По-добре ли е да търсиш филми, които смяташ за хитове, само за да ги видиш как потъват в боксофиса, или да приемаш всичко, което ти се падне, и да не се интересуваш как ще се получи? В ретроспекция Брандо сякаш смята, че първото вероятно е било по-добро, но не и преди да прекара десетилетие и половина в правене на безвкусни филми, пише списание Far Out.
Най-ниското от всички падения идва през 1968 г., когато подписва договор за филм, наречен „Бонбони“. Филмът е режисиран от френския актьор Кристиан Маркан по сценарий на сценариста на филма „Дипломантът“ и е секс фарс, който има за цел да сатиризира тропите на порнофилмите. В главната роля е Ева Аулин - гимназистка, която попада в поредица от невероятни ситуации, водещи до секс и по-често до изнасилване. Лекар, чичо ѝ и военен генерал са част от пътуването, но има и много други. Филмът е бил подложен на изключително остра критика при излизането си. Може би е бил замислен като комедиен коментар на порнографията, но е трудно да се възприеме като нещо друго освен мъжка фантазия, в центъра на която е тийнейджърка.
Брандо, който, разбира се, играе фалшив шаман, е дълбоко смутен от всичко това. По-късно той обяснява, че го е направил като услуга на приятел, на когото не е искал да откаже. Кой е бил този приятел и защо е бил толкова твърдо решен да съсипе кариерата на Брандо веднъж завинаги, не е ясно, но за малко да успее. „Бях смешен в този филм“, казва след години актьорът.
