26 август: Микеланджело получава поръчка за „Пиета”

1346 г. се състои битката при Креси. Сражението е една от най-важните битки от Стогодишната война. Съчетанието на нови оръжия и тактика открояват битката като началото на края на епохата на рицарството. Английските стрелци с дълги лъкове показват военно превъзходство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари.

Първата голяма битка след избухването на Стогодишната война през 1337 г. е битката при Еклюз на 23 юни 1340 г. В годините след битката Едуард III се опитва да нахлуе във Франция през Фландрия, но опитът му се проваля поради финансови трудности и нестабилни съюзи. Шест години по-късно Едуард планира друг маршрут и започва масивен набег през земите на Нормандия, побеждавайки в битките при Каен на 26 юли и при битката при Бланшетак на 24 август. Френският план за улавяннето в капан на английската армия между реките Сена и Сома се проваля и измъкването на англичаните води до битката при Креси.

Едуард III разполага силите си в район на равна земеделска земя, избирайки височина, заобиколена от естествени прегради по фланговете. Кралят заема заедно със свитата си една вятърна мелница на малък хълм, защитен отзад, откъдето да направлява хода на битката. Едуард нарежда на всички да се бият на нозе и разделя армията си на три дивизии. Стрелците с дълги лъкове са разположени в V-формация по билото на хълма. Англичаните изграждат система от ровове, ями и топки с шипове, за да осакатяват и свалят вражеската кавалерия.

Френската армия под командването на крал Филип VI е много по-дезорганизирана поради свръхувереност от страна на рицарите. Французите разчитат на силната си кавалерия, която кралят вярва, че лесно ще преодолее малката английска кавалерийска част. Филип разполага наемните генуезки арбалетчици на предна линия, а зад тях кавалерията. Французите дори изоставят павезе, единственият метод за защита на арбалетчиците, назад, заедно с пехотата. И двете решения се оказват смъртоносни грешки.

Първото нападение е от страна на генуезките арбалетчици, които изстрелват поредица от залпове, за да дезорганизират и уплашат английската пехота. Арбалетчиците обаче се оказват напълно безполезни. Със скорост на стрелба от 1-2 стрели на минута те не могат да се съревновават с английските стрелци, които могат да стрелят на всеки 5 секунди. Оръжията им са също повредени от кратката гръмотевична буря, която е предшествала битката, докато английските стрелци просто свалят тетивата си до подобряване на времето.

Под облака английски стрелци арбалетчиците получават тежки загуби поради липсата на своите павезе, които да ги защитават по време на презареждането и не успяват да се доближат до английските линии, така че да могат сериозно да им навредят. Фрустрирани и объркани те напускат полесражението. Рицарите обаче започват да ги обиждат и посичат поради отстъплението им.

Френските атаки не успяват да пробият английската формация дори след 16 опита, а понасят ужасяващи загуби. При падането на нощта Филип VI заповядва отстъпление. Това е голямо и унизително поражение за Франция.

1382 г. татарите с измама овладяват Москва и я опожаряват. Младият татарски хан Тохтамъш с помощта на войници на самаркандския владетел Тамерлан пристъпил към завоюване на татаро-монголската Златна Орда, откъдето преди това е прокуден. След като овладял източната част със столица Сигнак, Тохтамъш нахлул в западната част, контролирана от Мамай. През април 1380 г. той успял да завладее цялата територия на Златната орда чак до Азов, включително столицата Сарай.

На 24 август Тохтамъш приближил столицата. Великият московски княз Дмитрий Донски не приел боя и избягал със семейството си в Кострома. Отбраната на Москва била ръководена от младия литовски княз Остей. Московчани се защитавали упорито и успешно два дни.

Тогава Тохтамъш решил да завземе Москва с хитрост, като изпратил на преговорите нижегородските князе Василий Кирпяду и Семьон Дмитриевич. Князете се заклели, че Тохтамъш ще пожали московчаните, ако се предадат.

На 26 август 1382 г. Москва се предала. Коварният татарин естествено не си изпълнил обещанието. Били заклани 24 000 души, градът бил разграбен и опожарен. После татарите завзели Переяславл, Владимир, Юрев, Звенигород, Можайск и други градове около Москва, като им наложил данък.

1498 г. Микеланджело получава поръчка за „Пиета”. Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело.

Микеланджело пристига в Рим на 25 юни 1496 г., едва 21-годишен. Още на 4 юли с.г. започва работа по поръчана му от кардинал Рафаеле Риарио статуя в по-голям от естествен ръст на римския бог на виното - „Бакх”. Когато е завършена, тя не е приета от кардинала и впоследствие е поставена в градината на банкера Джакопо Гали.

През ноември 1497 г. френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от неговите най-известни творби, „Пиета”. Договорът е окончателно оформен през август следващата година. Той изсича статуята от един единствен блок карерски мрамор, който лично е избрал.

На 21 май 1972 г. унгарецът Ласло Тот се нахвърля с чук срещу прочутата мраморна статуя „Пиета” и й нанася 12 удара, които оставят тежки поражения по ренесансовия шедьовър. Ударите с чук, нанесени от безработния геолог, откършват лявата длан и ръката на Богородица. От главата на статуята, изобразяваща как Божията майка оплаква току-що сваления от кръста Исус, са откъснати парчета, избит е носът. Общо около 100 фрагмента се търкалят по пода на базиликата „Св. Петър”, когато най-после унгарецът е повален.

С помощта на „невидимо” лепило и прах от същия мрамор, използван за статуята, специалистите възстановяват парче по парче и люспа по люспа. Един фрагмент дори пристига мистериозно от анонимен изпращач от САЩ - турист, който го прибрал в суматохата около арестуването на Тот, но после го загризала съвестта.

1778 г. документирано е първото изкачване на връх Триглав. Това е най-високият връх в Словения (2864 м), в бивша Югославия и в Юлийските Алпи. Името му описва неговата форма, която е отразена също в герба и знамето на Словения.

Първите, който покоряват върха, са Лука Корошец, Матия Кос, Щефан Рожич и Ловренц Виломитцер. Днес до върха се стига по няколко маршрута, като някои от тях минават през напълно отвесни скали, на които има изградени захвати, метални стъпки, въжета и др.

1789 г. във Версайския дворец е приета Декларацията за правата на човека и гражданина. Това е най-важният документ на Френската революция, определящ индивидуалните права на човека, приет от Националното учредително събрание.

Към края на 17 в. във Франция се сформират условия за буржоазна революция. Абсолютната монархия вече е изиграла своята прогресивна роля за националното обединение на всички френски земи, но все повече започва да се превръща в реакционна сила, забавяща развитието на френското общество и спъваща икономическия му растеж.

През лятото на 1789 г. се оформя истинска революционна ситуация. Селяните, разорени от феодалните налози и повинности и особено от няколкото последователни неплодородни години, се насочвали към градовете с намерението да намерят там препитание, но на практика попълвали редовете на градската беднота.

Всеобщото недоволство от политиката на правителството заставя краля да свика Генералните щати на 5 май 1789 г., които не са се събирали от 1614 г. Всъщност самият крал, осъзнавайки ясно огромната задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се опитва на няколко пъти да проведе икономически реформи и да накара дворянството и духовенството също да плаща данъци, но всеки път среща яростния отпор на привилегированите съсловия. Сменя няколко финансови министри, докато най-после се решава да свика Генералните щати с надеждата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна сила, която да принуди аристокрацията също да плаща данъци.

В Генералните щати обаче разпределението е такова, че броят на представителите на третото съсловие е равно на броя на депутатите на дворянството и духовенството взети заедно, което автоматично води до задънена улица. Ръководната роля сред депутатите от третото съсловие заема буржоазията, която изисква съвместно обсъждане на решенията и гласуване заедно с останалите съсловия. Подобно положение би осигурило победата на буржоазията, защото сред дворянството и духовенството имало и доста хора, които споделяли по-съвременни възгледи и сами виждали накъде отиват нещата. Но представителите на привилегированите касти отказват да приемат това предложение. В отговор буржоазията скъсва с досегашните институционални порядки и на 17 юни обявява, че депутатите от третото съсловие представляват Национално събрание.

Решителен момент в развитието на тези събития било въстанието на бедните маси в Париж на 14 юли 1789 г., което превзема Бастилията и слага начало на революция. То още повече укрепва позициите на Националното събрание, което започва да се нарича Учредително и фактически предава властта в ръцете на едрата буржоазия.

Първите официални документи, касаещи правата на човека, се появяват в края на 18 в. Първа е „Декларацията за независимост на САЩ” (1776), последвана от „Декларация за правата на гражданите на Масачузетс” (1780), където за пръв път официално още в заглавието е спомената думата „права”.

Първият проект на френската Декларация е написан от видния военен и обществен деец маркиз дьо Лафайет по модела на американската Декларация за независимост и е представен на Учредителното събранието в първите дни след започване на работата му. Официалният документ, който категорично и недвусмислено изравнява правата на всички гражданите на страната, е приет от събранието на 26 август 1789 г. В него са формулирани редица демократични и хуманистични принципи и това го превръща в теоретическо оръжие в борбата на потиснатите срещу остарелия строй.

Провъзгласяването на свободата и равенството - ставало дума само за политическо равноправие и равенство пред законите, - като естествени и неотменими права на човека било насочено основно срещу деспотизма и съсловното разделение.

Декларацията и до днес лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е потвърдена и пренаписана в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 г. На 16 юли 1971 г. Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълноправен юридически документ, чието нарушение се приравнява на неконституционно посегателство.

1883 г. вулканът Кракатау в Индонезия изригва. Изригването унищожава две трети от едноименния остров, изтрива от лицето на Земята 165 селища и нанася сериозни щети на още 132, а човешките жертви са официално 36 000.

Изригването е най-мощното в писаната човешка история - равнява се на взрива на 200 мегатона тротил, или 13 000 пъти мощност на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, и напълно променя географията на района. От височина около 2000 км преди взрива впоследствие Кракатау е сведен само до 800 м височина.

Вулканът изхвърля в атмосферата 25 куб.км скали, пепел и друга вулканична маса. Тътенът от изригването е толкова силен, че е чут чак до Пърт в Австралия, на над 3000 км южно, и до остров Мавриций в Индийския океан, на 5000 км западно от Кракатау.

Любопитен факт е, че последвалите през следващите години изригвания пък раждат нов остров, наречен Анак Кракатау („Детето на Кракатау”). Вулканът е активен от древността, като първото регистрирано изригване датира от 416 г.

Изригването от 1883 г. практически се отразява на цялото земно кълбо, като изстреляният на височина от 80 стълб пепел и прах се разсейва с години, а през 1884 г. глобалната температура спада с около 1.2 градуса по Целзий.

1926 г. основан е италианския футболен уб „Фиорентина”. „Асочационе Калчо Фиренце Фиорентина” е базиран в град Флоренция, провинция Тоскана. Клубът играе своите домакински мачове на стадион „Артемио Франки”  от 1930 г.

Първоначално официалните цветове на клуба били червено и бяло, но през 1928 г. били променени на виолетово и бяло, каквито са и до днес, като именно оттам произлиза и прозвището на тима „la Viola” („виолетовите”).

Клубът е основан след сливането на отборите „Libertas” и „Club Sportivo Firenze”. С името „Клубе Либертас Фиориензе” печели първия си трофей през сезон 1939/1940, когато печели Купата на Италия, а през сезон 1955/1956 печели и първото си Скудето. През сезон 1960/1961 отборът печели за втори път Купата на Италия и постига първия си значителен успех в Европа, печелейки КНК, като на финала побеждава отбора на „Глазгоу Рейнджърс”.

През 60-те години клубът печели още една Купа на Италия (1965/1966), Купата Митропа (1966) и става за втори път шампион (1968/1969). През 1975 г. Купата на Италия е спечелена за трети път, но от тогава чак до края на 90-те настъпва лош период за тима, чийто връх е изпадането на отбора в Серия Б през сезон 1993/1994. След завръщането си в Серия А, „виолетовите” успяват да спечелят още няколко купи, а именно Купата на Италия (1996, 2001) и Суперкупата на Италия (1996).

През 2001 г. започват рязко влошаване на финансовото състояние на клуба. Той е неспособен да плаща заплатите на играчите си, а дългът набъбва до 50 млн. долара. В унисон с финансовото състояние отборът изпада в Серия Б след края на сезон 2001/2002. Малко след това клубът е обявен в несъстоятелност и закрит, а не след дълго клубът е преоснован под името „Фиорентина Виола” с нов собственик Диего Дела Вале, но е принуден да се състезава в четвърта дивизия.

1934 г. Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка. Паметникът на връх „Свети Никола” е издигнат, за да увековечи подвига на падналите за свободата на България. Монументът е издигнат на мястото, отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите Руско-турската освободителна война боеве през лятото на 1877 г.

Решението за построяването на паметника е взето през 1920 г., когато живите ветерани-опълченци се събират на конгрес. Средствата за изграждането му са събирани като доброволни дарения от целия народ.

Конкурсът е спечелен от арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Основният камък е положен на 26 август 1922 г., а изграждането му приключва през 1930 г.

Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка. Представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски.

На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.

1970 г. новото феминистко движение в САЩ, ръководено от Бети Феридан, започва националната Женска стачка за равенство.

Бети Фридан, една от лидерките на американския феминизъм, всъщносте писателка. През 1966 г. тя създава и става президент на Националната организациия на жените в САЩ, чиято цел е да въведе жените „в мейнстрийма на американското общество” и „пълно равенство на партньорството с мъжете”.

През 1969 г. Фридан отстъпва от поста на президент на организацията, след като в края на 60-те години е атакувана от млади радикални феминистки, които настояват за тотална сексуална либерализация. През 1970 г., след като вече не е президент в организацията, Фридан организира национална Стачка на жените за равенство на 26 август, когато се чества 50-тата годишнина на 19-тата поправка на конституцията на САЩ, която гарантира правата на жените да гласуват. Стачката е успешна, далеч от очаваното, и само в Ню Йорк стачкуващите са над 50 000 жени.

1978 г. папският конклав избира Йоан Павел I за папа. Албино Лучани, както е светското му име, е папа едва 33 дни, след като умира загадъчно на 28 септември с.г. Любопитен факт е, че само през 1978 г. се сменят трима папи.

Той е първият папа, който е роден през 20 в., и първият папа, който има двойно име - Йоан Павел. Наричат го „усмихнатия папа” и „неизвестния папа”.

1978 г. излита първият германски космонавт Зигмунд Йен. Той полита на борда на съветския космически кораб „Союз-31” заедно с Валери Биковски. Екипажът лети до орбитална станция „Салют-6”. Полетът продължава 7 денонощия, 20 часа, 49 минути и 4 секунди. Двамата се завръщат с кораба „Союз 29”.

Зигмунд Йен е първият и единствен космонавт от Германската демократична република, първият германец в космоса, генерал-майор. През декември 1976 г. след триетапен подбор е избран за подготовка като космонавт за полет по програмата „Интеркосмос”.

1990 г. е подпален Партийният дом в центъра на София. По времето на Народна република България сградата на площад „Княз Александър I” е главната сграда на ЦК на БКП.

Пожарът започва в нощта на 26 август след предупреждение на Пламен Станчев, член на движение „Инициатива за гражданско недоволство”, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се махне петолъчката, която символизира чужда държава.  Константин Тренчев също предупреждава, че ако знамето и петолъчката не бъдат свалени, сградата може да бъде щурмувана. И това действително се случва.

В 23.00 ч. сградата изведнъж пламва, като при щурма на тълпата е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. По-късно разследване установява, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти”. Изразените съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат архиви, а щурмът и разграбването са инсцениранирани от добре подготвени подстрекатели, никога не се доказват.

2008 г. Русия едностранно признава независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия. Лидерите на Абхазия и Южна Осетия изразиха задоволство от решението на Русия и определиха тази стъпка като историческа.

„Подписах указите, с които Русия признава независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Русия призовава другите държави да последват примера й. Това не е лек избор, но е единствената възможност да се защити животът на хората”, заявява  руският президент Дмитрий Медведев в обръщение по телевизията.

„Ако Западът иска да запази добрите отношения с Русия, там ще разберат причините за нашето решение да признаем Южна Осетия и Абхазия”, подчертава руският президент. Медведев потвърждава, че Русия изцяло е изпълнила своите задължения, произтичащи от т. нар. „План Саркози” в шест точки - „руските войски се изтеглиха извън границите на Грузия, като единственото изключение се отнася до зоните за сигурност”.