439 г. вандалите, предвождани от Гензерих, превземат Картаген и основават свое кралство. Той е крал на вандалите и аланите от 428 до 477 г. По време на продължителното му управление, Вандалското кралство се превръща в един от основните фактори в Средиземноморието, но след смъртта му бързо запада.
След смъртта на Гундерик през 428 г. Гейзерик е избран за крал. По това време, вандалите пребивават на Пиренейския полуостров, но са подложени на нападенията на вестготите от север. Малко след като става крал Гейзерик, който още преди това започва строителството на морски флот, решава да изостави Пиренейския полуостров и да пресели вандалите в Северна Африка.
Възползвайки се от споровете между Бонифаций, римският управител на Северна Африка, и император Валентиниан III, през 429 г. Гейзерик прехвърля своите около 80 000 души в Африка. Там той удържа няколко победи срещу слабите и разпокъсани римски войски и бързо завладява територията на днешните Мароко и Северен Алжир. След 14-месечна обсада превзема Хипон Регий и император Валентиниан III е принуден да го признае за крал на завладените от него земи, формално подчинен на Рим.
По традиция вадалите са привърженици на арианството и Гейзерик изисква от своите високопоставени служители да следват този клон на християнството. В същото време на православните е предоставена относителна религиозна свобода. Завладяването на Африка от вандалите довежда и до намаляване на данъците, голяма част от които преди това отива за издръжка на духовенството и на богатите фамилии в Рим.
През 439 г. Гейзерик напада внезапно Картаген, столицата на римска Африка, и превзема града без бой, като пленява и голяма част от римския флот, намиращ се в пристанището му. Той е присъединен към корабите на самите вандали, които скоро подчиняват Сицилия, Сардиния, Корсика и Балеарските острови. През 442 г. римляните трябва да признаят новите завоевания, както и независимостта на Вандалското кралство.
Вандалите установяват контрол над Средиземно море, като през следващите три десетилетия предприемат множество морски походи, разграбвайки крайбрежните селища.
През 455 г. римският император Валентиниан III е убит по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерик това обезсилва мирния договор, сключен с Валентиниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в Италия и тръгва към Рим. Той се споразумява с папа Лъв I да не разрушава града и да не избива жителите му, след което вандалските войски влизат в Рим без съпротива. Петроний Максим е убит от тълпа римляни край града.
Гейзерик спазва споразумението с папата и вандалите не причиняват съществени разрушения в Рим, но заграбват значително количество ценности. Гейзерик отвежда със себе си вдовицата на Валентиниан Лициния Евдоксия и нейните дъщери, както и много знатни римляни, за които по-късно е искан откуп.
През 468 г. Източната Римска империя прави опит да се противопостави на вандалите. Към Картаген е изпратен голям флот и стохилядна армия, командвана от Василиск. Въпреки голямото числено превъзходство на имперските сили, Гейзерик удържа победа и затвърждава хегемонията си в Западното Средиземноморие. След това той напада Пелопонес, но е отблъснат. През 474 г. е сключен мир с Източната Римска империя.
Крал Гейзерик умира в Картаген на 25 януари 477 г.
1648 г. подписан е Вестфалския мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война. В нея противници са католически и протестантски германски княжества. Първите са поддържани от Испания, Австрия и Полша, а вторите - от Франция, Швеция, Дания, Холандия, Великобритания и Русия.
Вестфалският мир обединява два договора на императора на Свещената Римска империя: Оснабрюкски договор с Швеция и Мюнстерски договор с Франция и нейните съюзници. Мирът е резултат от първия съвременен дипломатически конгрес и полага началото на нов ред в Централна Европа, основан на концепцията за държавен суверенитет. До 1806 г. тези правила стават част от конституционния закон на Свещената Римска империя.
Цел на мирния конгрес, завършил с подписването на документа, е установяването на мир, регулиран на международно, конфесионално и вътрешноимперско равнище. Всяка страна участник в конгреса преследва свои цели. Франция иска да разкъса обкръжението на испанските и австрийските Хабсбурги, Швеция се домогва до хегемония в Балтика, Свещената Римска империя и Испания искат да направят по-малки териториални отстъпки.
Вестфалският мир спомага да се запази независимостта на Холандия и на Швейцария, но изиграва съдбоносна роля в съдбата на Германия: освен че голяма част от нейната територия преминава към Швеция и Франция, в страната дълго време се запазва полуфеодалната раздробеност.
1795 г. полско-литовската държава Жечпосполита е окончателно разделена между Австрия, Прусия и Русия.
Жечпосполита (Държава на двата народа) е дуалистична мултикултурна държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество. Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз - лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 г. Жечпосполита е сред най-големите държави в Европа и в продължение на два века успешно удържа нападенията на тевтонците, монголите, руснаците, османците и шведите.
Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство и относителната си религиозна търпимост, повече или по-малко изразена в един период или друг. Нейната конституция от 3 май 1791 г. е първата писмена конституция на европейска държава и втората в света.
Създаването на Жечпосполита с Люблинската уния през 1569 г. е сред най-важните постижения на Зигмунт II Август - последния крал от Ягелонската династия. Смъртта му през 1572 г. е последвана от тригодишно междуцарствие, по време на което са направени корекции в конституционната система, увеличаващи властта на оземлената аристокрация - т.нар. шляхта и установяват истинска изборна монархия.
Жечпосполита достига своя златен век през първата половина на 17 в. Силата на страната отслабва след 1648 г. В края на 17 в. отслабената Жечпосполита при крал Ян III Собиески все още е достатъчно силна, за да нанесе ключови поражения на Османската империя. През 1683 г. битката при Виена става повратна точка в 250-годишната борба между християнската Европа и мюсюлманската Османска империя.
През 18 в. Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията.
Опитите за реформа, като тези, предприети от Четиригодишния сейм през 1788-1792 г. и завършили с Майската конституция от 1791 г., идват твърде късно и страната е разделена на три пъти от съседните Руска империя, Прусия и Австрийска империя. Така Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа през 1795 г.
1851 г. английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел - естествени спътници на Уран. Имената са предложени от сина на Уилям - Джон Хершел и са взаимствани от герои от произведението на Александър Поуп „Влизане с взлом”.
Единственият апарат изследвал Ариел и Умбриел досега е „Вояджър 2” по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. „Вояджър 2” прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 км от спътника. Изследвани са само осветените от Слънцето южни полукълба. Поради грешка в измерванията обаче все още не се знае със сигурност дали Ариел е по-масивен спътник от Умбриел.
Повърхността на Умбриел е най-тъмната от всички спътници на Уран и най-малко геологически активна. Спътникът е съставен предимно от лед, силикатни скали и замръзнал метан. По-голямата част от метана е налична на повърхността. Най-голямата забележителност на Умрбиел е кратера Унда, по периметъра на който се съдържа светъл материал.
Изследванията на Ариел разкриват, че спътникът се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% замръзнал метан. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
1857 г. основан е футболен клуб „Шефилд”. Клубът от град Шефилд, Англия, е известен като най-стария футболен клуб в света. В началото отборът играе на различни терени, включително и сегашния стадион на „Шефилд Юнайтед” - „Брамал Лейн”. Сега домакинствата на тима се играят на „Коуч анд Хорсис Граунд”.
Основателите на клуба са Натаниел Кресуик и Уилям Прест. По време на приятелска игра на крикет двамата авантюристи решават да положат основите на отбор, който в последствие ще се превърне в първия професионален футболен тим. Кресуик и Прест са виновни и за създаването на „шефилдските правила” във футбола. Любопитен факт при тях е, че засада не се отсъжда и за пръв път светът се запознава с фаула.
Съгражданите и първи съперници на „Шефилд” са ФК „Халам”. Основани през 1860 г. те официално са вторият най-стар отбор в света. През същата година се състои и най-старото футболно дерби, като това съперничество се превръща в най-продължителното въобще в световната футболна история. В историята то остава под името „Дербито на Шефилд”.
През 1863 г. в областта на Шефилд вече има 15 футболни клуба, но от ФК „Шефилд” решават, че в търсене на по-голяма конкуренция обхватът на асоциацията трябва да се разшири. Създадена е Футболната асоциация на Англия, на която тимът става пълноправен член, но продължава да практикува своите футболни правила. В крайна сметка едва през 1878 г. най-старият клуб в света се примирява и приема правилата на ФА.
1902 г. при изригване на вулкана Санта Мария в Гватемала загиват около 6000 души. Вулканът се издига на височина от 3762 м над кафеени плантации в западната част на Гватемала.
Изхвърлената лава помита всичко по пътя си, огромни камъни се спускат по склона. Голяма част от жертвите намират смъртта си именно под тежестта на огромните каменни блокове, останалите загиват от горещата пепел и пемза, които се разстилат на площ от 323 750 кв.км.
1929 г. „Черният четвъртък”: Нюйоркската фондова борса се срива, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия. Голямата депресия е една от най-големите икономически кризи в съвременността и най-значимата документирана за САЩ.
Около 13 милиона души са безработните. Всеки четвърти работник броди из улиците, изпълнен с отчаяние. Хиляди банки, стотици хиляди фирми и милиони фермери банкрутират или изцяло преустановяват дейността си.
Според икономисти това е крайният резултат от петгодишното безотговорно нарастване на даваните кредити, предизвикано от Федералния резерв по времето на президента Кулидж. През 1924 г., след един рязък спад на стопанската активност, Федералният резерв изведнъж създава около 500 млн. долара под формата на нови кредити, което води до нарастване на паричната маса с повече от 4 млрд. долара за по-малко от година.
Федералният резерв още веднъж предизвиква инфлационни напрежения през 1927 г., което в крайна сметка води до нарастването на паричната маса и на влоговете „на поискване” от 44,5 млрд. долара през юни 1924 г. до 55,1 млрд. долара през 1929 г. Общата сума на фермерските и градските ипотеки нараства от 16,8 млрд. долара през 1921 г. до 27,1 млрд. долара през 1929 г. Подобно развитие се наблюдава и в областта на индустриалната, финансовата, държавната и общинската задлъжнялост.
След един неуспешен опит да се стабилизира икономическата ситуация през първата половина на 1928 г., Федералният резерв най-накрая преустановява политиката на увеличаване на паричната маса в началото на 1929 г. Той започва да продава държавни ценни книжа и по този начин възпрепятства разрастването на кредита. През август 1929 г. лихвеният процент се покачва до 6%. Свръх краткосрочните влогове нарастват до 8% , търговските ценни книжа - до 6% и лихвите по просрочените заеми достига 15-20%.
Пазарът на ценни книжа достига своят връх на 19 септември и после под натиска на продажбите „на късо” започва постепенно да се свива. Въпреки това потребителите продължават усилено да купуват стоки през следващите пет седмици. Повече от 100 милиона ценни книжа са продадени на нюйоркската фондова борса през септември. Най-накрая все повече и повече притежатели на ценни книжа осъзнават, че тенденциите са се променили и след 24 октомври 1929 г. хиляди акционери са готови да продадат своите активи на каквато и да е цена. Следва впечатляващо сриване на цените на стоковата борса.
Крахът на фондовата борса бележи началото на дълго отлагания период на адаптация към икономическите реалности. Крахът на международната търговия след 1930 г. също помогнал за задълбочаването на депресията. Законът на Хоули Смуут за митническата тарифа от юни с.г. превърнал американския пазар в недостъпен за вносни стоки чрез значително увеличаване на митата.
Различните страни по света започнали да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случило през 1933 г. Кризата довела до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, което първо се случило във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 г. Други страни, като САЩ и Италия запазили златния стандарт до 1933 г., а Франция, Белгия и Швейцария се обединили в т.нар. „златен блок” и запазили стандарта до 1936 г.
1945 г. приет е уставът на Организацията на обединените нации (ООН). Уставът й е ратифициран от петте постоянни страни членки на нейния Съвет за сигурност - Китай, СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, обаче съществува далеч преди тази дата.
Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция, след Първата световна война. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста - Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс - среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация.
Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по два въпроса - избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.
По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР) са допуснати до конференцията. Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в сила на 24 октомври с.г.
Полша не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея 9 вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и 8 неутрални страни (Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен) не участват в учредяването на организацията.
На 31 октомври 1947 г. Генералната Асамблея на Организацията на обединените нации (ООН) с резолюция №168 провъзгласява 24 октомври за Ден на Организацията на обединените нации с цел световната общественост да се запознае с нейните цели и достижения, а също така да получи подкрепа за своята дейност.
На 6 декември 1971 г. Генералната Асамблея на ООН приема следваща резолюция №2782, в която се подчертава, че Денят на ООН трябва да стане международен празник и дори е препоръчано Денят да се отбелязва като държавен почивен ден от всички държави членки на организацията.
1947 г. индийската провинция Кашмир е обявена за самостоятелна държава от ислямски сепаратисти. Причина за напрежението в областта Кашмир е от една страна обединяването на Кашмир с индуистката област Джаму през 1819 г. и разделянето на Британска Индия през 1947 г. на две държави - Индия и Пакистан.
Първоначално след подялбата на Британска Индия Кашмир остава суверенно княжество, но след въоръжен конфликт територията му е разделена между Индия и Пакистан. Двете страни не постигат съгласие и всяка гледа на другата като на окупатор на нейна територия.
След това трябва окръзите на Британска Индия, които след последното преброяване на местното население показват, че мюсюлманското население преобладава, да бъдат предоставени на Пакистан. Иначе трябвало регионите с ислямски малцинства да останат в Индийския съюз. Този критерий не е уместен за автономните княжески държави и така погледнато и за Кашмир. Съответстващият британски закон от 1947 г. разпорежда, че владетелите на княжествата имат решаващата свобода да се присъединят или към Индия, Пакистан или да останат независими.
След деленето Кашмир остава независим, но регионът става скоро част на военен конфликт. Тогавашният владетел, след колебания, решава да запази суверенитета на държавата. След началото на инвазията от Пакистан поддържаната пущунски войници и от нестихващия бунт срещу властта владетелят на Кашмир помолил Индия за войскова помощ. За да я получи той обявява на 26 октомври 1947 г. присъединяването на неговото княжество към Индия.
В рамките на няколко дни Индия изпраща войски в кризисните региони против бунтуващите се. Пакистан не приема навлизането на армията на Индия. Ето защо още от колониалната власт започващ Инду-Мюсюлмански конфликт се прехвърля върху държавната политика и печели все повече актуалност.
Ескалацията води до започването на Индийско-Пакистанската война, която свършва през 1949 г. с разделянето на Кашмир на две части под опеката на ОН. От това на юг се простира Джиму и Кашмир (около две трети от територията), докато западните части остават под управлението на Пакистан. Границата между тези части създава т.нар. Контролна линия, дълга 750 км.
1952 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер обявява война на Корея, с думите „кръстоносен поход срещу комунизма”.
Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 г. до 27 юли 1953 г. и първият горещ конфликт в рамките на Студената война, както и сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР.
Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски. Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.
В края на Втората световна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров. Съветската армия окупира северната част, а американската - южната част на страната.
Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.
Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на две корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона. Примирието, с което е сложен край на военните действия, става възможно след като през 1952 г. става ясно, че САЩ няма да могат да използват ядрено оръжие, за да съкрушат силите на СССР.
Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коствала на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.
1960 г. при изпитването на съветска балистична ракета Р-16 на космодрума Байконур избухва взрив. При възникналия пожар загиват 78 души, включително командващият ракетните войски маршал Митрофан Неделин.
В края на 50-те години в СССР спешно е разработвана стратегическата ракета Р-16. През 1956 г. ОКБ-586 с главен конструктор М. Янгел предлага създаване на ракета с горивни компоненти несиметричен диметилхидразин плюс азотен тетраокис.
Проблемът е в тяхната изключително голяма токсичност и самозапалването при нормално атмосферно налягане. Това налага прилагане на специални технологии в конструкцията на горивната система. Първият проблем е осигуряване на абсолютна херметичност. Решено е двигателят да бъде отделен от тръбопроводите чрез специални металически пиромембрани, чието пробиване става по команда от земята чрез пръстеновиден нож по време на предстартовите операции.
Заводските изпитания на Р-16 завършват през август 1960 г. На 26 септември е доставена първата ракета. Наземните изпитания приключват на 20 октомври. На 21 октомври ракетата е доставена на стартовата площадка. До 22 октомври е извършвана предстартова подготовка. На 23 октомври са заредени 130 тона компоненти на горивото и сгъстени газове. Стартът е обявен за 19.00 ч. същата вечер.
В 18.00 ч. в процеса на подготовка за старт при подаване от наземния пункт на електрически сигнал за разкъсване на пиромебраната на окислителя на втора степен гърмят без команда и пиропатроните на горивните магистрали на първа степен. Задействат се самопроизволно пиропатроните на изолиращите клапани на газгенератора на блок от маршевия двигател в първа степен.
Комисията решава изпитанието все пак да бъде проведено. Предупрежденията за опасността ремонтите да се правят веднага на място са отхвърлени. Час преди старта са разкъсани разделителните пиромембрани на горивните резервоари на втора степен. Около 18.45 ч. е обявена 30-минутна готовност за старта и програмният токоразпределител е поставен в начално (нулево) положение.
Тогава неочаквано заработва двигателят на втора степен. Огнената струя разрушава резервоарите на окислителя и горивото на първа степен. Концентрични вълни от пламък моментално поглъщат всичко по пътя си. Лавинообразното горене продължава около 20 секунди, след което агрегатите и съоръженията догарят още два часа.
Загива почти целият команден състав на полигона, заместниците на главите конструктори на три конструкторски бюра за ракетата, двигателите и управлението й. На място загиват общо 57 военнослужещи и 17 души от промишлеността. На стартовата площадка веднага пристигат медици и пожарникари. Ранените са 49 души, в болница умират още четирима.
По чудо остава жив главният конструктор на Р-16 М. Янгел, който отива да изпуши цигара в специално оборудваната пушалня. Именно на него се пада и неблагодарната роля да съобщи на Никита Хрушчов. На полигона пристига правителствена комисия, оглавявана от председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев. От катастрофата са направени кардинални изводи за безопасността, повлекли изменения в алгоритъма на изпробване на ракетите и в цялостната дейност на полигона.
На 1 януари 1961 г. втората ракета Р-16 пристига на полигона. Стартът е осъществен на 2 февруари 1961 г. След зареждането й с гориво около нея остават не повече от 20 души, а след обявяване на едночасовата готовност всички излишни хора са евакуирани от мястото на старта. В бункера за управление единствените граждански специалисти остават Янгел и главните конструктори на някои системи.
2003 г. „Конкорд” извършва последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт. Същата година „Бритиш еъруейс” и „Ер Франс” едновременно обявяват, че ще прекратят полетите на „Конкорд”.
Двете компании посочват нерентабилността на самолета поради по-ниския брой пътници след катастрофата от 2000 г., намаляването на пътниците след атаките на Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 г., както и повишените разходи за гориво и поддръжка.
Конкорд, заедно руския с ТУ-144, е сред единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети. Идеята за създаването на свръхзвуков пътнически самолет се ражда за първи път през 50-те години след преминаването на звуковата бариера.
Първият полет на „Конкорд” се извършва на 21 януари 1976 г. по маршрута Париж-Дакар-Рио де Жанейро. Той е най-сигурният пътнически самолет до единствената му катастрофа през 2000 г., ако се оценява количеството на загинали пътници спрямо изминатото разстояние.
При полет 4590 на „Ер Франс” от летище Шарл де Гол в Париж до летище JFK в Ню Йорк на 25 юли лявото крило на самолета се запалва при излитане и той катастрофира. Всички пътници и екипажът загиват, както и четирима души на земята.
Причината е, че на пистата е имало метално парче, отчупило се от друг самолет. При излитането си „Конкорд”-ът пука гума на това парче при висока скорост, от което конструкцията му се поврежда, получава се теч на гориво. И въпреки че успява да излети, той се запалва и пада.
