23 април: Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие

181 г. пр.н.е. в Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките. Построен е на мястото, където преди това се е намирал т.нар. „Златен дом на Нерон”

Храмът на Венера и Рома е най-големият известен римски храм в Древен Рим. Разположен е на източната страна на Римския форум, близо до Колизеума. Посветен е на богините Венера и Рома Етерна. Храмът е построен от римския император Адриан. Строежът на храма започва през 121 и завършва по времето на император Антонин Пий.

През 307 г. Храмът на Венера и Рим е бил опожарен отвътре, но император Максенций го е възстановил напълно. През 9 в. обаче цялата сграда е била разрушена от земетресение и на нейно място е била издигната църквата „Санта Мария Нова”.

В храм на Венера него се намира статуя на плешивата Венера. Този храм е издигнат като благодарност към жените на града, които са пожертвали дългите си коси за лъкове и катапулти по време на продължителната обсада на града.

1348 г. крал Едуард III учредява Орден на жартиерата. Сега това е най-високата награда за преданост и доблест и не случайно негови рицари са членове на кралската фамилия, близки лица до нея, както и държавни глави.

Английският рицарски орден е учреден по време на Стогодишната война, като с този орден, Едуард прави опит да обвърже по-силно най-важните рицари на кралството си.

Най-известната история за появата на ордена разказва, че в паузата между ожесточените сражения монархът устройва бал. Докато танцува с любимата си - графиня Солсбъри, на пода изпада нейната жартиера и той я взима с думите: „Срам за онзи, който е помислил нещо лошо”. Британският крал, който по това време се домогва до френския престол, произнася знаменитата фраза на френски („Honi soit qui mal y pense”).

По-късно фразата става девиз на учредения от него орден. Сега тя стои на герба на Великобритания.

Едуард III избира за патрон на ордена Свети Георги, който кореспондира с предназначението му. Знамето на Свети Георги - червен кръст на бял фон, се е развявало в битките като символ на Великобритания. Именно този знак, обграден от кръг, украсява и днес парадното облекло на рицарите на жартиерата.

Един от първите носители на високото звание е първородният син на Едуард III, по прякор Черният принц. Сред сегашните носители на ордена са трима членове на кралското семейство - съпругът на кралица Елизабет II - херцог Филип Единбургски, престолонаследникът - Уелският принц Чарлз, другите й двама синове - Йоркския херцог принц Андрю и графът на Уесекс принц Едуард, както и дъщеря й принцеса Ана.

Любопитен факт е, че всяка година в средата на юни рицарите на жартиерата се събират в парадната зала на Уиндзорския дворец, наречена „Ватерло”, в чест на победата над Наполеон.

1827 г. Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи. Основните трудове на ирландския математик, физик и астроном са в областта на механиката, оптиката, динамиката, теоретичната астрономия, функционалния анализ и теорията на диференциалните уравнения, но най-известен става с дефинирането на алгебричното понятие кватернион.

Като малък бил изпратен у чичо си Джеймс, който открил усета на Уилям към езиците. До 12-годишна възраст вече овладял 12 езика, имал интереси към математиката и географията. От 13- до 17-годишна възраст изучава съчиненията на Евклид, Нютон и Лаплас и открива съществена грешка в трудовете му по небесна механика. Негов приятел го убеждава да покаже записките си на Джон Бринкли, който по това време е първи кралски астроном в Ирландия.

Бринкли съзира таланта на Хамилтон и го насърчава да продължава да учи математика и астрономия. На 22 години Хамилтон завършва колежа „Тринити” към Дъблинския университет и веднага след дипломирането си става там професор по астрономия и директор на университетската астрономическа обсерватория.

Предвижда т.нар. конична рефракция при двуосните кристали, която скоро била експериментално наблюдавана от Хъмфри Лойд. Разширява принципа на най-малкото действие, по-рано описан от Пиер Луи Мопертюи. Развива математическата теория на кватернионите и антикомутативните алгебри, която по-късно намира съществени приложения в квантовата механика.

1907 г. писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие. Живял само 40 години Джек Лондон се разписва в световната литература с безсмъртните си романи и разкази „Мартин Идън”, „Морският вълк”, „Дивото зове”, „Белият зъб”, „Лунната долина”, „Сияйната зора”, „Малката стопанка на голямата къща”. 59-те му книги с белетристика, публицистика, поезия, писма, са преведени на повече от 100 езика.

Джон Грифит Чейни, по-късно Джек Лондон, е роден в Сан Франциско на 12 януари 1876 г. като извънбрачно дете на учителката по музика Флора Уелман и странстващия астролог Хенри Уилям Чейни. Биологичният му баща никога не го признава за свой син. Отраства в Оукланд, където преминават юношеските му години. Там той лови стриди, без да има разрешително, а после като моряк на шхуната на „Софи Съдърланд” се отправя в презокеанско пътешествие, вдъхновило го за първия му разказ „Тайфун край бреговете на Япония” (1893 г.).

Джек Лондон е едва на 23 години, когато излиза първият му сборник с разкази „Синът на вълка” и с него става популярен в цяла Америка. През  1897 г. треската за злато го отвежда в Клондайк, Аляска. Златотърсач той обаче не става, понеже се разболява от скорбут и се връща в Сан Франциско, където донася със себе си куп преживелици, залегнали в прочутите му северни разкази.

За почти две години активна писателска дейност от 1898 до 1900 г. от 103 негови произведения, списанията са приели само 15. Останалите 88 са отхвърляни над 400 пъти. А през 1913 г. той вече е най-добре платеният, най-известният и обичан писател в света.

1932 г. в Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър. Шекспир се ражда на Хинли стрийт в малкия град на 23 април 1564 г. и прекарва там детските си години. След престоя си в Лондон, великият драматург се връща в родния си град вече прочут и живее в известната „Къща на Шекспир”. Седем

Английският драматичен театър е построен през 1879 г. в Стратфорд на Ейвън от „Ройъл Шекспир къмпани”. До 1961 г. носи името Шекспиров мемориален театър Старата сграда във викториански готически стил е унищожена (1926 г.) от пожар. През 1932 г. е изградена нова сграда, чийто архитект е Елизабет Скот. Там се поставят пиеси на Уилям Шекспир и се провеждат шекспирови фестивали.

В Стратфорд театрите всъщност са три. Освен Кралският Шекспиров театър, тук се намира  „Лебедът”, които поставят ежегодно от март до октомври пиеси на гениалния драматург, много често в съвременен прочит от режисьори от цял свят. Третият носи изразителното име „Другото място, където практически се поставят не-Шекспирови пиеси.

1964 г. в Москва е открит театър „Таганка” - сцена на авангардния руски театър. На 5 октомври 2014 г. на 97-годишна възраст почина световноизвестният руски актьор, режисьор и основател на „Театъра на Таганка” Юрий Любимов, един от реформаторите на руския театър.

Юрий Петрович Любимов е роден на 30 септември 1917 г. в Ярославл. През 1922 г. семейството му се премества да живее в Москва. Баща му е търговец, а майката - учителка. Когато Любимов е още дете, по време на репресиите родителите му са арестувани. След завършването на седми клас е принуден да се запише в техникум по електромеханика, тъй като не може да продължи на друго място заради произхода си. Едновременно с това посещава хореографско студио, където се работи по методиката на Айседора Дънкан.

За 18 години в театъра Любимов изиграва повече от 30 роли от класическия и съвременния репертоар. Паралелно с работата си в театъра, се снима и в 18 филма.

По това време Любимов се заема и с режисьорската професия, насочва се и към театралната педагогика. През 1959 г. поставя на сцената на театъра на Вахтангов пиесата на А. Галич „Много ли трябва на човек?”, посещава актьорски и режисьорски семинари, става преподавател в театралното училище на името на Б. Щукин. Именно там се случва неочаквания поврат в творческата му съдба.

През 1963 г. той показва на сцената на училището „Добрият човек от Сечуан” по пиесата на Бертолд Брехт, подготвена със студенти актьори от трети курс.

На 23 април 1964 г. с „Добрият човек от Сечуан” е открит новият театър - „Театъра на Таганка”, в който Любимов отвежда своите ученици от школата. С това започва нова ера в съветския театър. Всеки спектакъл се превръща в събитие, за което дълго се говори. На сцената играят легенди като Владимир Висоцки, Алла Демидова, Леонид Филатов, Борис Хмелницки.

Любимов е канен да работи и на много места в чужбина. През 1975 г. поставя на сцената на Миланската скала операта „Под горещото слънце на любовта”. Оттогава е направил над 30 оперни постановки във водещи оперни театри по целия свят и често е признаван за един от най-добрите оперни режисьори.

В началото на 80-те години на миналия век обаче съветската цензура забранява спектаклите „Владимир Висоцки”, „Борис Годунов”, спрени са репетициите на „Театрален роман” по Булгаков. Юрий Любимов заминава за Англия, за да постави „Престъпление и наказание”. Но през март 1984 г., след няколко интервюта в западни списания, е освободен от поста ръководител на „Театъра на Таганка”, а на 11 юли му е отнето съветското гражданство.

През годините на принудителна емиграция работи в театри на Великобритания, Австрия, Италия, Германия, Франция, САЩ. Сред постановките му са „Евгений Онегин” в Операта на Бон, „Саламбо” в парижката Гранд Опера, „Пир по време на чума”, „Майстор и Маргарита” в стокхолмския Кралски драматичен театър, „Страсти по Матея” в Миланската скала, „Рейнско злато” в Ковънт гардън.

Едва през май 1988 г. Юрий Любимов се завръща в Москва. След година му е възстановено съветското гражданство, а името му като художествен ръководител отново се появява на афиша на „Театъра на Таганка”. На сцената се възраждат спектакли като „Борис Годунов”, „Владимир Висоцки”, поставят се и нови представления.

Напуска любимата си Таганка през юли 2011 г. след конфликт с трупата, но не спира да работи. Нееднократно признаван за най-добър режисьор от редица чужди театри, Любимов е почетен гражданин на градове в САЩ, Израел, Полша, Испания, Португалия, Финландия, Франция и Япония. Почетен доктор е на няколко известни университета и академии.

1967 г. СССР изстрелва космическия кораб „Союз 1” с Владимир Комаров на борда. „Союз 1” е изстрелян в 00.32 ч. (по Гринуич) от космодрума „Байконур”, с което Комаров става първият съветски космонавт, летял в космоса два пъти.

„Союз 1” е първият пилотиран полет на първото поколение на кораба „Союз” - „Союз 7К-ОК” и ракетата „Союз”, проектирани като част от съветската лунна програма. Това е първият съветски пилотиран космически полет след над две години пауза, и първият съветски пилотиран полет след смъртта на главния конструктор на съветската космическа програма Сергей Корольов.

Проблемите започват малко след старта, когато един от слънчевите панели не успява да се разтвори, което води до недостиг на мощност за системите на космически кораб. Допълнителни проблеми създават и датчиците за ориентиране на кораба. След 13-тата обиколка автоматичната система за стабилизация на кораба е напълно извън строя, а системата за управление е само частично ефективна.

Целите на полета на „Союз 2” се променят и включват разтваряне на слънчевия панел на „Союз 1”. Въпреки това, през нощта на изстрелването, разразилата се гръмотевична буря на космодрума Байконур засяга електрическата система на ракетата-носител, което води до окончателната отмяна на мисията.

След 18 обиколки на Земята е включен спирачния двигател на „Союз 1” за приземяване. Въпреки техническите трудности до този момент, Комаров все още има възможност да се приземи безопасно. Поради дефект основният парашут на кораба обаче не се разтваря. Тогава Комаров активира ръчно разгъването на резервния, но той се заплита с другия. В резултат на това при навлизането в атмосферата спускаемия апарат на „Союз” пада на Земята в Оренбургска област почти свободно с около 140 км/ч.

Комаров загива при удара, при който е имало експлозия и интензивен огън, който е обхванал капсулата. „Союз 1” се приземява на 3 км западно от Kaрабутак, провинция Оренбург в Руската федерация. Комаров е посмъртно награден с втора златна звезда на Герой на Съветския съюз, а е погребан в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.