17 декември: Братята Райт политат с моторен летателен апарат

1777 г. Франция първа признава независимостта на САЩ. Американската война за независимост e колониална съпротива срещу политиката на Британската империя в периода 1775-1783 г.

Войната започва като битка между Кралство Великобритания и Тринадесетте бивши британски колонии на американския континент, и завършва като война завладяла Американския и Европейския континент. Войната е кулминацията на обявяването на Тринадесетте колонии за една обединена американска държава след Американската революция.

Обединените американци се изправят срещу Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги управляват без техни представители. Американците обявяват тази политика на английския парламент за нарушаваща техните права на британски граждани.

През 1775 г. революционерите получават контрол над всички 13 парламента на американските колонии и свикват Втори континентален конгрес, на който те сформират Континенталната американска армия. Много от жителите на колониите обаче подкрепят британската корона и изпращат петиции до краля и до Парламента на Англия за потушаване на тази революция. На конгреса тези хора са обявени като предатели и изменници на идеята за независимост. В опит да предотвратят бъдещата война те подготвят мирно предложение до краля, известно като Петиция на маслинената клонка, с молба данъците на колониалните жители да бъдат намалени и те да получат представителство в английския парламент.

Британският крал Джордж III и парламентът отхвърлят тази молба. В отговор през 1776 г. американците официално декларират своята независимост като Съединените Американски Щати, обявявайки се за нова суверенна държава и отхвърляйки господството на британската корона. Франция решава да се намеси в конфликта между американците и Британската империя. Като начало през 1776 г. французите изпращат провизии, амуниции и оръжия на американците.

Завладяването на северноамериканския континент от британската армия през 1777 г. позволява на Франция официално да влезе във войната. На 17 декември 1777 г. Франция става първата държава, признала независимостта на САЩ. През ранните месеци на 1778 г. Франция влиза във войната за независимост на страната на обединените щати. Френските съюзници Испания и Холандската република, също обявяват война на Британската империя.

Въпреки многото си противници, британският флот успява да завземе и окупира крайбрежните градове, но контролът над вътрешността на континента (където живее 90% от американското население) им се изплъзва поради малката численост на тяхната континентална армия. На страната на американците обаче застава френският флот, с чиято помощ американците завладяват земите на чероките и окончателно нанасят удар на Втора континентална британска армия в обсадата на Йорктаун през 1781 г.

Войната приключва през 1783 г. с договора от Париж, където се обявява независимостта на Съединените Щати и суверенитетът им върху териториите на север до Британските северни колонии, днес Канада, на юг до Флорида и до река Мисисипи на запад.

1819 г. на територията на испанското вицекралство Нова Гранада е образувана държавата Велика Колумбия. Създадена е като начален етап от неуспешния опит на Симон Боливар да образува държава, обхващаща цяла Латинска Америка, и включва територията на днешните Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Коста Рика, Перу, Бразилия и Гвиана. Тази територия съвпада приблизително със съществувалото до 1819 испанско вицекралство Нова Гранада.

Велика Колумбия се разпада на 19 ноември 1831 г. на Нова Гранада (бъдещата Колумбия), Венецуела и Еквадор - едва 12 години след основаването си.

Официалното наименование на държавата е Република Колумбия, като Велика Колумбия се използва в историографията, за да се разграничи историческата от съвременната държава.

Първоначално на конгреса се предлага структура на федеративна република, състояща се от три департамента със столици в градовете Богота (департамент Кундинамарка), Каракас (департамент Венецуела), и Кито (департамент Кито). През 1819 г. бившите вицекралства още не са напълно освободени от колониалната зависимост.

Текстът на конституцията на новата република е предложен на конгреса в Кукута, и по нея, столицата е пренесена в Богота. В конституцията се предвижда висока степен на централизирано управление на страната, което е необходимо от гледна точка на координацията на военните усилия за отбрана на младата държава. Утвърдено е ново административно деление (Венецуела, Кундинамарка и Кито са разделени на по-малки административни единици).

Боливар е избран за президент на страната, вицепрезидент става Франциско де Паула Сантадер.

През първите години на съществуването си, Велика Колумбия помага на други територии, все още намиращи се под контрола на Испания и борещи се за независимост - Панама влиза в състава на федерацията през 1821 г., както и редица провинции на Кито и Венецуела. Перу също придобива независимост през 1824 г. с помощта на Велика Колумбия. През 1826 г. Боливар и Сантадер са преизбрани за втори мандат.

1903 г. братя Райт осъществяват първия в историята на човечеството контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха. Така велосипедни механици братята Орвил (32 г.) и Уилбър (36 г.) се нареждат сред най-значимите личности на 20 в., допринесли за развитието на авиацията.

Събитието се състои край хълма Кил Девъл, близо до Кити Хок в Северна Каролина. Всеки от братята извършва по два полета. За началото те хвърлят ези-тура кой да е пръв. Спечелва Уилбър, но при своя опит не успява да излети. Брат му Орвил има по-голям късмет - полетът му продължава 12 секунди и има дължина 36 м. Последният, четвърти полет, трае 59 секунди, в които Уилбър прелита 255,60 м.

Успехът на братя Райт не е случаен. Те имат влечение към механиката и проявяват интерес към летенето. През 1892 г. отварят работилница, в която продават, поправят и произвеждат велосипеди. Това им осигурява средства, за да се отдадат на най-голямото си влечение - изследвания в областта на въздухоплаването.

Още през 1899 г. те започват опити с хвърчила и с безмоторни самолети. Следващата година вече са готови с пълномащабен безмоторен аероплан. Опитът не е от най-сполучливите. През 1901 г. построяват и изпробват втори, а в 1902 г. и трети, по които братята правят съществени нововъведения. С третия безмоторник те извършват повече от хиляда успешни полета. Преди да конструират летателен апарат с двигател, братя Райт вече са едни от най-добрите и опитни пилоти на безмоторни самолети.

Те правилно осъзнават, че най-големият проблем е не да вдигнат самолета във въздуха, а как да го овладеят, когато той вече е в полет. Измислят трикоординатно управление на самолета си и така му осигуряват достатъчна маневреност.

Конструирането на самолета, който братята кръщават „Флайър I” излиза на цена по-малко от 1000 долара. Размахът на крилата му е към 12 м, а теглото 300 кг. Той има мотор от 12 к.с., тежащ само 77 кг. Освен това братята  Райт сами създават и подходящ мотор, проектират и свои витла.

Любопитен факт е, че въпреки че поне пет души са свидетели на тези първи полети, сравнително малко вестници съобщават за събитието, при това доста неточно. Местният вестник в родния им град Дейтън изобщо не го отбелязва. Минават почти пет години, преди светът да разбере, че човекът е успял да се откъсне от земята.

След полетите близо до Кити Хок братята се връщат в Дейтън, където построяват втори самолет - „Флайър II”. През 1904 г. те извършват 105 полета с него, но почти никой не им обръща внимание. Следва „Флайър III”, подобрен модел, построен през 1905 г. Тогава изминават разстоянието от 39 км за 38 минути.

На 22 май 1906 г. братя Райт получават патент за своето изобретение.

През 1908 г. Уилбър откарва един от самолетите във Франция, където изпълнява цяла поредица от публични демонстрации, и организира компания, която да се заеме с пласмента на изобретението им. В това време Орвил прави подобни публични демонстрации в САЩ.

На 17 септември 1908 г. самолетът, който той пилотира, се разбива. Това е единствената тежка злополука, която единият от двамата претърпява. Убит е случаен минувач, а Орвил се отървава само с две счупени ребра и крак. Успешните му полети обаче вече са убедили правителството на САЩ да подпише договор за доставката на самолети за Министерството на войната и в 1909 г. от федералния бюджет са отделени 30 000 долара за военна авиация. Същата година двамата братя създават компанията „Райт”, която се занимава с производство на летателни апарати и обучение на пилоти.

1980 г. влиза в действие третият реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Това е единствената българска атомна електроцентрала. Строежът й започва на 6 април 1970 г., а официалното откриване е на 4 септември 1974 г.

В изграждането на уникалното и до днес за България съоръжение участват над 100 000 строители и монтажници. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, разработени в Енергопроект, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.

През 2003 г. след настояване от Европейския съюз е започната процедура за спиране на четирите реактора с мощност 440 MW, тъй като не отговаряли на европейските стандарти за сигурност. През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Козлодуй”, а в началото на 2007 г. са затворени и 3-ти и 4-ти блок.

1999 г. Общото събрание на ООН одобрява резолюция, с която обявява 25 ноември за годишен Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените.

Според статистическите данни, всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие.