16 юни: Валентина Терешкова става първата жена, летяла в Космоса

1846 г. Пий IX е избран за папа. Понтификатът му продължава 32 години и е най-дългият в историята на Римокатолическата църква.

Роден е в Сенигалия с името Джовани Мария Мастаи-Ферети. Първоначално познат като много либерален, тъй като с началото на понтификата си освобождава всички политически затворници на предшественика си Григорий XVI. Това се променя след няколко опита за покушение срещу него.

Революцията на италианските държави от 1848 г. също допринася за промяната му, когато Пий IX бяга от Рим и цялата Папска държава попада в ръцете на революционната армия.

Международната му политика спрямо великите сили Франция, Германия и Русия се смята за неуспех и поради нестабилността и динамиката на светската власт в тези държави. Въпреки тези несполуки Пий IX е особено популярен сред католическите маси по целия свят, често и от състрадание и вкус към мъченичество - наричан е папа-затворник. Приема се като папа-мариан, защото преформулира и утвърждава екуменическото кредо в непорочното зачатие.

1903 г. Кайлаб Брадхам патентова в САЩ напитката „Пепси Кола”. Напитката е създадена на 28 август 1898 г. под името „Питието на Брад”. Оригиналната рецепта на Брадам не съдържа кола или кофеин, но има близък вкус с популярната „Кока Кола”, което става причина в името да присъства „кола”. „Пепси” в името произлиза от „пепсин” - ензим, който спомага храносмилането и е популярна съставка в безалкохолните напитки по това време.

„Пепси Кола” е произведена за пръв път в Ню Берн, Северна Каролина, САЩ. През 1903 г. Брадам премества бутилирането на „Пепси Кола” от аптеката си в склад под наем. През 1905 г. е създадено първото лого на Пепси, което е променено през 1924 г. и отново през 1926 г. През 1929 г. в реклами във вестниците пионерът в автомобилните надпревари Барни Олдфилд подкрепя Пепси като „първокласна напитка... разхладителна, освежаваща, добро средство за ободряване преди състезание”.

През 1929 г., по време на Великата депресия, компанията „Пепси Кола” банкрутира - до голяма степен в резултат на финансовите загуби от спекулациите с бясно вариращите цени на захарта след Първата световна война. Активите са продадени и Рой Мегаргъл купува търговската марка „Пепси”. Осем години по-късно компанията отново банкрутира.

Активите са купени от Чарлз Гът, президента на Loft Inc. Loft е производител на бонбони с магазини, в които има машини за газирани напитки. Гът искал да замени „Кока Кола”, тъй като тази компания отказала да му даде отстъпка за сиропа, който използвал в машините. Впоследствие Гът накарал химиците на Loft да променят формулата на Пепси.

1940 г. маршал Анри Филип Петен става министър-председател във Вишистка Франция. Петен завършва Военното училище Сен Сир (1878 г.) в Бретан, служи като офицер във френските въоръжени сили, преподава във Висшето военно училище в Париж. През Първата световна война е командир на пехотна бригада, от май 1915 г. е командващ Втора френска армия. Известен е с успешната си Битка при Вердюн през 1915 г. Заместник-председател на Висшия военен съвет (1920-1931 г.), военен министър на Франция (1934 г.), маршал.

След окупирането на Франция от Нацистка Германия започва да сътрудничи на германците - установява колаборационисткия режим на Виши чрез т.нар. Френска държава като неин държавен глава през периода 1940-1944 г. Осъден е на смърт след края на войната, но по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.
Името идва от седалището на правителството в курортния град Виши. Дипломатически правителството е признато от Силите на Оста (в това число и от България), както и от СССР и САЩ.

Начело на режима стои героят от Първата световна война маршал Филип Петен, който разполага с почти неограничена власт. Той притежава цялата правителствена власт, назначава и уволнява министрите и държавните секретари, които са отговорни само пред него. Правителството контролира около 40% от френската територия и разполага с около 100 000 армия.

Идеологически Виши е наследник на контрареволюционната френска традиция. Забелязва се завръщане към старите католически ценности, прави се опит за прилагане на патернализъм под контрола на държавата. Издига се в култ фигурата на президента Петен. Девиз на режима става лозунгът „Труд, семейство, Родина”.

Проявява се амбиция за преработване на френската социална система и промяна на моралните принципи на френското общество. Именно моралният упадък и изоставянето на традиционните ценности са сочени от Петен като причини за поражението на Франция. В противовес на либералния индивидуализъм режимът се стреми да възстанови религиозните и семейните ценности.

Докато маршал Петен все пак се стреми да следва политика на ограничен колаборационизъм с Германия, то неговият заместник Пиер Лавал следва политика на пълно обвързване с Третия райх. Особено неприятно е сключеното споразумение с Германия за наемане на френска работна сила в полза на германската военновременна икономика.

Виши дава сериозен принос за германската военна мощ. На германците са изплатени 550 млрд. франка компенсации за тяхната военна окупация. Много французи работят в Третия райх - само през пролетта на 1944 г. 3,6 милиона французи се трудят в Германия.

Когато идва на власт, режимът на Виши, и по-точно Петен, се радва на относително голяма популярност. Много бързо обаче популярността на маршала спада, за което спомага поражението на Германия по фронтовете. Дебаркирането на съюзниците в Нормандия слага край на правителството във Виши. След края на войната Петен и Лавал и около 20 000 французи са осъдени на смърт от т.нар. висш съд по правосъдието за държавна измяна, т.е. за колаборационизъм с Третия Райх и силите на Оста.

1943 г. 54-годишният Чарли Чаплин се жени за 18-годишната актриса Уна О’Нил. След три несполучливи брака, от които има три деца, Чаплин се жени за три пъти по-младата начинаеща актриса, която на свой ред му ражда осем деца.

През 1942 г. Чарли Чаплин търси актриса за главната роля във филма „Призрак и действителност”. Предлагат му да се запознае със 17-годишната Уна О`Нийл, дъщеря на известния американски драматург Юджийн О’Нийл.

Тази среща се оказва съдбоносна за великия комик. Независимо от протестите на бащата на булката, Чаплин и Уна се женят. След това Юджийн О’Нийл прекъсва завинаги всякакви отношения с дъщеря си. Уна заявява, че не желае да прави кариера като актриса и иска да се посвети на семейството.

Чарли е роден във Великобритания, но въпреки, че се е снимал в САЩ, никога не е получил американско гражданство. През 1952 г. е изгонен от САЩ, като преди това той дава на Уна пълномощно да се разпорежда с банковите му сметки. Тя изнася оттам цялото им имущество, като се отказва от американското си гражданство.

Уна ражда на Чаплин трима синове - Кристофър, Евгений и Майкъл, и пет дъщери - Джералдин, Джозефин, Джоан, Виктория и Анна-Емилия. Последното момиче на великия комик се появява на света през 1963 г., когато той вече е на 72 години.

1958 г. Имре Наги, Пал Малетер и други водачи на Унгарското въстание от 1956 г. са екзекутирани. Унгарското въстание от 1956 г. е спонтанен революционен бунт срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика, който продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.

Събитията се развиват след произнесения от Хрушчов секретен доклад на 20 конгрес на КПСС през февруари 1956 г., с който е развенчан култа към личността на Сталин. Унгарските искания, прераснали от недоволство от наложения с Червената армия ред, във въстание е подкрепено и от немалка част от партийното ръководство на управляващата Унгария - Унгарска партия на труда, преименувана след събитията на УКП.

Въстанието започва като студентска демонстрация, към която се присъединяват хиляди граждани, докато тя минава през центъра на Будапеща на път към сградата на парламента. Студентска делегация, която опитва да влезе в сградата на радиото, за да излъчи исканията си, е задържана. Когато мнозинството навън изисква тя да бъде пусната, срещу него започва стрелба от силите на държавната сигурност вътре в сградата. Новините се разпространяват бързо, а с тях насилието и безредиците в столицата.

Бунтът бързо се разпространява в цяла Унгария и правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и започват бой със силите на държавна сигурност. Просъветско настроени комунисти и полицейски служители често са екзекутирани или затваряни, като от затворите са пускани и въоръжавани затворници.

Импровизирани съвети изземват контрола над общините от управляващата Унгарска работническа народна партия и поставят политически искания. Новото правителство формално разпуска Полицията на държавна сигурност, обявява желание да се изтегли от Варшавския договор и обещава да проведе нови свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.

След като обявява готовност да изтегли съветските войски от Унгария, Политбюро на ЦК на КПСС променя решението си и се подготвя за смазване на революцията.

На 4 октомври значителен брой съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември. Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта, а 200 000 унгарци стават бежанци. Масовите арести и преследвания продължават месеци след това.

До януари 1957 г. новоназначеното от СССР правителство унищожава всякаква видима опозиция. Тези съветски действия са осъдени от много западни марксисти, въпреки че те засилват съветския контрол в Централна Европа.

Публичното обсъждане на събитията е възпрепятствано в Унгария повече от 30 години, но след 80-те години, въстанието става обект на засилен интерес и изучаване. При създаването на Третата република Унгария през 1989 г., 23 октомври е обявен за национален празник на страната.

1961 г. по време на турне в Париж съветския балетист Рудолф Нуреев иска политическо убежище и остава до края на дните си във Франция. Рудолф се ражда в Транссибирската железница през 1938 г. на път от Сибир към Владивосток, в близост до гарата на Иркутск.

Първите години от живота си прекарва в село близо до град Уфа, Башкортостан. През 1955 г. постъпва в балета „Киров” в Ленинград. През 1961 г. по време на турне в Париж той иска политическо убежище и остава във Франция до края на живота си.

От 1983 до 1989 г. Нуреев е директор на Парижката опера. Последовател и горещ привърженик на френската школа и безспорно на Бурнонвил и Петипа, докато се бори със смъртта, Нуреев поставя две произведения на Петипа: „Раймонда” (1898) и „Баядерка” (1877).

1963 г. изстрелян е „Восток 6”. На борда на космическия апарат е съветската космонавтка Валентина Терешкова, която става първата жена, летяла в космоса.

През 1962 г. Терешкова е включена в женската космонавтска група. От над 400 кандидатки са избрани само пет - Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Жана Йеркина, Валентина Пономарьова и самата Терешкова. Два дни преди тя да излети, в орбита излиза с „Восток 5” космонавтът Валери Биковски - двамата се намират на близки орбити.

Валентина Терешкова е първият без авиационно образование космонавт и командир на кораб. В историята на космонавтиката е записано, че тя единствена излита като лейтенант, но само часове по-късно направо става капитан. Намира се сама в орбита 2 дни 22 часа 50 мин.

По време на полета били записани данни от реакции на женското тяло по време на полета. Като други космонавти на мисиите „Восток”, тя поддържала дневник на полета, направила снимки, и ръчно ориентирала космическия апарат.

През 2004 г. се разкрива, че грешка в контролната програма накарала кораба да се издига от орбитата вместо да слиза от нея. Терешкова отбелязала грешката на първия ден от полета и съобщила на Сергей Корольов. Грешката била незабавно оправена - Терешкова вкарала данните, получени от Земята в програмата за сваляне и се приземила безопасно.

Мястото на приземяване било кооперацията на Павински, на запад от Баево в Алтайския регион. След излизането на парашутите от капсулата, Терешкова просто пропуснала езерото, заради силния вятър. След приземяването, вятърът издухва парашута върху нея и тя получила наранявания преди да успее да се освободи от него.

След полета в космоса завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н.Е. Жуковски” и се дипломира като инженер-космонавт през 1969 г. Същата година обаче женската космонавтска група е разпусната. През 1977 г. защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, професор. Има военно звание генерал-майор от авиацията.

1977 г. Леонид Брежнев е избран за държавен глава на СССР и по този начин поема цялата власт в държавата. Той ръководи Съветския съюз като Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1964 г. до смъртта си през 1982 г. След Йосиф Сталин, той е най-дълго управляващият държавник на СССР, властвайки 18 години.

По време на управлението му влиянието на Съветския съюз се разраства главоломно. От друга страна неговото управление често е критикувано понеже тогава започва периодът на сериозна икономическа и социална стагнация, която в крайна сметка води до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

2004 г. Рафаел Бенитес е назначен за треньор на Ливърпул. Под негово ръководство следващата година отборът печели Шампионската лига.

През 2004 г. специалистът замени Жерар Улие с надеждата най-сетне да върне „Ливърпул” на върха във Висшата лига. Визитката на шампион на Испания с „Валенсия”, откривател на редица млади звезди и носител на Купата на УЕФА, вдъхва оптимизъм на феновете.

Рафа пък стартира ударно, печелейки Шампионската лига след рецитали срещу „Ювентус” и „Челси”, и след най-лудия финал - срещу „Милан”, в историята на турнира. Привлякъл на „Анфилд” харизматични състезатели като Шаби Алонсо, Луис Гарсия и Пепе Рейна посредством най-значимия клубен трофей, Бенитес си осигури още по-голям и дългосрочен кредит на доверие, нищо, че едва успяваше да вкара „Ливърпул” в челната четворка на Премиършип, съответно едва печелейки участие в турнира на богатите.

Когато някъде около Нова година „Ливърпул” бе стъпил уверено на върха във Висшата лига, запалянковците започнаха да вярват, че точно Рафа е избраният да върне старата слава на рекордьора по титли. През лятото недолюбваните американски шефове на червените доставиха на мениджъра дългоочаквания втори нападател в лицето на капитана на „Тотнъм” Роби Кийн, купиха му и италиански национал (Досена), финализираха постоянното оставане на Масчерано край река Мърси, а като капак отказаха да продадат Шаби Алонсо на мераклиите от „Арсенал” и „Ювентус”.

Предвид факта, че самият Алонсо заедно с още трима свои съотборници (Торес, Рейна и Арбелоа) вдигна европейската титла с отбора на Испания, че „Ливърпул” (заедно с бившия тим на Рафа - „Валенсия”) бе клубът с най-много представители в списъка на Арагонес и особено предвид ролята на Фернандо Торес за триумфа на фуриите, от състава се очакваше само и единствено злато.

Нещата потръгнаха - червените за пръв път от години насам взеха дербито с „Манчестър Юнайтед”, биха на два пъти „Челси” и изглеждаха непоклатими на върха. Връх, който през2009 г. значи много повече от една титла, тъй като евентуален (и вече почти сигурен) триумф на сър Алекс Фъргюсън с „Манчестър Юнайтед” ще означава, че големият враг от „Олд Трафорд” се изравнява по брой отличия с доскоро смятания за недостижим „Ливърпул”.

С началото на 2009 г. нещо се случи - първо Бенитес изуми аудиторията с решението си да продаде Роби Кийн обратно на „Тотнъм” - при все, че цяла есен Торес се бори с контузии, а единствената алтернатива в нападение остана неопитният французин Давид Н’Гог и че за шест месеца „Ливърпул” регистрира седем милиона лири загуба от сделката с капитана на „Ейре”. После пък се заредиха провал след провал, като кулминацията - хиксът с „Манчестър Сити” на „Анфилд” - доведе до седемточков аванс и почти сигурни златни медали за „Юнайтед”.

Цялата кариера на Рафа Бенитес обаче винаги е вървяла противно на логиката. Така в най-трудния му момент начело на „Ливърпул”, поставен пред угрозата да бъде уволнен, испанецът се завърна на родния „Сантяго Бернабеу” срещу преживяващия ренесанс „Реал Мадрид”. Букмейкърите вече реално бяха отстранили треньора, а той напук - победи.