1692 г. пуритани обесват първата „салемска вещица”. В град Салем, Масачузетс, е обесена Бриджит Бишъп, осъдена на смърт седмица по-рано за магьосничество. По ирония на съдбата тя е последната арестувана, но изпреварва останалите 18 души, виснали на бесилото.
Най-злата й магия се изразявала в това, че поразявала мъжете в Салем със смъртоносния грях на страстта, тъй като била привлекателна млада жена, пренебрегваща пуританския морал с облеклото си, без да носи скромна черна рокля и алено боне.
Съдебните процеси срещу Салемските вещици, започнали през 1692 г., са подклаждани от пуританите. В строгия морален кодекс на пуританите не е предвиден отдушник за враждебността и агресията. А това в комбинация с пуританската вяра, че всеки човек е длъжен да следи за благочестието на съседа си, прави конфликтите неизбежни. Нетолерантността на пуританите принуждава мнозина заселници да напуснат Масачузетс и това допринася за развитието на други колонии.
Предпоставките за избухването на „лова на вещици” през 1692 г. обаче са съвсем банални. Една от тях са вътрешните разногласия в общността във връзка с ръкополагането на пристигналия от Барбадос Самюъл Парис за пастор Салем Вилидж, тъй като за предходните 20 години суровите пуритани прогонват предишните трима. Колонистите се карат непрекъснато за земя, тъй като семействата им се увеличават и изхранването им става все по-трудно. Катализатор на напрежението се явява и нападението на индианците абенаки.
В дъното на проблемите обаче стои наложената от пуританите в Новия свят теокрация (сливане на светската и религиозна власт), тъй като всички нещастия - от загиването на реколтата до смъртта на децата - са приписвани на Божия гняв към прегрешилите смъртни.
Историята започва, когато 9-годишната дъщеря на преподобния Самюъл Парис, Бети и 11-годишната му племенница Абигейл започват да получават странни пристъпи, проявява на явни знаци, че умът на момичетата се влошава. Не е намерено медицинско обяснение за тяхната разсеяност, празния им поглед, небрежността и особено непокорството им.
Скоро след това и други деца от селището започват да страдат от същите припадъци. Лекарят на колонията д-р Григс не успява да постави диагноза и оповестява, че в случая става дума за магьосничество, в чиято основа стоят вуду магиите на робите от Карибите.
В опита си да помогне на пострадалите, Мери Сибли, леля на едно от засегнатите момичета, влошава нещата, като моли робинята Титуба - наполовина африканка, наполовина карибска индианка) да направи контразаклинание чрез „магьоснически сладкиш”.
Титуба се опитва да улови демона, като изпече магически кейк от ръжено брашно, смесено с урината на Бети и Абигейл. Тя нахранва с него кучето с надеждата, че песът ще я отведе до човека, омагьосал девойките. Но кучето просто се помотава безцелно наоколо и накрая хуква да гони един заек в гората.
Реакцията на общността е светкавична - в църквата робинята е подложена на публично унижение и е обвинена от преподобния Парис, че е призовала дявола на помощ.
Скоро след това започват да валят обвинения в магьосничество - първите арестувани във връзка с тайнствените пристъпи на четири от болните момичета са Сара Гуд - бедна жена, чието непрекъснато мърморене под нос било тълкувано като правене на заклинания, Сара Осбърн, която скандализира съгражданите си, като се омъжва за нает от нея работник, и робинята Титуба. Те набързо са арестувани и изпратени в затвора.
През март 1692 г. са задържани още жени. През април арестите зачестяват, като в магьосничество вече са обвинявани и мъже. Повечето от показанията пред съда са „призрачни” - пострадалите твърдят, че им се явил дух с лика на зложелателя. Като допълнителни доказателства са приведени самопризнанията и взаимните обвинения на подсъдимите, както и намерените в домовете им книги по хиромантия и хороскопи, странни церове и, разбира се, т.нар. „магьоснически цицки” по телата им, с които кърмят демоните.
През юни вече се стига и до екзекуции по обвинение във вещерство. Първата жертва е Бриджит Бишъп, обесена на 10 юни 1692 г. Още по петима „магьосника” са убити на 19 юли и 19 август и други осем на 22 септември. Две от смъртните присъди са отложени с няколко месеца, защото двете обвиняеми са бременни. Сара Осбърн умира в затвора.
Любопитен факт е, че робинята Титуба, която се признава за вещица и с куп измислени небивалици като „очевидец” разказва за съгражданки, набеждавайки ги за вещици, е пусната от затвора и се връща при господаря си пастор Парис.
Краят на Салемския „лов на вещици” настъпва през май 1693 г., когато са приключени последните съдебни процеси и останалите живи осъдени са амнистирани. Пуснати са от затвора близо 200 души, които са разследване за вещерство. Принос за това има преподобният Франсис Дейн, който издига глас против абсурдните дела и отправя петиция към губернатора и Върховния съд.
През 1706 г. Ан Пътнам, една от главните обвинителки срещу „салемските вещици”, писмено се извинява на жертвите и твърди, че не е действала от зла умисъл, а била подлъгана от дявола да компрометира невинни хора. На 17 октомври 1711 г. Върховният съд снема присъдите на 22 души, осъдени по време на салемските процеси, а два месеца по-късно оцелелите и наследниците на загиналите получават и финансово обезщетение.
1793 г. столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон. Първата столица на САЩ - Филаделфия, се намира на 160 км на юг от Ню Йорк и се счита за месторождение на държавата САЩ. Тук се намира Дворецът на независимостта, където е приета Декларацията на независимостта и Конституцията на САЩ.
1846 г. шотландският изобретател Робърт Уилям Томсън получава патент за първата в света гума. В патента № 10990 е написано: „Целта на моето изобретение е използването на еластична опорна повърхност около колелата, с цел да се облекчи движението и да се намали шума”.
Патентът на Томсън е написан на много високо ниво. В него е изложена конструкцията на изобретението, а също така и материалите, нужни за производството. Гумата се поставя на колело с дървени спици, кожен колан и болтове. Самата гума се състояла от две части - камера и обшивка. Камерата се състои от няколко пласта плат, попит с каучук или гутаперча във вид на разтвор. Покритието е от залепени парчета кожа.
Томсън основава компанията Aerial Wheels, която за популязиране на своето изобретение в Лондонския „Риджънт парк” през март 1847 г. оборудва с новия продукт конски впряг и карета, демонстрирайки на публиката комфорта от возенето и намаления шум. Този комплект издържа повече от 1200 мили без каквато и да е умора на новия продукт.
В следващите години Томсън среща много трудности и разочарования в производството на гуми, най-вече заради липсата на тънка гума, като се ориентира предимно в производството на солидни и тежки гуми.
Когато е на 43 години, се появява новата гума за велосипеди, произведени от Джон Бойд Дънлоп. Дънлоп получава молба за патент през 1888 г., но две години по-късно патентното ведомство официално решава, че патентът на Робърт Томсън е по-ранен и създадената от Дънлоп гума е еволюция.
Дънлоп решава през 1887 г. да нахлузи на колелата на велосипеда на своя 10-годишен син, широк маркуч за поливане и да го надуе със сгъстен въздух. На 23 юли 1888 г. Дънлоп подава молба за патент № 10607 за изобретение, наречено „пневматичен обръч”, за транспортни средства. Потвърждава своето изобретение пред патентната комисия още на 31 август.
1871 г. в румънския град Браила излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”. Това е първият вестник на Христо Ботев. Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!”.
В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари”.
В четири от известните пет броя на вестника, са отпечатани 16 статии на Ботев - „Наместо програма”, „Народът вчера, днес и утре”, „Смешен плач”, „Решен ли е църковният въпрос”, стихотворенията „До либето ми”, „Дялба”, „На прощаване”, „Хайдути”, „Елегия”, „Борба” и „Пристанала”.
Последният брой на „Дума на българските имигранти” излиза на 5 август 1871 г.
1943 г. в САЩ е патентована химикалката. Изобретението всъщност е откраднато от унгарския журналист Ласло Биро, който го измислил още през 1938 г.
На Биро му омръзнало от писалката му да капят по листа капки мастило. Забелязал, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо, той решава да изобрети писалка, използваща подобно мастило. Оказва се обаче, че то е с твърде голям вискозитет и не може да се използва с обикновените писалки. Затова Биро започва да експериментира, докато стига до съвременната конструкция на химикалката.
Почти веднага патентът му е купен от ВВС на Великобритания за техните пилоти, предпочитащи дотогава да пишат във въздуха с моливи. В Аржентина Биро пререгистрира патента си и с голяма печалба го препродава за 1 млн. долара на местна компания. Именно аржентинците пускат на пазара в масова продажба химикалките.
Когато обаче аржентинската компания решава да завладее международния пазар, се оказва, че за да не бъде плагиатствано, изобретението трябва да бъде патентовано във всички страни в света. И тъй като подобен ход не бил реално изпълним, идеята за химикалката просто е открадната.
На 10 юни 1943 г. американецът Милтън Рейнолдс патентова изобретението в САЩ и организира масово производство. Новият продукт се разграбва - само за един ден в нюйоркски магазин са продадени 10 000 броя.
Авторът на изобретението Биро се опитва да отстои правото си на патента в американски съд, но губи делото.
1977 г. излиза „Apple II” - първият масово използван персонален компютър. Неговият пряк предшественик „Apple I” - модел, пуснат в ограничена серия и предназначен за любители на електрониката, проправя път на много от характеристиките, благодарение на които „Apple II” постига уникален за времето си пазарен успех.
През 80-те и в началото на 90-те години „Apple II” е на практика стандартният компютър за американските училища, колежи и университети. Става популярен и сред бизнес потребителите с първата изчислителна програма VisiCalc. С известни относително леки модификации се произвежда до 1993 г.
Уникално за „Apple II” е и въвеждането на цветен дисплей, графичен режим с висока разделителна способност, звук, както и вграденият език за програмиране Бейсик. В сравнение с по-ранни разработки „Apple II” е много по-достъпен и удобен за използване. С това той бележи началото на масовото разпространение на персоналните компютри - това е първият модел, предназначен за масовия потребител, а не само за специалисти.
Любопитен факт е, че българският „Правец 82” е създаден като негово копие, пригодено за изработване с произвеждани в СИВ интегрални схеми.
1990 г. се провежда първият тур на първите свободни и демократични парламентарни избори в България след тоталитарния период в страната, с които се избират депутати за 7-мо Велико народно събрание. Вторият тур се провежда на 17 юни с.г.
Новата избирателна система е променена от 400 единични избирателни райони, използвани по време на комунистическия режим, в система, при която половината са избрани като член в един избирателни райони, а другата половина - чрез пропорционално представителство.
Резултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Избирателната активност е 90,3%. Гласуват 6 976 620 от всички, имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС - 36,2 %, ДПС - 5,75%, БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Основна цел на Седмото Велико народно събрание била изработване и приемане на Конституция на Република България. Събранието работи от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.
1999 г. създава се Пактът за стабилност на Балканите. Пактът е опит на международната общност да замести предишната реакционна намеса по време на кризи в Югоизточна Европа с всеобхватна, дългосрочна стратегия за предотвратяване на конфликти.
Създаден по инициатива на ЕС, Пактът е политическа декларация на ангажимент и рамково съгласие за международно сътрудничество с цел развитие на обща стратегия между всички партньори, за да се засилят страните от Югоизточна Европа „в усилията им да насърчават мир, демокрация, уважение на човешките права и икономически просперитет, за да се постигне стабилност в целия регион”.
Държавите, които вземат участие, са Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Молдова, Румъния и Сърбия и Черна гора. Те разглеждат тази структура като средство за общия им прогрес и евроатлантическата интеграция. Пактът за стабилност не е нова международна организация, нито има някакви независими финансови ресурси или организационни структури.
Пактът за стабилност се основава на презумпцията, че предотвратяването на конфликти и изграждането на устойчив мир на Балканите може да бъде успешно само ако започне едновременно в три ключови сектора: създаване на среда на сигурност, поддържане на устойчиви демократични системи, както и на социално благосъществуване.
2003 г. изстрелян е марсоходът „Спирит”, с което започва програмата на НАСА „Марс Експлорейшън Роувър”. „Марс Експлорейшън Роувър” е мисия, състояща се от два космически апарата на НАСА с имена „Спирит” (на англ. език - дух) и „Опъртюнити” (на англ. - възможност), изпратени на Марс с цел изследване на неговата повърхност и геология.
Мисията е ръководена от Пит Тесингер и Стивън Скуайърс, като основните й цели се състоят в търсене и характеризиране на скали и почви, издаващи наличието на вода на повърхността на планетата в миналото. Мисията се гради на данни, получени от предишни апарати на повърхността на Марс - „Викинг” и „Патфайндър”.
Марсоходът „Спирит” е изстрелян на 10 юни в 17.59 ч. (по Гринуич), а „Опъртюнити” - на 7 юли с.г. в 15.18 ч. „Спирит” каца в кратера Гусев на 3 януари 2004 г. в 4.35 ч., а „Опъртюнити” - в Меридианската равнина на противоположната страна на Марс спрямо „Спирит” на 25 януари 2004 г. в 1.05 ч.
На 21 януари наземният контрол губи връзка със „Спирит”. Първоначално се счита че причината е буря над Австралия. Впоследствие обаче е получено съобщение от „Спирит” без валидни данни и марсоходът пропуска комуникационна сесия с „Марс глобал сървейър”. 10 дни по-късно наземният контрол изпраща нова версия на неговото програмно управление. За грешката е установено, че се дължи на файловата система на флаш паметта.
На 5 февруари „Спирит” започва нормална работа на повърхността на планетата, като е преодоляна най-голямата към 2006 г. повреда по време на мисията. „Спирит” чества своята първа марсианска година на повърхността (687 земни дни) на 20 ноември 2005 г., а „Опъртюнити” - на 12 декември с.г.
