Допреди няколко години Ружица беше малко, заспало селце в югоизточната част на България, на около 60 километра от Черно море. След като младите хора се бяха изнесли в търсене на работа и по-добър живот, то постепенно се превръщаше в селище призрак.
Услугите оставаха архаични и много от къщите бяха изоставени, защото цените им спаднаха почти до нула.
Но една неочаквана група от купувачи промени живота в Ружица и спаси селото от изчезване.
В миналото България бе евтина туристическа дестинация, а сега се превръща в нова Испания за пенсионирани британци, които изкупуват имоти, докато все още могат да си го позволят. Цените се качват с около 20 процента на година и се очаква ново повишаване, след като страната се присъедини към Европейския съюз следващата година. За някои черноморското крайбрежие вече е прекалено скъпо, затова търговците на недвижими имоти предлагат къщи и места навътре в територията на страната, подобни на Ружица.
Да се каже, че имотите там си струват е твърде малко. Къща може да се купи за между 5 000 и 15 000 лири. Летището в Бургас е само на един час път. Не е чудно, че почти една трета от къщите са собственост на британци и скоро в селото ще има повече английско езични, отколкото българи.
В обикновен ден британските жители на Ружица се събират пред единствения магазин в селото, който служи също за кафене и поздравяват преминаващите селяни, като пускат в употреба новозаучени български фрази. Те са се заели да превърнат селото
в дом, извън родината и местният кмет - 45-годишният Красимир Костов, е развълнуван от тази перспектива. За разлика от съседните села, населението на Ружица расте, увеличават се работните места, подобряват се пътищата и автобусният транспорт.
Като използва 17-годишния си син Иван за преводач, Костов обяснява ефекта от британското присъствие в селото.
"Те пристигат тук и незабавно започват да обновяват къщите и градините си. Искат също селото да бъде модернизирано и това става. Благодарение на британците, сега като че ли живеем в ново село."
Кметът също има слабост към преустрояване. Наскоро той е пригодил мястото под къщата си, традиционно използвана за отглеждане на животни за нещо като клуб. Той е определил също място, на което има намерение да изгради игрище за голф.
Британската общност възроди и интереса към местния футболен клуб. В селото се водят оживени разговори за футбол и дори някои от местните жители използват английски думи, казва още Костов.
Греъм Дивърс - 62-годишен британски пенсионер, е пристигнал в селото преди около година заедно със съпругата си Мари. Те са купили къща в Ружица, защото не могат да си позволят Черноморието и сега се радват, че са направили този избор. Те рядко пътуват до морето.
"Хората тук са най-дружелюбните, които съм срещал някъде," казва Греъм. "Те са специалисти по оцеляване, защото сами си произвеждат всичко необходимо и почти нищо не купуват. Ние засега нямаме същия успех с различната почва и липсата на дъжд. Те обаче ни учат какво да правим и винаги ни носят подаръци - свежи зеленчуци и плодове."
Посетителите в селото не може да пропуснат тяхната къща. Тя е прясно боядисана в бяло, с нови керемиди на покрива и плувен басейн. Единственото, което липсва е традиционната британска ливада. Греъм се опитал да отглежда трева, но растели само бурени. Семейство Дивърс са едни от първите британци, заселили се в Ружица, след като гледали телевизионна програма за заселване в друга държава. Те са платили 11 000 лири за къщата си с три спални и земята около нея и след това са изразходвали близо 6 000 лири за ремонт. Местните строители работят по различен начин от британците и трябва да ги контролирате, предупреждава Греъм.
Пенсионираният строител Стив Ийстмън и Маргарет Бранам се преселили от Норич в Ружица преди девет месеца. Те мечтаят да построят малко хотелче и конна база, които да привличат британски туристи. Стив казва, че земята не е оградена и може да се язди с часове в околността. Маргарет е вегетарианка и твърди, че зеленчуците имат много по-различен вкус в България. Тя харесва същото за климата - горещи лета и сняг през зимата.
Керъл Удли и Стив Люис са купили къща в Ружица преди две години и са се нанесли в нея година по-късно. Те не са доволни от бюрократичната система за издаване на визи, но се надяват, че това ще се промени скоро. Двамата обаче много харесват новия си начин на живот и не им липсва почти нищо британско. Това, което обърква най-много британците в България е начинът по-който местните казват "да" и "не" с глава, точно обратно на общоприетите жестове. /БТА/
