Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката в предаването "Седмицата" на "Дарик"
Как избрахте 5 октомври за Ден на българския учител, господин Вълчев? Даниел Вълчев, министър на образованието и заместник министър-председател.
Добър ден. Ами, как избрахме 5 октомври? 5 октомври е международният Ден на учителя. Преди 40 години той е обявен от ЮНЕСКО и Международната организация за труда за такъв ден.
А защо точно 5 октомври, какво е станало на 5 октомври?
На 5 октомври е приет един документ през 1966 г., който се отнася до статута на учителя въобще, след това през 1994 г. ЮНЕСКО го обявява за Ден на учителя и днес над 100 държави в света честват 5 октомври като Ден на учителя. В България странно, но няма ден на българския учител, има на много други професии, разбира се, без да ги подценявам, сигурно със също голяма обществена значимост, но ние преценихме, че е правилно да има ден на българския учител, правилно е да има един ден в годината, не само един, разбира се, но в който специално да се обърнем с внимание към хората, които образоват и възпитават нашите деца.
И става ли сега ясен вече механизмът за увеличение на парите, които получават добрите български учители, каквато идея вие имахте?
Механизмът трудно може да стане ясен само поради едно изказване на министъра на образованието и науката. Ние от самото начало, когато започнахме да дискутираме този въпрос, ясно казахме, че подобно нещо не може да бъде решено без едно много широко обсъждане и от родители, и между самите учители. Разбира се, в сътрудничество с нашите социални партньори, в частност със синдикатите, и ние сме в доста напреднала фаза на такива разговори. Сега истината обаче е, че освен механизъм, трябва да има и пари.
Да, но и освен ден на българския учител е добре да има и пари българският учител.
Нещо като лев на българския учител. Това е така, безспорно е, че е така, но едното според мен не противоречи на другото.
Но биха се допълнили прекрасно.
Биха се допълнили наистина прекрасно. За никого не е тайна, че човек не може да живее извън материалния свят, но не бива да потъва и само в материалния свят, така че двете биха се допълвали прекрасно. Ами, аз мисля, че няколко пъти споделих вече, има готовност, за следващата година има в проектобюджета предвидени 13 милиона и 100 хиляди лева, което би дало възможност от средата на следващата година всеки десети учител да има с 50 процента по-голяма заплата занапред или всеки пети с 25 процента по-голяма заплата занапред. Това е сериозно увеличение. Разбира се, не засяга всички. Сега, между другото трябва да е ясно, че не е толкова просто, да кажем, как ще се диференцират учителските възнаграждения, защото учителският труд не е много лесен за оценяване. Разбира се, може да се каже - да, резултатите на децата са най-важният показател, на който учител децата по съответния предмет показват голям прогрес, то еди-какво си ще се случи. Но пък има много учители, които се занимават с деца, които нямат тези възможности или пък просто са проблемни деца от гледна точка на възпитание, на възприемане и т.н. Техният труд също трябва да бъде оценен. Така че нещата са доста комплексни.
Това има ли го в документа, който вчера внесохте при председателя на парламента?
Да, има мерки във връзка с диференциацията на учителските възнаграждения, но понеже, разгеле, ми задавате тоя въпрос, да кажа - всъщност в Националната програма за развитие на училищното образование, документ, който повече от шест месеца беше дискутиран, преди да бъде приет от парламента, има едно задължение за министъра на образованието и науката, който и да е той, всяка година преди 1 октомври да внася отчет за това какво е направено по тая програма, да внася в парламента, имам предвид, отчет, и мерките, които ще се предприемат през следващите 12 месеца. Така че това е важен документ. Според мен ние сме казали какво ще се случи следващите 12 месеца в образованието.
И какво ще се случи в следващите 12 месеца в образованието?
Той, документът, е дълъг, но ще кажа няколко най-важни неща, тъй като няма да мога вероятно, да има време всичко да кажа. Първото нещо, което ще се случи, е, че ще бъдат направени първите, според мен много важни крачки по това, което наричаме външно оценяване на знанията на децата. Т.е. извън учителя Петров, който ще си изпитва неговия клас, да има и форми, с които да се, стандартизирани форми, с които да се разбере дали детето в еди-кой си клас по химия, неговите знания съответстват, като има петица, на знанията на детето в Силистра или детето в Малко Търново, детето в Благоевград и т.н. Това ще стане, от една страна, посредством въвеждането на тестове за изпита след 7 клас. На второ място, до 7 декември аз ще утвърдя, както е по закон, примерните изпитни материали за държавни зрелостни изпити, които ще се проведат не в края на тази, а в края на следващата учебна година вероятно, и на трето място - с въвеждане и разработване, и въвеждане масово на стандартизирани тестове във входа и изхода на всяка учебна година. Т.е. децата на 15 септември, грубо казано, по математика правят един малък тест, той не е, за да ги оценяваме тях, а за да оценим по-скоро, да се изразя така, със статистическа по-скоро насоченост, но, разбира се, и учителят знае кое дете как стои, и в края на годината отново един тест като изходно ниво.
А сега ще има ли изходен? Няма да има изходен, края на тая година? Нали, защото за 12 месеца казахте, значи, следващата ще има входен, това искате да кажете?
Следващата ще има … Сега, искам да кажа, че ние няма да може от 1 до 12 клас едновременно по всички предмети да започнем такова изпитване, тъй като това е една огромна по обем работа. Ние вероятно ще започнем от един клас, вероятно това ще бъде пети клас тази година, които ще имат и тази година входно ниво по няколко предмета…
То мина 15 септември.
То на 15 никой не прави входни нива, те се правят, след като приключи преговорът. . .
А кога ще го направите?
Като приключи преговорът, което обикновено е някъде през октомври.
Т.е. през октомври пети клас прави по кои предмети?
Сега, трудно ми е да кажа, тъй като не съм видял, аз малко съм се увредил вероятно на тая тема, но докато не го видя един тест лично и не го реша, не съм склонен да го пускам.
За пети клас?
За всеки клас всъщност. Ами, то и вие. . . чичо Стоичко и т.н., нали помните? Човек трябва да се убеди, че нещата, особено когато са свързани с деца, са добре направени.
Така, и сега с тестовете обаче, ако направим една връзка с
темата за частните уроци, които през седмицата. . .
То има такава връзка.
… "Отворено общество" каза, че са основният извор на корупция в образованието, та ако направим връзка с тестовете, които се очаква да спрат проблема с корупцията и да спрат частните уроци, излиза според информацията, която събират нашите репортери, че точно частниците са се ориентирали по-бързо, отколкото държавната система, и вече школи и частни учители предлагат обучение на решаване на тестове, нещо, което не предлага българското училище.
Господин Вълчев, аз не съм от хората, които считат, че с една-единствена мярка, каквато е въвеждането на тестовете, може да се реши някакъв голям социален въпрос, какъвто са частните уроци. В крайна сметка според мен наличието на частни уроци показва няколко неща. И най-важното от тях е, че бариерата или летвата, която се слага пред децата на изпита след 7 клас, е по-висока от това, което те са свикнали да скачат в часовете по време на цялата учебна година. Т.е. на тях им трябва допълнителна тренировка. Това е основният проблем. Дали изпитът ще бъде в една или в друга форма, това вече е друг въпрос. Проблемът с частните уроци в България и това, което тестовете могат да решат, не е толкова в това, че част от родителите търсят допълнително срещу заплащане обучение на своите деца. В едно пазарно общество теоретично това не е голям проблем. Големият проблем в България според мен е, че една немалка част от най-добрите или твърдените за най-добри учители в областта на частните уроци са хората, които проверяват писмените работи. Това е голям проблем, това е много голям проблем. Защото той показва един огромен дълбок конфликт на интереси. А иначе това, че едно дете допълнително ще получи знания, това само по себе си е дребен проблем. Ако то би могло да отиде, да се яви и нормално да си вземе изпита и без това.
Аз се опитах да ви формулирам друг проблем - че излиза, че българското училище и българската държава не е готова да обучи децата да решават това, което смята да приложи следващата година, например за влизане в т.нар. елитни гимназии, докато българските частници - учители и школи, вече се оказват готови. И не трябваше ли все пак децата да започнат не само в пети клас да решават тестове, за да видят що е то тест.
Ама, това също, според мен не е много правилно поставен въпросът. Той е правилен в един смисъл, а именно, че винаги частната инициатива изпреварва държавната намеса. Това е така в цял свят и във всички области на живота. Но в случая не съм много съгласен, тъй като в много училища в страната тестове се използват вече от доста време. Това, което не е направено, е да се стандартизират тия тестове и да се каже: ето, такъв ще бъде тестът за съответния клас. Ние го направихме обаче …
Сега това, което разбрах от вашите експерти, които ми обясняваха за тестовете, беше, че няма никакво задължение по съществуващите програми един учител в момента да обучава децата как се решават тестове и съответно да ги изпитва с тестове. И проблемът е, че сега това е добра воля, в момента, ако един учител ще учи децата си на тестове и той ще ги учи по друг начин, разбирам, спрямо друг учител, а изведнъж всички тия деца догодина трябва да се явят на тест, за да влязат в добро училище.
Да се учи как се решава тест, това не е предвидено в програмата, но тест, аз ще дам един пример по математика. Той не представлява нищо друго освен сбор от по-малки и по-кратки като време за решаване задачи. Така че там няма какво да се учи на теста. Просто трябва да решават задачи в час, това е цялата работа. А това, което вие сте чул, вероятно е от някой специалист, тук слагам едни големи кавички, по български език и литература, където ...
Не мога да си спомня името на директора на вашия отдел, който прави тестовете.
Да, хубаво е да си го спомните, тъй като аз и без това имам вече един списък с хора за уволнение. Така че ще бъда доволен да го добавя и него. В България едно нещо трябва да бъде ясно. Изглежда, в образованието на някои хора това не им е ясно. Една година обсъждаме какъв да бъде форматът на изпита. Най-различни хора се изказваха. Най-различни, много важни неща и между другото и най-различни глупости се чуха. Но така или иначе стигна се до 14 септември, когато решението беше взето и наредбата беше обнародвана. Оттук нататък служители в системата на образованието не могат да правят коментари по тая тема. Въпросът е приключил. Хубаво, лошо, аз съм поел тази отговорност и в крайна сметка ще си я понеса. А сега почваме да работим по други въпроси и аз ще кажа големия въпрос, по който, който иска нека да прави коментари, защото една година или … не една година, но няколко месеца поне ще трябва да го коментираме тоя въпрос.
Кой е тоя голям въпрос?
И това е въпросът колко да са матуритетните предмети в България. Ето един въпрос, по който нека всеки да каже мнението си, за да можем да вземем най-правилното решение.
И вие колко предлагате?
Ами в момента те са 19, включително по музика, по физическо и т.н.
Матура по физическо звучи много весело.
Ами, както звучи весело, така го има в закона. Затова искам да кажа, че ето, това е един сериозен въпрос и ако искаме да го решим заедно и всеки да си каже мнението, и то наистина, така, да го обоснове, да видим, не сме взели решение по тоя въпрос, всеки е свободен да си казва мнението.
Вие колко мислите, че е нормално?
Според мен матуритетните предмети трябва да се сведат до основните 8-9. Математика, български, химия, физика, биология и т.н.
Трябва да се види сега кои са основни, кои не са основни, защото мислят, че са основни.
Ами, не, аз ще ви кажа … Не, това … много лесно може да се установи броят на часове в гимназиалния етап. Но и друго нещо също е много важно, струва ми се. Как може да има матура по първи и втори чужд език. Вие как ги различавате? По втория чужд език, така както сега са описани нещата, трябва да знаеш по-малко, отколкото по първия. И ти може да не се явиш по първия, да си избереш направо втория. Искам да кажа, че ето, това са неща, по които наистина подлежи да се вземе… Но трябва се разберем като общество така - дискутираме, дискутираме, дискутираме, като вземем едно решение, дайте да вземем да го изпълним. А ние тогава се присещаме, пробуждаме, че всъщност сме имали някакво мнение. Така ще стане и с изборите.
Как ще стане с изборите?
Ами, едни хора няма да участват, след което ще се възмутят от нещо.
За НДСВ ли имате предвид, че няма да участват като нормална политическа партия със свой кандидат, а след това ще се възмущават, че е бил избран някой, който не става за президент?
Сакън, това ли излезе?
Аз така ви разбрах.
Не, имах предвид отделния човек, а НДСВ не участва ...
Е, вие сега ще критикувате отделния човек, а то НДСВ не участва, цяла политическа партия, водена от голям лидер. И сега ще почваме - ти защо не отиде да гласуваш. Той пък ще ви пита - вие пък дайте кандидат.
Добре, поемам топката и искам да кажа, че всъщност то май освен "Атака" и партията на Георги Марков, друга партия не знам да е участвала. Или вие знаете? На БСП кой й е кандидатът?
Ами, аз поне съм чул, другите партии поне обявиха кого подкрепят, ако вие …
Това е съвсем различно.
Ами кажете и вие, че подкрепяте някого, за да разберем, че отделният човек има свой пример и трябва да подкрепи някого, макар да не е от партията.
Съгласен, съгласен, но това са доста различни неща дали имаш свой кандидат, или дали подкрепяш някого. Според мен това са доста различни неща.
Вие искате от хората да отидат да подкрепят, макар и да не са партийно свързани, аз така ви разбрах, защото българският народ не е от партийци, нали, да отидат да подкрепят кандидат за президент
Важното е хората да участват. Разбира се, трябва да се участва при взимането на важните. .
Да ви питам как имате очи да му искате, след да им го искате това на обикновените хора, след като вие никого не подкрепяте като политическа формация.
Искам веднага да обърна въпроса. Всъщност големият проблем е именно на другите партии, защото как те имат очи, след като не издигат кандидат, да казват кой да се подкрепя. Или издигаш кандидат и казваш - това е моят кандидат, или си мълчиш. Как така?! Вие не издигате кандидат, а казвате кой да се подкрепи. Защо? Като искате някой да бъде подкрепен, правилното е да го издигнете.
Вие отворихте думата за НДСВ.
Всъщност вие я отворихте, но това е една приятна за мен тема, така че …
Е, не за изборите.
… аз не възразявам да я дискутираме.
Четохте ли коментара, мисля, че, в кой вестник го видях, в "Стандарт". Панайотов води към десните, Милен Велчев към ДПС, Николай Свинаров към ГЕРБ, понеже Симеон си заминава за Мадрид, според "Демокрация", и това е единственият живот, възможен след смъртта на НДСВ, според в. "Политика"...
Ами, аз ще ви кажа. Тази седмица доста глупости четох, така че тази не е сред първите три.
Така. А вие към какъв, каква. . .
Е, засегнат съм, че нищо не водя. Това ли е идеята?
Да, наникъде. Вие към коя група се подреждате - ГЕРБ, ДПС, БСП или десните?
Сега, аз искам само да припомня, че от 2001 година, откакто минаха парламентарните избори за 39 Народно събрание и НДСВ имаше половината от всички депутати, оттогава практически всеки месец се предвижда от различни анализатори как НДСВ ще се разцепи, ще изчезне. Лидерът й ще замине за еди-къде си. Някой ще отиде към тия, пък друг към ония. Сега, както виждате, вече колко години минаха, не знам, май пролетта ще станат шест, пет години и половина, не се е случило това нещо. Не се е случило това нещо и затова е хубаво може би повечко хора да правят разграничение между желаното и действителното. Така че това е един коментар въз основа на желаното, но той няма нищо общо с действителното.
Във връзка с темата за Европейския съюз, сега ще продължим с дебат, ще сменяте ли Георги Петканов, като го издигнете, отстраняване чрез издигане в Конституционния съд, защото негови са повечето области, проблемни, според Европейската комисия?
Не съм запознат с такава идея, но веднага искам да кажа, че когато се говори за правосъдие, министърът на правосъдието не е сред фигурите, които имат най-големи правомощия в тази област. За разлика от това министърът на образованието е човекът с най-големи правомощия наистина в областта на образованието. Т.е. те не са много съизмерими нещата и едва ли може министърът на правосъдието да бъде обвиняван за това, че, да речем, има порочна съдебна практика или има нееднообразност при решаването на делата. Неговите възможности са твърде малки. Така че не мисля, че има някакви сериозни основания да се критикува ръководството на Министерството на правосъдието. Друг е въпросът, че вероятно всяко ръководство може да бъде и по-добро, както и това на образованието.
А вярно ли е, че НДСВ се готви да атакува икономическата политика, водена от правителството и да изрази несъгласие с нея?
Не, не бих казал такова нещо, тъй като правителството води икономическа политика в рамките на нашето коалиционно споразумение. По-скоро тук става въпрос за дебат относно бъдещата икономическа политика на правителството и въобще на икономическата политика, която ще води страната. И дебатът повтаря едни различия, които ние имахме още преди изборите. Като казвам ние, тук причислявам двете либерални формации, от една страна, и социалистическата партия, от друга. Ние видяхме какво се случи в Унгария. А пък не искам да правя злобни подмятания, но имаше хора, които в момента са министри и които се позоваваха на унгарския опит по време на изборите. Тоест, изкушението. . .
Сега не мога да се сетя кой министър?
Сега, в момента, и на мен ми излезе от акъла.
Е, как давате пример? Някой от БСП ли се е позовавал?
Да.
От БСП?
Да. И по-важното в случая е, че трябва веднъж завинаги да се разбере, изкушението с бюджетни средства да решаваш социални въпроси, разбира се, трябва да бъде ограничено в рамките на здравия разум и на икономическата логика. Иначе всяко правителство, уверявам ви и предходното правителство, и вероятно и по-предното, всяко правителство иска да изхарчи голям ресурс и да зарадва определени социални слоеве. Въпросът е с цената на какво това нещо ще стане? И другото нещо, което ми се струва много важно. Ако трябва да се избира между намаляване на данъчната и осигурителната тежест, нещо, което би довело до икономически растеж, или простото увеличаване на заплати и пенсии, което би довело до влошаване на баланса по текущата сметка, все пак дългосрочно трябва да можем да правим правилния избор. Иначе, аз разбирам желанието за социални ангажименти, то е правилно по принцип, българите не живеят добре или една голяма част от тях, но то не може да стане изпреварващо по отношение на икономическия растеж за съжаление.
Много неща още остана да ви питам в образованието.
Питайте някои ключови.
Примерно, за събирането на пари от децата за най-различни работи.
Това не е ключов въпрос.
Ами, ключов е във връзка с корупцията. Значи, Европейската комисия казва, че България има проблем с дребната корупция.
Така е, за съжаление и в областта на образованието.
Тормозът на родителите, този пример, с който „Дарик” се занимава и миналата година в една Втора испанска гимназия в София, която събира по 8 лева за, забележете, испанеца, да имало къде да живее в България, за да преподава? Нали, интересно в Испания дали събират за учителите си така пари?
Не мога да кажа за конкретния случай, но ние направихме една проверка, аз мисля, че имахме възможност вече веднъж да говорим.
За миналата година правихте, а тази година пак събират, да ви кажа.
Не, не, аз зная, но той, проблемът, се оказа малко по-сложен, тъй като самото споразумение с испанската страна има едни пропуски. Но работим по въпроса. Въпросът обаче по-скоро е.
Не е в осемте лева, нали? Събирали на децата по един лев да им разпечатвали тестовете. Сега, ако обявите, че пак в това училище.
Сега, това, което обаче тази година все пак сме направили, нека малко да се похваля, събота е, дето се казва, това е, че всички български училища от тази седмица вече са снабдени с по едно голямо мултифункционално устройство, което е копирна машина и скенер, и не помня още какво. Така че могат да си размножават тестовете самостоятелно.
Без да събират пари. А за учителите също няма да събират пари?
Разбира се, че без да събират пари. Големият въпрос със събирането на пари според мен е в други случаи, какъвто случай имаше в Софийската математическа гимназия. Събиране на средства под формата на дарения срещу това да се прекласират децата. Това вече е много тежко, защото тук става въпрос за смяната на реда и за откровено нарушаване на нормативни актове. Ако родителите решат примерно да съберат. . .
Колко пари е събрал този директор? Вие го уволнихте.
Точно така.
Да и колко е събрал той? Откога ги събира?
За съжаление, от няколко години ...
Той не за него си, за училището.
В интерес на истината също няма основания да се счита, че е за него. Но, така или иначе, това създава допълнителен проблем. Значи, вашето дете не може да се класира, тъй като вие няма да платите 2000 лв., а моето ще се класира, защото аз ще платя 2000 лв. Това ми се струва доста важно.
Добре, трябва да свършваме. Проверихте ли всички училища, да не паднат върху главите на учениците, както започна да пада, примерно мазилка в Русе, в музикалното училище?
Да хубаво е също да се знае, че би трябвало всяко едно такова училище да го проверява собственикът на сградата. Ние ще проверим държавните училища, Стефан Данаилов ще повери музикалните и еди-кои си, а пък ...
… в културата падат, в образованието не?
А кметовете ще бъдат така добри да проверят общинските училища и като видят, че нещо има, няма веднага да изтичат и да кажат, дайте пари, а ще се опитат отнякъде да намерят пари.
А и разбирам, че сте кандисал вече за допълнителни часове? Ето, гражданска защита вчера обявява Емел Етем. Нали не искахте много часове.
За какво?
Ще има час по гражданска защита ...
Няма да има час по гражданска защита ...
Е, как да няма, тя обявява, че ще има.
… нито ще има час по здравно образование, нито ще има час по безопасност на движението, преди да се съберем всички в парламента и да се реши колко часа ще учат децата.
Вие разбихте г-жа Етем.
Не съм разбивал никого.
Тя го обяви, има проект, има пари за тази работа даже.
Радвам се, тъкмо ще укрепят училищата с тези пари.
Няма да има значи?
Г-н Вълчев, значи, това е големият проблем, по който една седмица се говори, че имало някакви конфликти между г-н Гайдарски и мен. Конфликти няма. Има едно нещо, което е обаче въпрос на здрав разум. Не е възможно аз, като съм завършвал гимназия, да съм имал по 5-6 часа, а дъщеря ми, която е в момента 7 клас, да има по 7-8 часа. Това е един пълен абсурд и това го знаят всички родители. Големият въпрос е, че това е уредено в закон. И сега, ако ние искаме да го променим, това не може да стане чрез вестниците, а трябва да се съберем и да кажем, да, колко да учат нашите деца. Еди-колко си да учат в този клас. Сядаме, след това взимаме програмата и казваме: искате час по гражданска защита, добре, какво да падне - по математика или по български? А не всеки да си надбавя часове, така че детето да учи по 8-9 часа още от пети клас и ще бъде много добро във всички области. Това не може да стане. Човек има капацитет, децата също имат капацитет. Те не са някакви балони да ги разтягаме до безкрайност. Така че нямам нищо против, има и идеи за военно обучение и за какво ли не. Нямам нищо против, да казват кой час да пада, сядаме и го обсъждаме.
Добре, да завършим така, от личния ви опит и с 5-6 часа в училище можеш да станеш доцент и министър на образованието.
Съгласен съм, стига в очите на хората всяко едно от тези две неща да си заслужава човек да стане.
А и без частни уроци. Вие ходихте ли на частни уроци?
То по мое време нямаше въобще като че ли такова явление или поне аз не съм знаел да има такова явление.
Някой ще ви каже обаче, че и без тестове можеш.
То така погледнато, обществото се е развивало и без училище твърде дълго време. Нашите пра-прадеди не всички са завършили Магнаурската школа, за да могат да направят това, което са направили, и са били и каменодлеци, и строители, писали са неща, които остават за поколенията. Но, така или иначе, съвременният свят е стигнал до тези дадености, ние ги развиваме, доколкото ни стигат силите.
