Тролейбус – катафалка
Тролейбус – катафалка / снимка: DarikNews

Този път ще ви разкажа за едни три решаващи минути. Трите минути на един тролейбусен шофьор. А и не само. Трите минути преднина, които те успяват да си осигурят по все по-хитри начини напоследък.

Страшно банално е всеки път, когато спомена думата „задръстване", но точно оттук тръгва и този актуален напоследък проблем. Всички знаем колко е досадно да чакаш в задръстване, но начините да излезеш от него стават все по-оригинални напоследък. Ето и една нова тенденция. Когато си шофьор на градския транспорт, може би е още по-изнервящо да чакаш в огромните колони по големите булеварди в пиковите часове и зад теб една тарапана от около 80 човека да цъкат и да се възмущават, че закъсняват за някъде. Също толкова изнервящо е и да знаеш, че всяко едно закъснение от предвидения ти график, ще ти коства глоба, а ти нямаш какво да направиш. Напоследък обаче някои от шофьорите на градския транспорт започнаха да намират начин. Но когато возиш десетки хора с теб няма как да се придържаш към максимата „Целта оправдава средствата".

Случаят е следният: Големи колони задръстени коли сутрин или следобед, когато е най-натоварено. На спирките обаче масово се наблюдават тролеи и автобуси, които се движат в най-крайна лява лента, където случайно са попаднали и за да не се забавят, престроявайки се в платното, предвидено за спирка, просто отварят врати насред булеварда и пътниците са принудени да тичат буквално от средата на улицата до тротоара, където е спирката. „Е, какво толкова", ще си кажете, малко фитнес рано сутрин. Да, но не съвсем. Истината е, че докато си тичкате за здраве по платното, цяла колона автомобили, които дори не подозират, че тролеят си е позволил да отвори врати насред нищото, профучават със страшна скорост около тичащите клети пътници. Да, неслучайно използвам думата „пътници", защото колкото и цинично да ви звучи, в едната такава ситуация, всички ние се оказваме „пътници", които по някаква случайност и страшен късмет успяват да стигнат до тротоара живи. В същото време друга група хора се возят доволни, защото не се губи излишно време по спирките и биха могли евентуално да стигнат по-бързо за там, където са тръгнали. В този момент и шофьорът на превозното средство е доволен, защото е успял да „прецака" задръстването, печелейки безценните си три минути.

Тук не можем да си изкривим душата и да не признаем, че в много от случаите за тази ситуация са виновни всичките таксита, маршрутки и други видове леки автомобили, които съвсем неволно и за малко, са спрели точно в ръкава на платното на самата спирка и по този начин не остават никакъв друг шанс на тролейбусния водач, освен да изсипе пътниците насред платното, просто защото няма къде да спре. Не можем и да не признаем обаче, че в тези ситуации поне няма риск за хората, които притичват да тротоара, да бъдат блъснати от профучаващи автомобили, тъй като спрелите незаконно таксита примерно са блокирали платното и няма как това да се случи.

Колкото и да си говорим обаче, ние сме тези, които трябва да потърсим отговорност от съответното дружество в случая „Столичен електротранспорт” за тази нова мода на водачите. Това направих и аз самата. От дружеството обаче ми обясниха, че единственото, което може да се направи, е самите ние да подаваме сигнали за подобни нарушения. Препоръката включва, когато ви се случи подобно нещо, да извадим лист и химикал, да запишем кой е тролеят, кой е белият му регистрационен номер, в колко часа и на коя спирка, и в коя посока се е случило нарушението. След това, да се обадим и да подадем сигнал на телефоните или на интернет страницата на „Столичен електротранспорт” или на „Столична компания за градски транспорт”. Дотук добре, малко гражданска самоинициатива никак няма да ни бъде излишна. Въпросът е обаче, какво ще се случи след това. На този въпрос получих обяснение, че сигналът ще бъде проучен, съответният шофьор, който е извършил нарушението, ще бъде привикан на разпит и ако си признае за грешката ще си получи глобата, която е неизвестен процент от заплатата. Предполагам, че тук и вие се усетихте, че няма такъв шофьор, който да бъде извикан на разпит и да каже „О, да. Наистина на 3 февруари в 8.43 сутринта на спирка „Бяло Море", посока Център, направих нарушението, глобете ме, защото съм виновен”. От дружеството ме успокоиха, че на повечето кръстовища има камери, които при евентуално разследване биха доказали нарушението. Да, обаче на сп. „Бяло Море" на бул. „Княз Ал. Дондуков” няма камери. Няма какво да кажат осемте тролея и два автобуса, които направиха това нарушение в рамките на час, на които лично аз станах свидетел.

Не знам на вас как ви звучи цялата тази работа, но на мен ми намирисва на поредната история, която ще остане без продължение и в която изведнъж всички институции се оказват виновни и в същото време невинни. КАТ, задето не вдига спрелите автомобили, автомобилите, на които пише „Контрол по транспорта" и които превозват групи с контрольори и никой е знае какво точно контролират, или от „Компанията за градски транспорт” или от „Столичен електротранспорт”, които отговарят за тролеите или пък ние гражданите, че не подаваме сигнали… Нямам представа кой е виновен.

Само едно знам или поне се досещам за него, и ми става много мъчно. Отново всичките тези отговорни органи ще почакат някой път, в някоя подобна ситуация, някой забързан автомобил да не забележи някой тичащ пътник, слязъл от тролея насред платното… Може би тогава всичките тези отговорници ще започнат отново да си прехвърлят вината и невинността за получилата се ситуация. Може би тогава някой тролейбусен шофьор ще си плати глобата, защото ще е спечелил своите три минути преднина.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар