С „Набуко” се рискуват отношенията с Русия
/
снимкa: БГНЕС
Страхът да не разгневят Русия може да накара производителите от Централна Азия да не доставят газ за Европа, освен ако не получат солидни гаранции от ЕС, че проектът „Набуко” си струва риска, който ще поемат. Регионът, който е богат на енергийни източници, и на който Москва гледа като на част сферата на своите интереси, е в центъра на вниманието като алтернативен източник на енергия, след като руският газов конфликт с Украйна лиши Европа от доставки на природен газ за две седмици през този месец.
Анализаторите обаче твърдят, че производителите от Централна Азия ще проявят неохота да поемат каквито и да е ангажименти в писмена форма, освен ако Брюксел не им представи конкретни инициативи и гаранции за сроковете на „Набуко”, договорки за транзит и финансиране. „Всички държави, които биха допринесли за строежа на „Набуко”, ще трябва да рискуват отношенията си с Русия", смята Таня Костело, директор в Евроазиатската група в Лондон.
„Не мисля, че Туркменистан е получил гаранции за достатъчно голяма ангажираност от ЕС, че това наистина ще се случи, за да приеме, че си струва рискът".
Много се надяват, че конференцията за „Набуко” в Унгария, на която се очаква да присъства и председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозо, ще помогне на Европа да излезе с по-обща позиция.
Еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро Валднер пътува из Кавказкия регион начело на конференцията през миналата седмица, като обърна специално внимание на срещите си в Азърбайджан – един от потенциалните големи доставчици за „Набуко”.
„Азербайджан има намерение да получава конкретни предложения от участващите нации, по въпроси, свързани с транспортирането на газ през Азербайджан и Централна Азия", каза пред репортери външният министър на страната Елмар Мамедяров в Баку преди срещата в Унгария. Русия, на свой ред, агресивно защитаваше геополитическата си почва в региона, обещавайки да повиши цената, която плаща за газа в Централна Азия на европейски нива през тази година.
netinfo
Обмисляйки това решение, руският президент Дмитрий Медведев посети Узбекистан, най-големият производител на газ в региона след Туркменистан, през миналата седмица, получавайки ключова подкрепа от Ташкент за конкурентен тръбопровод за природен газ през Русия. Анализаторите казват, че ЕС може да даде на Централна Азия друга причина да диверсифицира, като осъществи по-големият проект „Южен коридор”, който включва „Набуко”, като централна своя част, но в него участват повече транзитни държави, и съответно, нови пазари за износ от Централна Азия.
„Те ще получат убедителна алтернатива на монопола на „Газпром” и ще са мотивирани да изберат европейската опция, вместо натискът, оказван от Русия", заявява мозъчният тръст Джеймстаун Фаундейшън в свое изследване.
Планиран да се разпростре върху 3300 километра и да посрещне 5 % от газовите нужди на Европа, „Набуко” ще осигури 31 милиарда кубически метра от Каспийския или Близкоизточния газ годишно, до австрийско газово хранилище, през България, Румъния и Унгария. Липсват обаче достатъчно сигурни източници на енергия, за да даде старт на проекта с пълна сила и съществуват опасения за това дали Централна Азия разполага с достатъчно газ, за да запълни тръбопровода.
Туркменистан, който твърди, че разполага с достатъчно газ, за да захрани както тръбопровода си, свързан с Русия, така и „Набуко” все още не е потвърдил общите си резерви. Страната нерешително твърди, че количеството, с което разполага е доста по-голямо от обявеното от Бритиш Петролеум.
В същото време, добавяйки тежест към амбициите на Туркменистан, британската Гафни, Клайн и Асоусиейтс миналата година класифицира своето южно газово поле като едно от най-големите в света, твърдейки, че съдържанието на газ в него е повече от това, което се намира в руското поле Щокман. Но, тъй като от Европа липсва ясно послание по отношение на „Набуко”, Ашхабат към моментна е фокусиран върху преоформянето на своя вътрешен политически пейзаж – приоритет за новия президент Курбангулу Бердимухамедов, който дойде на власт в края на 2006 година, твърдят запознати.
netinfo
„Всичко в тази държава се решава от един човек, президентът, и той, както и неговият предшественик, се интересува най-вече от прегрупирането на кабинета", заяви западен дипломат в Ашхабат по отношение на уволненията и назначенията от последния месец.
Узбекистан, който за разлика от Туркменистан, няма достъп до Каспийско море, също залага на големи резерви, но повечето от тях са некласифицирани, неизследвани и прекалено скъпи за разработка. Отдалечеността им е допълнителен проблем. „Този въпрос се нуждае от повече време, за да бъде разрешен", каза Костело. „Ако има маршрут на запад от Туркменистан или Казахстан, Узбекистан би могъл да започне да изпраща част от своя газ в тази посока."
Критиците казват, че осъществяването на проекта „Набуко” се протака нарочно заради неохотата на европейските държави да го подкрепят, с толкова парични или дипломатически средства, колкото Москва използва, за да промотира собствените си проекти. Постепенното намаляване на цените на газа в световен мащаб е друг финансов проблем.
В същото време, спешността, която произтича от руско-украинския газов спор, който лиши стотици хиляди европейци от отопление по време на най-тежката зима, накара Европа да заеме по-остра позиция по въпроса. „Новият стратегически контекст, на който сме свидетели, е едновременно безпрецедентен и заплашителен за обозримото бъдеще", заявява Фондацията Джеймстаун.
„За навременното стартиране на „Набуко”, ЕС трябва да осигури финансови гаранции за инвеститорите и да окуражи заемането от експортните кредитни агенции и международните финансови институции е мнението на анализатори".
