Интервю на Кирил Вълчев с Пламен Киров, един от новите конституционни съдии.
Какво мислите за закъснението в избора, което направи съвсем малко президентът, много по-голямо - Народното събрание? Все още съставът на Конституционният съд не е попълнен. Вие сте в деликатна позиция да го коментирате това, но трябва ли да се търси някаква санкция за институциите, които не спазват сроковете, които сами са си определили?
По принцип санкция не би могла да бъде търсена. Нещо повече, член 148, алинея 3 на конституцията дава възможност в едномесечен срок да бъде попълнено овакантено място от състава на Конституционния съд. И ние в момента сме в тази хипотеза. До 3 ноември парламентът все още не е в забава за излъчване на четвъртия от квотата за попълнението в Конституционния съд тази година.
Само че конституцията е имала предвид, че, ако някой, нали, недай си боже, почине или напусне...
Ако трябва стриктно да тълкуваме конституционния текст, в алинея първа е посочено именно поради изтичане мандата на конституционен съдия. Тоест тази норма, която дава възможност за едномесечен срок за попълване на състава, визира и хипотезата при нормално завършване мандата на конституционните съдии.
Добре, ако до 3 ноември не изберат отново? А впрочем в България се случва... със Сметната палата имаше скандално бездействие...
Ами вижте, това е... да, отиваме към една конституционна криза. Защо? Защото не е оформен съставът на една институция, която практически се поставя над трите власти, една независима власт, която има за цел защитата на конституцията. Това е функцията на Конституционния съд - да брани конституцията.
И какво от това като месеци нямаше състав Сметната палата, примерно, и какво... Много важно. Така горе-долу отговаряха политиците, които идваха тук да обясняват как се пазарят за тези постове.
Не бих искал да съм на мястото на тези политици. За мен това е едно доста неприятно, за нашата демокрация, стечение на обстоятелствата, защото това издава пробойни и пропуквания в нашия конституционен модел.
Тоест сериозният въпрос, който се опитах да ви задам, е трябва ли да се промени нещо в конституционния модел, който да не позволява институциите безнаказано да не изпълняват самата конституция и законите.
Значи, по принцип конституционните норми предполагат едно добросъвестно спазване от страна на всички учредени от конституцията власти на нейните норми. Значи, насочено е към нормалното стечение, развитие на нещата, а не към патологията.
Значи, противното означава, ако почваме да въвеждаме за всичко санкции при неизпълнение на конституционни норми, да превърнем конституцията в един квазинаказателен кодекс. Струва ми се, че нито една конституция, която и европейска конституция да вземете, няма такива санкции. Няма такива санкции. Но безспорно трябва да има една политическа култура сред институциите, която да ги кара да изпълняват своите конституционни задължения в срок, така че конституционният модел да действа.
Трябва ли нова конституция?
Този въпрос се поставя горе-долу от 1991 година. Да си припомним, че конституцията беше приета, действащата конституция беше приета в една доста сложна обстановка, когато пред сградата на Народното събрание имаше една гладна стачка, лежаща стачка от 39 депутати от Седмото велико народно събрание, които така и не подписаха конституцията. Това не попречи на някои по-късно да станат конституционни съдии, разбира се, и да защитават тази конституция, която не подписаха. Но практически делегитимацията на конституцията започна още оттогава. Напоследък като чели зачестиха случаите, в които едва ли не конституцията е обвинявана за всичко, което стана през последните 15 години, т.е. за всичките несполуки на българския преход.
Според мен има едно неразбиране на мястото и ролята на конституцията в политическия живот, изобщо в правната система. Конституцията е един основен закон, който беше приет 1991 година, и практически той стъпи върху онова най-добро, до което беше достигнала европейската конституционна мисъл. Да не забравяме, че нашата конституция беше приета в началото на прехода и това даде възможност сравнително бързо, без много големи сътресения да бъде извършен преходът в сферата на политическото, на демократичното управление. За съжаление обаче нашият икономически преход завърши недотам добре, ако приемем, че изобщо е завършил към този момент. Значи, конституцията според мен е една модерна демократична, европейска конституция, за съжаление все още не е разгърнала своя потенциал, тъй като конституционната инфраструктура, т.е. развитието на нейните норми чрез нормите на законите, приемани от парламента, все още не е приключило като процес.
Аз разбирам, че вие смятате, че не трябва нова конституция.
Според мен не трябва нова конституция...
Не е нужен и такъв дебат, какъвто предлага досегашният председател Неделчо Беронов.
Ами, вижте, значи, оставам с убеждението, че в България всички разбират от футбол и от конституционно право, само че, когато играта на един отбор не върви, ние виним преди всичко играчите. Не виним правилата на футболната игра. При конституцията е обратното - ние не виним политиците, а виним правилата, които са определени от конституцията.
Добре, а трябва ли да се преразгледа това решение на Конституционния съд от 2003 година, което определя в кои случаи трябва да се свиква Велико народно събрание и което блокира по-сериозни промени в самата конституция?
Вие имате предвид решение номер три на Конституционния съд от 2003 година. За мен дебатът относно формата на държавно управление и формата на държавно устройство не е приключил. И решение номер три практически не завършва, не завършва този спор - кога е компетентно Великото народно събрание да извърши конституционна ревизия и конституционни промени и кога обикновеното Народно събрание. По принцип Великото народно събрание е предвидено като орган на учредителната власт в случаите, когато се променят фундаментът, принципите на конституцията, на действащата конституция. И в това отношение, така, е пресилено да се твърди, че едва ли не всяка по-значителна промяна в сегашния модел на сработване на трите независими власти предизвиква по необходимост свикването на Велико народно събрание.
Е, добре, ако сега парламентът направи, въпреки решението от 2003 година, такива кардинални промени, и този въпрос бъде поставен отново в Конституционния съд, това ще бъде ли допустимо? Ще бъде ли допустимо да се претълкува решението?
Не бих могъл отсега да коментирам едно бъдещо решение на Конституционния съд, но ми се струва...
Добре, принципно да ви питам.
...че има, има възможност да бъде в известен смисъл ревизирано това решение.
Може ли Конституционният съд да каже едно през 2003 и друго през 2007?
Ами вижте, ако погледнем практиката на върховния съд на Съединените американски щати, възможно е. Американската конституция остава относително непроменена като текст в повече от 200-годишна история именно защото Върховният съд на Съединените американски щати провеждат тъй наречената конституционна политика, развитие на конституцията чрез практиката на Върховния съд.
Колко далече обаче може да се стигне, има деликатни въпроси, които благодарение на Конституционния съд бяха оставени през всички тези години, като например етническа партия ли е ДПС и може ли да съществува. Ако се стига до възможност за непрекъснато преразглеждане, може да се рискуват много неща.
Не, според мен не би могло да се преразглеждат всички решения. В крайна сметка с решенията се ползват със... (не се разбира - бел. ред.)... нещо. Но не бива да забравяме и следното - че единственото нещо, което не може да се прекрачи, това са конституционните принципи.
Е, добре, значи, може ли един закон веднъж Конституционният съд в една светлина да каже, че не е противоконституционен, след време от друг ъгъл да му бъде поставен въпросът и той да го намери за противоконституционен, защото това има пряка връзка с това веднъж Конституционният съд да каже, че не може да се премести една структура от едно място на друго без Велико народно събрание, а после...
Зависи от смисъла на питането.
А после да каже друго.
Зависи от смисъла на питането. Доколко новият казус се покрива или идентичен с вече решения.
Вие влизате в Конституционния съд, след като дълго време ръководихте Правния съвет, т.е. не дълго го ръководихте, бяхте в него, после го ръководихте няколко месеца. Какво е обяснението на това, че президентът не използваше често правомощието си да сезира Конституционния съд, колкото предишни президенти?
Откровено казано, при оценката на законите, които парламентът приемаше, бяха единици случаите, в които имахте съмнение за противоконституционност на текстове на закони, поради което практически случаите, когато президентът налагаше вето, т.е. връщаше за ново обсъждане в парламента един приет от него закон, това бяха случаи, в които се претендираше нецелесъобразност на съответната правна уредба, съдържаща се в закона. Разбира се, имаше две питания до Конституционния съд, в което в единия от случаите се атакуваше неконституционосъобразността на закон, а в другия случай беше направено искане за тълкуване на конституцията във връзка с бъдещото ни тогава членство в НАТО, т.е. как ще бъдат уредени отношенията, с какви актове ще бъде уредено това членство и необходима ли е промяна в конституцията във връзка с даване на разрешения от Народното събрание за пребиваване на чужди военни сили и т.н. Това беше вторият случай, когато президентът се обърна към Конституционния съд.
По-малко работа ли ще има според вас Конституционният съд следващите години и след влизането в ЕС?
Според мен с оглед на влизането на България в ЕС работата ще нарасне. Може би ще бъде по-малко работата от гледна точка на атакуване на закони с оглед противоконституционност.
Очаквате тълкувание?
Да.
Добре, а какво е отношението ви към т.нар. конституционна жалба или, по-простичко казано, всеки гражданин да може да подаде жалба до Конституционния съд, че намира някой нормативен акт или някой закон за противоконституционен?
Ами, значи, еволюцията... Да, разбирам въпроса ви, еволюцията на контрола за конституционосъобразност в Европа отива в тази посока и предполагам, че и ние някога ще въведем т.нар. индивидуална конституционна жалба, т.е. да може всеки гражданин да атакува, включително и приет закон от парламента, който счита за неконституционосъобразен, нарушаващ неговите основни права и свободи, гарантирани с конституцията. Струва ми се обаче, че приемането на индивидуалната конституционна жалба ще наложи промяна на структурата и правомощията на Конституционния съд.
Тоест повече съдии?
Ами, може би не повече съдии, но една по-разгърната структура от секретари или друг персонал, който да подпомага разглеждането на... сигурно ще бъдат хиляди и хиляди молбите, отправени до Конституционния съд.
Още малко по темата за промени в конституцията, тъй като вие в момента сте на, така, предела между една и друга институция иимате добър поглед, нужно ли е конституционно разширяване на президентските правомощия? Това е актуален въпрос предвид и кандидатпрезидентската кампания.
Да, дано не ме слушат кандидатите за президент и вицепрезидент на Република България. Според мене не е необходимо разширяване на президентските правомощия в рамките...
Те все искат да предлагат проекти за закони и това звучи много разумно. Що да не може?
Ами, вижте, да ви кажа, на пръв поглед изглежда разумно. Защо? Щом като може един народен представител, защо да не може президентът на републиката. Струва ми се обаче, че...
В една област...
Да, струва ми се, че така обаче стоим на... на едно елементарно ниво разсъждаваме от гледна точка на елементарната логика. Ролята на президента в парламентарния модел на управление в България е съвсем различна. Той не е част от нито една от властите, въпреки че има правомощия по отношение на всяка от властите. Президентът не е част от изпълнителната власт. Законодателната инициатива при парламентарния модел на управление неслучайно е дадена на правителството, тъй като правителството осъществява своята политика в законодателни рамки, които самото то инициира, обръщайки се към мнозинството, което го подкрепя, да гласува съответните закони.
Неслучайно 90 процента от законопроектите се вкарват от името на правителството в Народното събрание, а не са инициатива на отделни народни представители. Ако приемем, че президентът ще осъществява законодателна инициатива, той практически ще конкурира правителството за уреждането на едни или други сфери от управлението на страната. Президентът обаче няма ресурса да осъществява това управление, тъй като то е поверено на правителството.
Това означава, че президентът ще задава една законодателна рамка, а правителството ще трябва да я изпълнява, т.е. правителството ще се превърне в един своеобразен политически заложник на президента. Тогава президентът се превръща в част от изпълнителната власт, каквото не е мястото му според нашия конституционен модел. На следващо място, представете си едно мнозинство, което, така, твърдо и методично отклонява всички предложения на президента за приемане на закони, т.е. отхвърля неговите законопроекти. Това представлява парламентарно бламиране на президента. Това е недопустимо с оглед отново мястото на президента в българския модел, конституционен модел и с оглед на преки...
Така само от време на време го бламират, като връща закони.
Така, и, ето, вие подсказахте и третото основание - не може президентът да има контрол върху входа и изхода на законодателния процес. Не може едновременно да бъде вносител на законопроекти и да има в крайна сметка контрол върху изхода на законодателния процес, когато може да налага отлагателно вето, т.е. да връща за ново обсъждане в парламента приети от Народното събрание закони. Между другото такова правомощие имат някои от латиноамериканските президенти, но това са политически модели, които надали ние трябва да копираме.
Друг обсъждан много въпрос, впрочем повдигнат в тази седмица от Съюза на съдиите, е за участието на самите магистрати при готвените промени в конституцията и като че ли най-обсъжданата такава промяна е търсенето на някаква възможност за преглеждане на актовете на магистратите, най-вече на съдебните решения от гледна точка на правилност, но и извън инстанционния контрол, т.е. извън вътрешното убеждение на съдиите. Според вас това трябва ли да стане?
Според мен недопустимо е да се намесва някакъв външен контрол при решаването на делата по същество. Магистратите се подчиняват единствено на закона и го прилагат съобразно своето вътрешно убеждение и своята съвест. Неслучайно се е предвидил един триинстанционен ред за атакуване на... за постановяване на съдебните решения и на присъдите, който цели да поправи евентуално грешка, която е допусната, но извън тези три инстанции дали има някакъв друг контрол по същество според мен е недопустимо.
Някакви инспектори да ходят и да проверяват дали правилно...
Значи, инспекторите могат да преценяват друго - могат да преценяват доколко магистратите се съобразяват със сроковете и правилата на процесуалните закони, но не и по същество как са постановили едно решение или една присъда. За мен това е недопустимо. А относно това необходимо ли е да се чуе гласът и на магистратите при уреждането на някои въпроси, свързани със структурирането и функционирането на съдебната власт, естествено. Не може хора, които стоят извън системата, да определят правилата, по които тя работи, или поне да не чуят гласа на онези, които са вътре, които всеки ден се занимават с правосъдието.
Всъщност последното, което казвате, е вие потвърждавате това, което сте казали преди седмица, ми се струва, пред в. "Труд", че ще бъдете червен до клетвата си като конституционен съдия, защото застъпихте коренно противоположно на разбирането в момента, изказано от червени лидери в парламента, че не трябва да бъдат питани самите магистрати, когато ги реформират...
Вижте, аз вече положих клетва. Сега, в момента, оставам само привърженик на ЦСКА, от дете съм привърженик на този отбор. Струва ми се, че проблемът на нашата демокрация е, че няма чуваемост между различните мнения. Няма разбиране и между мнозинството и малцинството в парламента. Да ви кажа, доста проблеми щяхме да избегнем или щяхме да ги разрешим много по-лесно, ако мнозинството се вслушваше в, така, съветите, в аргументите на малцинството. Никога не трябва да се изхожда от позицията, че мнозинството винаги има право и винаги върши добри неща, а малцинството трябва само да се подчинява. Тази силова игра в парламента през последните 15 години ни изигра лоша шега според мен в много случаи.
