Той беше голямата американска любов на Европа. Миналото лято над 200 хиляди души го слушаха на открито в Берлин. Да беше избрал Рим, Прага или Мадрид, ситуацията щеше да бъде подобна. Ако прекараш само няколко дни из Европа и поговориш за американска политика, не бива и да се съмняваш, че ще се почувстваш като в Обамаленд.
Европа обича Обама.
Сега остава и Обама да обича Европа. Ще бъде хубаво, нали?
Обама може да е тъмнокожият Кенеди, страхотният оратор, спасението на Америка, протекционист или защитник на свободната търговия, може да е всякакъв, но е любимец на Европа.
Европа също може да е всякаква, но дали Обама го е грижа за Стария Континент?
Европа страда от тежка болест и тя е разяждащата мисъл, че хем Обама не я обича, хем в Европа няма нито един лидер като Обама. В Брюксел – някой ще каже – се случват и много хубави неща, и това е така. Но никой няма да отрече, че европейските политици са стари, изхабени, скучни, досадни дори. Обама е тяхната противоположност. Някой в Давос каза, че от кризата ще излязат бързо сама тези страни, които имат лидери. Защото “кредит” идва от латинското “creditum”, което значи вяра, доверие. А можеш да имаш вяра и доверие само в един истински лидер.
Каквито в Европа май няма.
Но защо Обама не обича Европа?
В някои седмични или месечни академични издания винаги коментират дълбините на политическата душевност, а именно кой президент се е прегърнал с друг, на коя маса е седнал да вечеря, къде е направил официално и къде неофициално посещение. Най-често обсъждат телефонната любов на президенти и премиери.
Що се отнася до Обама – любовта, уви, не е европейска. Седмица преди да встъпи в длъжност, Обама реши да се срещне с Фелипе Калдерон, президента на Мексико. Макар и да се опитаха да съзрат застудяване на американо-канадските отношения (как така Обама ще се среща първо с мексиканеца, а не със Стивън Харпър), журналистите се успокоиха бързо. Американските президенти традиционно се срещат с мексиканските си колеги преди да са закълнат, тъй че интрига няма. Първото официално задгранично посещение на Обама ще бъде на 19 февруари именно в Канада.
netinfo
Но в новия си брой списание Economist напомня за един наглед незначителен факт, който убягна на мнозина, но беше анализиран от въпросните сериозни медии. В речта си по време на встъпването в длъжност, Обама спомена всичко друго и всички други, но не и Европейския Съюз. Да, Европа не присъстваше в словото му.
В същото време, Обама присъства в мислите и словата на всеки един европейски лидер. Те буквално наддават за първа среща с Обама. На Даунинг Стрийт 10 вече се подготвят, че е вероятно първата европейска визита на Обама да не е с адресат Гордън Браун. В тези трудни за Браун времена, едно посещение на Обама ще има ефект, но дали Саркози или Меркел няма да го изпреварят?
Впрочем, първият европейски лидер, на който Обама се обади беше именно Гордън Браун. Едва след това звънна на Ангела Меркел, Никола Саркози и сякаш почти забрави за Кремъл. Агенциите напомниха, че веднага след победата в края на миналата година Обама се обади на няколко световни лидери, за да им благодари за поздравленията, но Медведев не беше един от тях. Е, после се обади до Москва, все пак.
Но това не е толкова важно. Тук става въпрос за присъствието на Европа в цялата игра. На следващия ден след клетвата Обама проведе няколко телефонни разговора с лидери на страни, чийто телефонни кодове отвеждаха до Палестина, Египет, Израел, Йордания. И нито един телефонен разговор с европейски код. Европа видимо липсваше сред приоритети на новоизбрания американски президент.
Дали пък проблемът не е в самата Европа, а не в Обама?
