Новата Европейска комисия започва работа в сряда, след като днес депутатите от Европейския парламент одобриха нейния състав. Така се сложи край на осеммесечното безвластие в Европейския съюз точно по време на икономическата криза. Какви ще бъдат целите на новите комисари и на кого могат да разчитат за помощ разказва пратеника на Дарик в Страсбург Владислав Велев.
Европейската комисия вече е факт. За втори път изпълнителното тяло на ЕС се оглавява от португалеца Жозе Мануел Барозу. Всяка държава от Съюза има свой представител. Българският е Кристалина Георгиева. Преди това София изпрати Румяна Желева, но тя получи много повече критики, отколкото похвали и накрая се оттегли. Заради проблема с Желева беше забавено и гласуването на комисията. То трябваше да бъде на 26 януари. Всъщност, Европейската комисия трябваше да бъде гласувана още през ноември, но пък тогава Лисабонския договор, който е основен документ за Европейския съюз, още не беше подписан от всички. Проблемите пред комисията започнаха още преди тя да бъде гласувана, но и бъдещето не изглежда съвсем розово.
Въпреки това при представянето на екипа си, Барозу беше уверен, че: „Ние сега създаваме новата Комисия чрез опита на предишната". „А предишната беше първата Комисия на разширена Европа - за първи път 27 членове дойдоха от 27 различни държави, и фактът, че тази комисия работи с истински екипни правила показва, че Европейския съюз, разширеният ЕС, може да работи с 27 или повече членове. И смятам, че това е критично важно за бъдещето", обясни той.
Основните цели пред комисията са да помогне на страните от Европейския съюз да излязат от кризата, да поведе в борбата с глобалното затопляне и да направи Европа повече енергийно ефективна. „Що се отнася до енергийната сигурност искам да кажа, че ще я впишем в стратегията за развитие на Европейския съюз до 2020 г. Смятам, че въвеждането на енергийна сигурност и енергийна ефективност е важно за нашата конкурентноспособност и по-зелено устойчиво развитие", заяви Барозу.
Евродепутатите поискаха новата комисия да направи така, че Европейския съюз да стане толкова силен, колкото и САЩ. И още нещо - да работят в по-тесни отношения с парламента. Това, посочи лидерът на групата на социалистите Мартин Шулц, може само да им бъде от полза „Страхотни личности като Нели Крус изричаха банални фрази, но имаше и такива, които не спазиха клетвата за мълчание - Хоакин Алмуня, Мишел Барние, новият Шевчович, госпожа Георгиева, която дойде след вдигането на мораториума върху говоренето. Те показаха, че тези, които влязоха в смел диалог с Европейския парламент могат да постигнат повече от тези, които се поддадоха на посредствеността", каза още Шулц.
Сътрудничество с депутатите обеща още по време на изслушването си българския комисар Кристалина Георгиева. Няколко пъти миналата седмица тя каза, че ще се допитва до парламента. Днес Георгиева символично прие комисарството от досегашния български представител Меглена Кунева. А Кунева не скри симпатиите си към новото българско участие в комисията. „Ние се познаваме отдавна, защото имаме сходен корен. Мога да каже, че тя е чудесен професионалист и с опита, който има от Световната банка, тази област, в която тя ще работи, мисля, че много ще спечели. Смятам, че ще бъде чудесен член на екипа на новата комисия и желая успех", каза Кунева.
Кунева отказа да съобщи с какво ще се занимава от тук нататък, но Кристалина Георгиева обяви най-близките си планове - като комисар по хуманитарната помощ тя заминава за Хаити. „След съвещанието на 22-ри на министрите на външните работи ще пътувам в Хаити. Ние трябва да се договорим за това, как като отида там, това да е най-полезно. Но мога от сега да кажа, че до края на месеца ще бъда там", обясни Георгиева.
Днес депутатите за последен път гласуваха за комисия с представители на всички 27 държави. Според Лисабонския договор броят на комисарите след 2014 г. ще бъде намален с девет.
Интервю с Кристалина Георгиева, часове след гласуването на новата комисия, четете ТУК
