Черпейки сили от всеобщото неразположение в европейските общества, ултранационалистите допринасят за радикализиране на политическите изявления и подкопават самите основи на общността, която за дванайсет години се разшири от 15 на 27 членове.
Лозунгите им си приличат и взаимно се допълват, и на Запад, и на Изток: "На първо място е нашият народ", прокламира фламандската Влаамс Беланг (Фламандски интерес); "За етнически чиста Словения", тръби крайнодесният Словенски алианс; "Да върнем България на българите", повтаря непрестанно партията Атака в София; "Ние избираме Полша", повтаря безспир Лигата на полските семейства.
Ултранационалистическите формации се настаняват в европейския пейзаж. Те консолидират местните си основи, участват в правителствата - днес в Полша и в Словакия, довчера в Австрия, Холандия и Италия. Лидерите им се борят за президентския пост - Волен Сидеров в България през октомври 2006 г., Жан-Мари Льо Пен във Франция през май 2002 г.
А дори и когато не участват във властта и не влизат в националните парламенти, изказванията им лека-полека печелят привърженици и допринасят за радикализацията на политическите послания. И десницата, и левицата дават жертви заради популизма, отстъпвайки пред страха от другия. Европейският съюз, който след един месец ще приеме България и Румъния, е изправен пред трудностите, свързани с редефинирането на проекта си и с излизането от трудната ситуация, в която затъна след френското и холандското "не" на референдумите за европейската конституция.
Макар възникването, спецификите и предпочитаните теми на ултранационалистите да се различават в отделните страни, те се припокриват по отношение на някои от издиганите искания: връщане към силната държава, към традициите и моралния ред; оставка на елитите, които според тях неизбежно са корумпирани; изключване на "чуждия"; предимство на националните предпочитания и поставяне под въпрос на ЕС, представян навсякъде като нова "колонизаторска" сила, "покварена" и алчна за "грабежи".
Изразяването на ксенофобията и расизма набира все повече глашатаи, които пренебрегват възприетите от половин век насам табута. Британската национална партия заклеймява имигрантите, "тези престъпни паразити, които застрашават британската култура на белите британци и целомъдрието на жените им".
Словашките националисти призовават за стерилизиране на циганите, а колегите им от Романия маре (Велика Румъния) - за тяхното "ликвидиране". Унгарските екстремисти подлагат на народната мъст списък от политически личности, представяни като евреи, докато лидерът на холандската Партия за свободата Герт Вилдерс, предупреждава, че "цунами на ислямизация" ще наводни страната и ще й отнеме идентичността.
Поглъщане на неудобния партньор
За да противодействат на надигането на екстремизмите, левицата и десницата използват най-различни стратегии. Някъде предприемат съдебни действия за забрана на откровено расистки партии или отстраняване на техни говорители. В Белгия Влаамс Блок (Фламандски блок), осъден за расизъм през 2004 г., се прекръсти на Влаамс Беланг (Фламандски интерес).
Другаде въвеждат мажоритарна избирателна система с единни кандидатури в един тур като във Великобритания или в два тура като във Франция, за да бъдат отстранени крайните партии от национално представителство.
С пропорционалната система крайнодесният Национален фронт на Жан-Мари Льо Пен, който на първия тур на парламентарните избори през 2002 г. получи 11,3 процента от гласовете, можеше да получи около шейсет депутатски места.
В други случаи партии от различни лагери се споразумяват, за да избегнат необходимостта от участие на крайни партии при формирането на управляващо мнозинство. Друг начин е да се подели властта с надеждата да бъде "опитомен" и дори "погълнат" неудобен партньор.
Създаденият в Австрия през 2002 г. съюз между консерваторите на Волфганг Шусел и Австрийската партия на свободата на Йорг Хайдер накара ЕС да потръпне от възмущение. Но подобен съюз в Италия между либералите на Силвио Берлускони и Северната лига не предизвика поставяне на страната под карантина, нито пък когато братята Качински дадоха министерски постове на Лигата на полските семейства, или когато словашките социалисти вкараха в правителството националистите от Словашката национална партия (СНП).
И на едните, и на другите председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу просто напомни, без излишен шум, че принадлежността към ЕС означава споделяне на известен брой ценности и на acquis communautaire, сред които не фигурира възстановяването на смъртното наказание, например.
Европейският парламент прие резолюция, в която изрази "голямата си загриженост" от "надигането на расовата нетолерантност, ксенофобията, антисемитизма и хомофобията в Полша", а Социалистическият интернационал затвори вратите си за словашката "социалдемократическа" партия Смер, съюзена с националистите от СНП.
Националпопулизмът процъфтява по-добре, когато съмненията в политическата система и ползите от демокрацията пуснат дълбоки корени в съзнанието. Както отбелязва Надеж Рагарю, политолог в парижкия Национален център за научни изследвания, той се засилва от това "редуване на избори, на които се променя политическото управление, но без реално съществуваща алтернатива".
Според две изследвания, публикувани в Германия, където крайната десница под знамената на Германската националдемократическа партия (ГНДП) и на нейния съюзник - Германския народен съюз (ГНС), вече има шестима представители в местните парламенти в бившата ГДР, едва 32 на сто от жителите на бившата Източна Германия изразяват удовлетворение от функционирането на демокрацията. Не повече от 38 на сто смятат демокрацията за най-добрия начин на управление на държавните дела. Тази загуба на доверието се изразява едновременно в добрите изборни резултати на националистическите и ксенофобските партии и във все по-големия процент на негласувалите. На първия тур на президентските избори в България през октомври този процент беше 47,9 процента, а на местните избори в Унгария същия месец - 47 на сто.
Промяна без реална алтернатива
Както и в други страни от Европейския съюз, тези крайно националистически партии привличат гласовете на онези, които се чувстват губещи от много бързо протичащия преход.
"В крайна сметка демокрацията, Европа, пазарната икономика и НАТО не дават отговор на проблемите с безработицата и бедността, слабата и корумпирана държава, несправедливостите и патологиите, които придружават промените", пише политологът Александър Смолар на страниците на "Газета виборча", за да обясни успеха на ултранационалистите в Полша и в други страни.
Ултранационалистите печелят и гласове в средите на най-преуспяващите, които също са обезпокоени от цената, която ще трябва да се плати за новите отношения на солидарност в съюз, чиито граници непрестанно се разширяват. Ако тези отношения обаче угаснат, това би подкопало, този път наистина, самите основи на европейската общност. Догодина тя ще отбележи 50-годишнината от Римския договор, с който тези основи бяха положени. /БТА/
