Алепо е под обсада и вероятността от още хиляди човешки жертви сред цивилното население в Сирия е много голяма. ООН осъди прерастването на конфликта в гражданска война, но боевете продължават и няма признаци за облекчаване на положението за сирийците. Джихадистки елементи бяха въвлечени в конфликта. Съществува и силно безпокойство за сигурността на сирийските химически и биологични оръжия. Международната общност изглежда удивително безпомощна в опитите си да повлияе на бруталния ход на събитията, но това може да се промени.
Съветът за сигурност на ООН е в задънена улица, същото е и в Сирия. Правителството се опита да подтисне чрез изключително насилие едно масово народно движение, което след 40 години на диктатура реши, че вече не може да бъде сплашвано. Резултатът беше все по-голяма загуба на контрол в Сирия и опозицията започна собствена военна кампания за отвръщане на удара. Все още не е ясно как правителството може да бъде свалено само със сила.
В Сирия има и политическа безизходица. Едно масово движение се роди след март 2011 година с искания за граждански и политически права и се надигнаха все по-силни гласове за промяна в Сирия. Но въпреки изключителния кураж на протестиращите да се изправят всеки ден срещу нарастващото насилие на правителството, това масово движение не можа да заличи разделението в сирийското общество. Възможностите за това бяха пропилени с нарастващото насилие.
Кризата не може да бъде прекратена само с военни средства. Политически план, който не включва всички страни и не е изчерпателен също ще се провали. Разпределянето на силите и разделението в сирийското общество са такива, че само сериозен, постигнат по пътя на преговорите политически преход може да сложи край на репресивното управление от миналото и да избегне бъдещото превръщане на конфликта в сектантска война на отмъщение.
При наличието на такова предизвикателство в Сирия само една сплотена международна общност може да застави двете страни да започнат мирния политически преход. Но политическият процес е труден, ако не и невъзможен, докато всички страни - в Сирия и извън нея - смятат за възможно да постигнат собствените си ограничени цели с военни средства. Разделението на международната общност означава подкрепа за плановете на трети страни и подклажда още повече яростните вражди в Сирия.
Ето защо аз, верен на принципите си, се стремях да помогна на международната общност да заработи заедно, за да сложи край на тази разрушителна динамика и да фокусира вниманието на всички страни в сирийския конфликт върху необходимостта да се включат в един политически процес. В началото на моя мандат ние спечелихме международната подкрепа за това чрез резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които разрешиха на военни наблюдатели на ООН да се разгърнат в Сирия. След прекратяването на огъня на 12 април, противно на някои твърдения, правителственият обстрел срещу цивилни спря и това показа какво въздействие може да има единството на международната общност.
Така и не последва обаче постоянна международна подкрепа, прекратяването на огъня много бързо беше нарушено, а правителството, давайки си сметка, че няма да има последствия, поднови откритата си военна кампания и отново започна да използва тежки оръжия в градовете. В отговор се опитах да дам нов импулс на стремежа към единство през юни, като създадох международна група за действие за Сирия и като определих рамката на преход, който да подкрепи сирийските усилия за установяване на преходно правителство с пълни административни правомощия. Преходът означава направлявана пълна промяна в управлението. Промяна в това кой ще управлява страната и как ще я управлява. Ние си тръгнахме от срещата на групата за действие за Сирия убедени, че приемането на една резолюция на Съвета за сигурност на ООН, подкрепяща решението на нашата група, е гарантирано и че тази резолюция ще бъде първата от поредица от мерки, които ще бележат повратната точка. Но нищо не последва. Вместо това имаше само обвинения и обиди в Съвета за сигурност.
При един контролиран политически преход има ясни общи интереси на регионалните и международните сили. Районът е заплашен от прерастване на пожара в експлозия, която може да засегне останалата част от света. Но е необходимо лидерите да приемат компромиси, за да се преодолее разрушителната съблазън на националните вражди. Съвместните действия изискват двустранни и колективни усилия от всички страни с влияние върху главните действащи лица в сирийския конфликт, които да убедят всички участници, че е необходимо политическо решение.
За Русия, Китай и Иран това означава, че те трябва да положат съгласувани усилия, за да убедят сирийското ръководство да промени курса си и да приеме политически преход, давайки си сметка, че настоящото правителство вече е загубило легитимността си. Жизнено важно е първа стъпка да направи правителството, тъй като непреклонността и отказът му да приложи мирния план от 6 точки бяха най-голямото препятствие за всякакъв мирен политически процес в Сирия и това породи недоверие у опозицията към всички предложения за преход, договорен чрез преговори.
За САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Саудитска Арабия и Катар това означава да упражнят натиск върху опозицията да приеме идеята за политически процес, в който да бъдат включени общности и институции, свързани сега с правителството. Това означава също така и признаване на истината, че сирийският възход и падение в бъдеще не зависят само от съдбата на един човек.
Ясно е, че президентът Башар Асад трябва да се оттегли от поста си. По-голямо внимание обаче трябва да се насочи върху мерките и структурите, които да осигурят мирен преход в дългосрочен план, за да се избегне изпадане в хаос. Това е най-сериозният въпрос. Международната общност трябва да поеме своя дял от отговорността си.
Подобно нещо не би било възможно без истински компромиси от страна на всички. Безизходицата в Сирия означава, че всеки трябва да промени позицията си - правителството, опозицията, международните и регионалните сили. Така международната общност може да "отключи" същественото условие за политическия процес - една сплотена международна общност, която да подкрепя ефективно и активно мирния преход към легитимно правителство.
Сирия все още може да бъде спасена от катастрофа. Но това изисква кураж и лидерство най-вече от страна на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, в това число президентите Путин и Обама. Дали нашата международна общност е такава, която защитава най-уязвимите на света и прави необходимите жертви, за да помогне? Идните седмици в Сирия ще покажат дали това е така. (БТА)
