Всеки, който искаше лично да стисне ръката Елена Джелебова, трябва да е бил доста разочарован от развръзката на историята. За съжаление, авторката на творбата „български външен кенеф", който някои наричат „турски", а един западен вестник кой знае защо дори „френски", та тази авторка я няма – не съществува и никога не е съществувала.
„Произведението на изкуството" се е родило в главата на чех-мошеник, който просто не пожелал да дели кръглата сума от 50 000 евро с никой друг. Това е сигурно истински културологичен шок за всеки, който е приел за себе си, че само в България има крадци и финансови мошеници, които обичат „да бъркат в кацата" с европейските пари. Но има и друго важно нещо от цялата тази миризлива история…
Тоалетната не е само физическо пространство, тя е по-скоро манталитет, начин на мислене и поведение. Една цяла държава не може да бъде тоалетна, но всеки един може цял живот „да живее в тоалетна". Още по-трагично е за тези, които изживяват живота си не в тоалетна, а в обикновен кенеф – турски или френски… Духовното пребиваване в тоалетна е жестоко наказание – тежко е, но за сметка на това продължително. Да си призная тайно се надявах Елена Джелебова да съществува, за да я попитам защо творбата й не е завършена. Защо простичко до името си не бе сложила надпис: „Аз живея в тоалетна!" Защото аз не живея в тоалетна и в крайна сметка въпрос на личен избор е дали ще живееш физически и духовно в тоалетна. Или кенеф! Там има място само за един. Огромна част от българите не носят кенефа в главите си или в душите си. Защото този кенеф е по-скоро начин на живот, отколкото място за удовлетворяване на физиологични необходимости…
И накрая за бариерите, които уж тази авангардна изложба имала за цел да руши. И без изложба ще се опитам да разруша една такава бариера. Свободата е точно противоположното на бариерите – затова част от свободата е когато видиш абсолютна простотия, да кажеш че е простотия. А не да охкаш и ахкаш, опиянен от дълбоката идея на автора, която в определени случаи и просто да прибере едни 50 000 евро. И да не се страхуваш, че някой ще те обвини във фалшив патриотизъм или, че не разбираш от изкуство, защото тази изложба в Брюксел не е изкуство, просто финансова измама. Затова и българските медии, както и колеги в още няколко европейски страни, с удоволствие помогнаха на чешкото председателство да разкрие тъпия гаф, който направи.
