Представете си кръстовище, в чиято среда има постамент с килнат на едната страна плажен чадър, под който стои запотен милиционер с кафеникава униформа. Защо според вас милиционерът стои на постамент? За да го виждат, докато регулира движението? Съвсем не. Никой на кръстовището не му обръща никакво внимание, а и той съвсем не се опитва да регулира каквото и да движение. Затова най-вероятно постаментът е с цел хвърчащите от всички страни мотори, колелета, велорикши и по-малко автомобили и автобуси да виждат милиционера, за да не го ударят.
Така изглежда едно ханойско кръстовище. Уличното движение във виетнамската столица е невъобразим хаос, в който всеки се движи равномерно без да спира, а само като виртуозно заобикаля появилите се пред него други движещи се превозни средства. Това обърква гостуващите европейци и най-вече западните, които могат да бъдат видени безпомощно да стоят насред пешеходна пътека, невъзмутимо заобикаляни от движещите се виетнамски превозни средства без никакво намерение да им направят път. Ако искаш да пресечеш в Ханой, трябва да спазваш простото правило, с което те запознават още в хотела с нарочна диплянка – просто не спирай, не се оглеждай, не се връщай назад, не променяй траекторията си, защото това обърква останалите участници в пътното движение.
Израз на някакъв опит за ред в повсеместния хаос са светофарите, които според гостували по-рано във виетнамската столица, са станали значително повече. На много от тях дори има таймери като софийските. А много от улиците са еднопосочни, което все пак облекчава невъобразимия трафик. След два дни, обаче, човек започва да вижда в цялата дезорганизация някаква обща идея, защото с почуда установява, че въпреки този безпорядък всъщност не е станал свидетел на нито една катастрофа. Очевидно Виетнам има свой собствен ред, който устройва жителите му, макар да не е винаги разбираем за чужденците. Впрочем, за идващия от бивша социалистическа страна в Европа много неща тук са по-ясни отколкото за западняка, защото – въпреки курса „Дой Мъй”, което значи „Обновление”, позволил пазарно стопанство с частни фирми и чужди инвестиции – политическата система си остава комунистическа. А това означава, че в страната има сурови закони и безмилостен държавен контрол.
Действащият Наказателен кодекс от 1999 година е заменил първият по съветски образец от 1985 година, докогато наказанията в страната са се определили не със закон, а с декрети на правителството, укази на президента и постановления на Народното събрание. В новия кодекс са останали тежките наказания за престъпниците, включително и смъртното, но са отразени промените в икономиката, като престъпленията против социалистическата собственост са обединени с престъпленията срещу частната собственост и така на инвеститорите е дадена защита, каквато има и социалистическата държава. Според редица анализи тези инвеститори са принудени да плащат подкупи, за да развиват бизнеса си. Но Виетнам се опитва да се бори с корупцията като осъжда на смърт корумпираните. Корупцията е едно от 29-те престъпления, за които в страната се налага смъртно наказание. Въпреки възраженията, включително на виетнамски юристи, че то трябва да отпадне за икономически престъпления, засега парламентът не приема предложението количеството престъпления, за които се полага смърт, да се съкрати на 20. Най-често на смърт се осъжда за търговия с наркотици, макар да не може да се цитира точна статистика, тъй като смъртното наказание е класифицирано като държавна тайна. Много от случаите, обаче, стават известни – като този с бившия началник на отдела за борба с контрабандата на митницата в Хо Ши Мин (както сега се нарича Сайгон) Фунг Лонг Тхат, който е бил разстрелян през 1999 година за подкупи и контрабанда на стоки за 70 милиона щатски долара. Суровостта на наказанията се изразява и в данните, че в над 70 процента от случаите виетнамските съдилища налагат ефективно и
зтърпяване на лишаване от свобода.
Правителството се опитва да се бори и с модерната престъпност в интернет, което е удобен предлог за атаки срещу политическите дисиденти. В страната действат правила, според които собствениците на интернет-кафета и интернет-провайдерите трябва да наблюдават ползвателите на световната мрежа, да филтрират и да блокират определени интернет-сайтове. В края на 2005 година 25 годишния Труонга Квок Хоя, жена му и двамата му братя са арестувани и обвинени в пропаганда срещу Социалистическа Република Виетнам заради участието си в чат под название „Глас на народа на Виетнам”. Други дисиденти също са лежали по затворите заради изразяване на мнение по интернет.
Както може да се очаква в една централизирана държава, Виетнам няма особени проблеми с уличната престъпност. Световните пътеводители подреждат страната сред спокойните, където можеш да се разхождаш вечер по улиците без да те е страх, че ще те нападнат, ограбят и убият. Официалната информация на сайта на българското външно министерство е, че във Виетнам е налице ниска степен на тежки престъпления, а в по-големите градове като Ханой, Хо Ши Мин, Да Нанг и Хюе около туристическите забележителности и жп гари е разпространено джебчийство.
За това спокойствие, обаче, спомага не само комунистическата система, а и виетнамските традиции в духа на разпространеното тук конфуцианство, според което отстъпването от правилата на морала се счита за тежко престъпление. Това е залегнало още в първия Наказателен кодекс от 15 век на управлявалата тогава Виетнам династия Ли. Впрочем – за разлика от познатото ни от комунистически времена в България, където вярващите бяха преследвани – във Виетнам държавата се отнася толерантно към религиите, като с нищо не пречи на виетнамците, над 70 процента от които са будисти, спокойно да се молят във вековните пагоди.
Така вярата, съчетана с комунистическия ред, допринася за борбата с престъпността. Нещо повече, когато държавата е безсилна да установи ред, както е в случая с безпомощните милиционери по кръстовищата, очевидно само боговете пазят виетнамците докато се гмуркат в хаоса на уличното движение.
зтърпяване на лишаване от свобода.
Правителството се опитва да се бори и с модерната престъпност в интернет, което е удобен предлог за атаки срещу политическите дисиденти. В страната действат правила, според които собствениците на интернет-кафета и интернет-провайдерите трябва да наблюдават ползвателите на световната мрежа, да филтрират и да блокират определени интернет-сайтове. В края на 2005 година 25 годишния Труонга Квок Хоя, жена му и двамата му братя са арестувани и обвинени в пропаганда срещу Социалистическа Република Виетнам заради участието си в чат под название „Глас на народа на Виетнам”. Други дисиденти също са лежали по затворите заради изразяване на мнение по интернет.
Както може да се очаква в една централизирана държава, Виетнам няма особени проблеми с уличната престъпност. Световните пътеводители подреждат страната сред спокойните, където можеш да се разхождаш вечер по улиците без да те е страх, че ще те нападнат, ограбят и убият. Официалната информация на сайта на българското външно министерство е, че във Виетнам е налице ниска степен на тежки престъпления, а в по-големите градове като Ханой, Хо Ши Мин, Да Нанг и Хюе около туристическите забележителности и жп гари е разпространено джебчийство.
За това спокойствие, обаче, спомага не само комунистическата система, а и виетнамските традиции в духа на разпространеното тук конфуцианство, според което отстъпването от правилата на морала се счита за тежко престъпление. Това е залегнало още в първия Наказателен кодекс от 15 век на управлявалата тогава Виетнам династия Ли. Впрочем – за разлика от познатото ни от комунистически времена в България, където вярващите бяха преследвани – във Виетнам държавата се отнася толерантно към религиите, като с нищо не пречи на виетнамците, над 70 процента от които са будисти, спокойно да се молят във вековните пагоди.
Така вярата, съчетана с комунистическия ред, допринася за борбата с престъпността. Нещо повече, когато държавата е безсилна да установи ред, както е в случая с безпомощните милиционери по кръстовищата, очевидно само боговете пазят виетнамците докато се гмуркат в хаоса на уличното движение.
