Общото между политическите речи за годишнината от войната е обещанието за невъзможното.
Петата годишнина от започването на войната в Ирак предизвика вълна от речи на президента Буш и кандидатите на демократите, които се надяват догодина да влязат в Белия дом. За съжаление всички те не съумяха да възприемат жестоката действителност, като се започне с липсата на ясен или бърз път до обещанието на Буш за "победа" или това на Хилари Клинтън и Барак Обама да "сложат край на тази война".
Речта на ДжорджБуш се съсредоточи върху успеха на първоначалната военна кампания през март 2003 г. и след това скочи директно върху увеличаването на американските войници от последната година. Президентът заслужено си приписа заслугите за стартирането на последната кампания, която драстично намали насилието в Ирак. Но продължи да твърди, че увеличаването на войниците не само е "обърнало ситуацията в Ирак", но е и "отворило вратата към голяма стратегическа победа в по-голямата война срещу терора." Това звучеше в най-добрия случай прибързано, като се знае колко крехък е напредъкът в сигурността и колко бавно иракските лидери стигат до политически споразумения, които наистина могат да стабилизират страната.
netinfo
Президентът поне признава от "горчив опит" колко бързо може да се обърне успехът в Ирак. Той обеща да не нарежда по-голямо изтегляне на войници от петте бригади, които трябва да се върнат през лятото, освен ако "условията в Ирак и препоръките на нашите командири" не дадат гаранции за такова изтегляне. Това означава, че ако президент стане Обама или Клинтън, той или тя ще бъде главнокомандващ на най-малко 100 000 американски войници в Ирак. Речите им обаче предполагат, че тяхното разбиране на конфликта и залогът за САЩ е толкова далеч от реалността, колкото беше според техните обвинения и Буш, когато реши да започне войната.
Едва признавайки намаляването на насилието, кандидатите на демократите настояват, че американските войници, както постави въпроса Клинтън, "отглеждат една гражданска война". В действителност увеличаването на войниците предотврати зараждащата се гражданска война. Американските командири и дипломати в Ирак без колебание заявяват, че ако американската армия се изтегли сега, религиозният конфликт вероятно ще избухне с пълна сила, ще причини кръвопролития в далеч по-големи мащаби, отколкото досега и ще създаде сериозни заплахи за американската сигурност.
И Обама, и Клинтън предлагат изтегляне на американските войници с най-високото възможно според Пентагона темпо - по една бригада на месец. През приблизително 16-те месеца, които ще са необходими за изтегляне на войниците, двамата си представят почти чудотворно постигане на всички политически цели на правителството на Буш през последните пет години - от установяване на стабилно правителство до съгласие от страна на съседите на Ирак да го подкрепят.
netinfo
Те предполагат, че новината за изтеглянето на американските войници ще вдъхнови тези споразумения. По-вероятно е обаче тя да накара всички страни да омаловажат американското влияние и да се подготвят насилствено да завладеят пространството, оставено от оттеглящите се американци.
Еднакво неправдоподобно звучат декларациите на кандидатите на демократите, че ще оставят ограничен брой американски войници, за да попречат на Ал Каида да изгради свои бази. Те допускат, че иракското правителство, което току-що е било изоставено от САЩ, ще се съгласи на трайно присъствие на американски сили на своя територия. Общо взето Клинтън и Обама говорят така, сякаш изобщо не разбират иракските лидери, които искат да третират като послушни марионетки.
Ако има искрица здрав разум в речта на Обама, тя се таи в признанието му, че "ще трябва да направим тактически корекции, като се вслушаме в нашите командири на място, за да гарантираме, че нашите интереси в един стабилен Ирак са гарантирани и за да сме сигурни, че войниците ни са в безопасност." Клинтън призна, че "жизненоважният въпрос е как разумно да сложим край на тази война" и добави, че "няма да е лесно." В действителност това ще бъде ужасно трудно и не може да бъде сторено разумно по начина или с графика, който двамата демократи предлагат. Можем само да се надяваме, че въпреки изключително нереалистичните си предизборни речи, кандидатите наистина разбират тази действителност. /БТА/
