Идея: По-скъпите научни проекти да се одобряват след публична защита
Идея: По-скъпите научни проекти да се одобряват след публична защита / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Идея: По-скъпите научни проекти да се одобряват след публична защита
60913
Идея: По-скъпите научни проекти да се одобряват след публична защита
Христо Лафчиев за Рангел Гюров
  • Идея: По-скъпите научни проекти да се одобряват след публична защита
  • Христо Лафчиев за Рангел Гюров

Проектите за научни изследвания, особено тези, които кандидатстват за по-големи суми да бъдат защитавани публично, като се финансират само онези от тях, които успешно преминат защитата. Тази идея лансираха в ефира на Дарик двама учени от БАН Христо Лафчиев и Петко Тодоров. Според тях би било добре да се сложи някакъв праг, като на публична защита да подлежат например проектите на стойност над 200 000 или над 400 000 лева.

Петко Тодоров смята, че  задължително в правилника на фонд „Научни изследвания” трябва да има конкретни антикорупционни текстове, тъй като в момента нямало нито една нормативна спирачка срещу злоупотребите.

Христо Лафчиев от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН и Петко Тодоров от Института по електроника на БАН са участвали в срещата на учените с премиера вчера. В предаването на Дарик „МеждУредие” те признаха, че вчера Бойко Борисов е намекнал за оставката на министър Сергей Игнатов. „Каза ни дайте ми време да реагирам и не мислете, че е толкова лесно да намеря заместник на Игнатов”, обясни Лафчиев. Като допълни, че учените са отложили протеста си в знак на доверие, че нещата могат да се променят.

Реакцията сега след тримесечните протести на учените премиерът е обяснил с това, че е чакал резултата от проверката на инспектората.

Фандъкова също била загрижена за случващото се в научния фонд

„Аз лично разговарях преди две седмици с г-жа Фандъкова (бел. авт. кметът на София и бивш образователен министър Йорданка Фандъкова), която беше много загрижена за това, което се случва. Тя отиде да говори с премиера. Веднага на другия ден ми се обадиха от инспектората на Министерски съвет, че трябва задължително всичко, което имаме материали. Обадили са се и на други учени и отвсякъде учени сме носили две седмици материали към инспектората на МС”, разказа Христо Лафчиев. Той похвали екипа на инспектората за това, че са си свършили чудесно работата и са открили даже повече нарушения във фонда от самите учени.

В този доклад реално има над 60 констатации за нарушения и препоръки, съобщи Петко Тодоров, който е и член на Сдружението за млади учени „Когито”. Според учените става дума за системни нарушения, които показват верига от некомпетентност и злонамереност.

Смяната на министър Игнатов била назряла

„Смяната на министър Игнатов беше назряла, защото много отдавна научната общност не го одобрява, това беше ясно - и законът, който прокара, после назначението на Рангел Гюров, сега с тази конкурсна сесия нещата съвсем се опропастиха”, коментира още Петко Тодоров. Според него обаче дотук не трябва да се спира, защото нямало да има смисъл от протестите на учените, ако историята се повтори с нов министър и ново ръководство на фонда.

Петко Тодоров смята, че щом в Германия имали 40 текста срещу корупцията в правилника на техния научен фонд е недопустимо нашия фонд да работи без нито един ред в тази посока. Христо Лафчиев обаче смята, че прозрачността в цялата процедура е най-добрата битка с корупцията, защото всяко правило можело да бъде заобиколено. Той лансира и идеята в научните среди за публична защита на проектите, които кандидатстват за по-големи суми. „И ако залата или другите учени кажат, че има грешки, не го защитаваш просто”, допълни Лафчиев.

Най-съмнителните проекти вероятно били изхарчили парите

Като един от спечелилите проект Христо Лафчиев заяви, че той и колегите му пазят средствата в сметките си със съзнанието, че може да се наложи да ги върнат. Според него тъкмо съмнителните проекти в последната конкурсна сесия вероятно вече са изхарчили парите и няма да ги върнат.

„Тази сесия обедини тези, които печелят и тези, които губят - всички сме против фонда. Ние получихме едни пари и знаем, че всеки който осъди фонда - а всеки, който иска може да го осъди за тази корумпирана сесия, сесията пада и ние трябва ги върнем един ден. Вероятно точно тези проекти около Христо Петров и Рангел Гюров са изхарчили парите. Тези, които са честни, ще ги върнат”, коментира още Лафчиев.

По повод шефа на Изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания” Рангел Гюров, чиято оставка днес беше поискана също от премиера Бойко Борисов, ученият коментира, че от април миналата година научната общност е подала сигнал, че той не отговаря като ценз за заемания пост.

С престоя си на Азорските острови Рангел Гюров забавил конкурса

„Имаше сборно писмо от българските геолози и геофизици, че този човек се занимава с нещо като лъженаука. Той е известен с това, че много често е на Азорските острови, където има къща. Той е изчезнал за цялото лято, не е свикал Изпълнителният съвет, като се появява на 18 септември”, обясни Лафчиев по повод забавянето на последната конкурсна сесия.

„На юруш започват да хвърлят проекти по всякакви хора да ги рецензират – социолози рецензират космически изследвания, хора на точните науки - театрално майсторство. Хаосът е пълен и на 10 ноември излизат някакви резултати, където Христо Петров (бел. ред. управителят на фонд „Научни изследвания”) неговите трима съдружници печелят три проекта, а всички замесени около голямата докторантура на Рангел Гюров получават към 1,5 млн., даже може би и 2 млн. лв. проекти наближават сумарно”, обясни още ядреният физик.