Президентът Джордж Буш в края на втория си мандат постигна най-ниския рейтинг за президент в цялата история на САЩ – 29 процента. По този показател той може да се сравнява само с Ричард Никсън по време на Уотъргейтския скандал.
Джордж Буш в края на президентството си извиква в съзнанието сравнение с руския цар Николай Втори, който отговорил на съвета на приближените си да се опита да спечели отново доверието на поданиците си отговорил: “Хората трябва да спечелят отново моето”.
Когато през 2004 г. журналист попита Джордж Буш дали би могъл да посочи най-голямата си грешка, президентът отговори, че не вижда нито една. А като четеш отговорите от последната му пресконференция като президент оставаш с впечатлението, че изобщо не е мислил по въпроса през последните четири години.
Запитан отново къде вижда грешките на своето управление, Буш демонстрира наистина удивителна “скромност”: едната била банера “Мисията приключена”, другата отлагането на началото на реформата в социалната сфера за 2005 г. и решението да прелети над вместо да кацне в Ню Орлийнз след урагана “Катрина”. Неуспешните опити да открие оръжията за масово поразяване на Саддам в Багдад и мъченията на пленници в Абу Гариб и Гуантанамо той нарече само “разочарование”.
Буш винаги е демонстрирал склонност да омаловажава своите негативни резултати. Но когато един ден започне да пише мемоарите си, не е лошо да освежи паметта си и да коригира критериите си като използва нашите “паметки”, които му предоставяме любезно по-долу:
netinfo
Ирак – грешка
Буш настояваше да се води война, която не бе необходима, с основния аргумент, че ще бъде лесна. Но целите, които бяха постигнати досега можеха да се реализират и без жертвата на 4200 убити американски войници и 30 000 ранени. Да не говорим за похарчените досега над един трилион долара.
Проблемът не е в това, че Саддам Хюсеин изобщо нямаше оръжия за масово унищожение, както между другото категорично потвърдиха специалните пратеници на ООН още преди началото на войната. Но дори и да ги имаше, от военна гледна точка те бяха абсолютно неизползваеми, защото щяха да предизвикат мигновеното му унищожение. Това обяснява и защо Саддам не използва химическо оръжие по време на войната в Персийския залив. Но дали с или без оръжия за масово унищожение, Саддам бе за нас заплаха, с която лесно бихме могли да обуздаем, ако се наложи.
Афганистан – грешка
Президентът бе прав да се изправи против талибаните. Но инвазията в Ирак означаваше да ограничим максимално военния си ангажимент в Афганистан .”Живеем в свят на ограничени ресурси и тези ресурси сега са в Ирак”, пише Дейвид Сангер в най-новата си книга “Наследството: Светът който се изправя пред Обама и американската мощ”. С тази констатация Сангер казва всичко и в същото време формулира очевидната истина, която администрацията на Буш осем години се опитваше да прикрие.
В резултат изминалата година се оказа най-кървавата от началото на ангажимента ни м Афганистан. Правителството на Хамид Карзай контролира само една трета от територията на страната, принудени сме да увеличаваме нашето военно присъствие в страната, а Ал Кайда продължава да процъфтява по границата с Пакистан. Иоще нещо: Осама Бен Ладен трябваше вече да е заловен – жив или мъртъв.
netinfo
Бюджетът – грешка
Буш уж представляваше партията, която винаги е апелирала за “по-малко правителство”. Но под неговото управление разходите за администрацията буквално експлодираха: издръжката на администрацията скочи с цели 70%! Почти два пъти повече, отколкото при Клинтън!
Когато Буш се настани в Белия дом, правителството разполагаше с бюджетен излишък. Оттогава досега, без да броим огромния финансов пакет за преодоляване последиците от кризата, Буш успя да удвои националния дълг. И затова не може да бъде обвиняван Конгреса. Джордж Буш ще остане в историята с един абсолютен рекорд: за първи път от 176 години насам президентът не наложи по време на двата си мандата нито едно вето!
Изпълнителната власт – грешка
Консерваторите по презумпция вярват в строгите ограничения пред пълномощията на правителството. Но Буш постоянно настояваше и действаше за разширяване прерогативите на президентската институция. Той отстояваше правото си да пренебрегва законите, забраняващи мъченията и ограничаващи правото да се подслушва. Върховният съд констатира, че затварянето на военнопленници в базата Гуантанамо противоречи на американската конституция, като не позволява на обвиняеми да търсят правата си в съда.
Юристът Джак Голдсмит, който заемаше високи постове в Министерството на правосъдието и Пентагона по време на президентството на Буш, го критикува заради “странните и непривлекателни възгледи на неговата администрация по въпроса за президентските пълномощия”. В книгата си “Президентство на терора” Голдсмит пише, че това, от което най-много се нуждае страната сега са лидери, които търсят консенсус с управляваните от тях хора и които кичат гърдите си не с медали за храброст, а с бюджетни сметки и баланси за изразходваните пари на данъкоплатците”. Буш изобщо не се доближава до този модел.
netinfo
Всичките му грешка през тези осем години не бяха случайни. Те бяха продукт на странната и специфична комбинация от арогантност, некомпетентност и жажда за власт, демонстрирани от отиващата си администрация. Този микс изобщо не отслабва.
Буш напуска Вашингтон с бюджет извън контрол, с помръкнало доверие във върховенството на закона, две безконечни войни и общество, което копнее за промяна.
Но за Буш всичко е наред и той няма никакво отношение към тази реалност.
