Една връзка без любов
Една връзка без любов / снимка: DarikNews
Съюзът между САЩ и Етиопия е роден от прагматизъм. В друго време те дори биха били врагове. На етиопците не се нрави американците да маршируват по земята им, а на американците не им е вкуса потъпкването на човешките права в Етиопия. Местните избори, които трябва да се състоят този месец в Етиопия, са доста съмнителни и показателни в това отношение. Опозицията, обезсилена от продължителния престой в затвора на нейните лидери (повечето от които бяха помилвани миналата година) и от собственото си разцепление, със сигурност ще бъде смазана в нечестна борба. "Резултатите ще бъдат фалшифицирани. Правителството се стреми да задържи контрола в свои ръце на всяка цена", твърди западен дипломат.

Америка ревниво пази в тайна информацията за по-дискретните си военни дейности в Етиопия, докато в същото време рекламира добрите дела на войниците си: копаене на кладенци, ваксиниране на добитък и др. Официално тя внася съвсем малка част от етиопския бюджет за отбрана на стойност 300 млн. долара. Неофициално може би плаща нарастващите разходи за етиопската армия, една от най-големите в Африка. Говори се, че Америка има тайна база в Източна Етиопия, откъдето да прехвърля агенти на ЦРУ, специални части и "приятелски сили" в съседна Сомалия – нещо, което официален Вашингтон отрича.

Сигурно е обаче, че близките военни връзки между двете страни засягат Сомалия, която според опасенията на Америка може би вече се е превърнала в инкубатор за ислямистки тероризъм. Ето защо Америка подкрепи етиопската инвазия в Сомалия в края на 2006 година. Собствените й въздушни удари срещу предполагаеми терористични мишени в Сомалия разчитат на етиопското разузнаване, макар че изглежда почти всички пропускат целта. Американски представители хвалят етиопските войници, които все още са в Могадишу – разрушената столица на Сомалия – като миротворци. Повечето сомалийци ги възприемат като окупатори.

Левите хардлайнери в правителството на Етиопия смятат, че министър-председателят Мелес Зенауи изпълнява волята на администрацията на Буш. Не така представят нещата американците. Независимо от Зенауи, който е подчинен на централния комитет на своята партия и все едно трябва да се оттегли през 2010 г., Пентагонът иска да превърне Етиопия в своя крепост в един регион, където Сомалия е опасна "провалена" държава, Судан и Еритрея са парии, а Кения си има своите проблеми.

Етиопия има и други предимства. Африканският съюз е базиран там. Древната й християнска история трогва американските евангелисти. Нейната бедност и население (80 млн. души, третото най-голямо в Африка) привлича предприемчиви чужденци с идеи за развитие.

Но Етиопия е прекалено бедна, за да се класира в категория А на държавите клиенти. Дори американските ястреби признават, че да продаваш оръжие на една от най-гладните страни в света, при това "люлка на човечеството", би изглеждало зле. Америка твърди, че малкото, което дава на етиопските сили, е "несмъртоносно въоръжение": ботуши, очила за нощно виждане, медицински материали и т.н. Тя би искала да направи повече за обучението на етиопските войници за мироопазващи задачи. Пример за реализма на Америка е, че позволи на Етиопия да купува оръжия от Северна Корея.

Така че различията остават. Мнозина от наброяващата 1,2 млн. души етиопска диаспора в САЩ лобират пред своите представители в Конгреса да осъдят правителството на Зенауи като тиранично. Законопроект, приет миналата година от Камарата на представителите, призовава за ограничения на помощите за Етиопия, но едва ли ще мине в Сената. Все пак той издава разделението между онези във Вашингтон (предимно републиканци), които искат да възнаградят Етиопия за борбата й срещу тероризма в Сомалия, и онези (основно демократи), които желаят да я накажат за нарушенията на човешките права.

Етиопия от своя страна се надяваше на по-силна подкрепа от Америка в граничния й спор с Еритрея. Тя иска администрацията да обяви за терористични две етиопски сепаристки групировки - Националния освободителен фронт на Огаден и Освободителния фронт на Оромо. Америка не е склонна да го направи. Процесът е сложен – включването в списъка на терористичните организации на сомалийската джихадистка групировка Шебаб отне много време. Фронтовете Огаден и Оромо ще продължат да набират средства от привържениците си в Америка, точно както Ирландската републиканска армия навремето.

Помощта от страните от ЕС вероятно ще продължи да приижда, колкото и да са вкоренени нарушенията на човешките права в Етиопия. Китай ще инвестира повече. Но късметът на Етиопия може и да секне дотук. След няколко години на добра реколта, тази година може да настъпи глад. При условие, че осем милиона души от населението й вероятно зависят от хранителна помощ, голяма част от която се плаща от американците, Етиопия все още се нуждае много повече от Америка, отколкото Америка се нуждае от нея. /БТА/
Последвайте ни

Коментар