Да намерим българския Елиът Нес
Да намерим българския Елиът Нес / netinfo
Тези дни на криминалния фронт се случват едни неща, които са на границата на комедията, трагедията, цирка, подкупността и обикновената некадърност. Междувременно, да не забравя да поздравя българските борци с бандитите и рушветчиите с датата 17 октомври – паметна заради това, което се е случило някъде много далеч от България преди десетилетия. И да им разкажа една история…

В едно голямо царство имало един управник, който се направил на интересен и забранил на поданиците си алкохола. Те обаче категорично отказали да изоставят едно от любимите си занимания, в резултат на което някои по-предприемчиви завъртели изключително печеливш бизнес с нелегалното производство на шотландска ракия. За няколко месеца тези хорица от опърпани бедняци се превърнали в лъскави бизнесмени с костюми за стотици долари, возени в дълги черни лимузини, пушещи изключително дебели пури и охранявани от десетки пазванти. Особено нагъл и жесток бил някой си Алфонсо, който обичал да казва: „С добра дума и револвер можеш да постигнеш много повече, отколкото само с добра дума!” Да де, ама в един момент на управниците им писнало, разбрали, че са допуснали груба грешка и решили да сложат край на историята. Намерили един умен млад човек и му възложили задачата да се справи с проблема, без да се съобразява с царски съветници, началници на стражата или управници на градове, които също се облажвали от печелившия нелегален бизнес на Алфонсо. Много подкупни били тези хора, затова умният млад човек събрал малка група от 50-ина също толкова млади, умни и нахъсани. Тези 50 после станали 15, а накрая останали само девет… Но работата била свършена – та поздравявам българското МВР, българската ДАНС, НАП и българските митници с датата 17 октомври. Точно преди 77 години на тази дата Алфонсо Габриел Капоне, известен още като „Белязания”, влиза в затвора за 11 години. Главният виновник за това е Елиът Нес - млад финансист, постъпил на работа в полицията.

Нито Галевите са Ал Капоне, нито Маргините, нито Баретата, нито Куйович, нито Муйович, както беше казал един бивш вътрешен министър. Може би нямаме необходимост от цяла ДАНС, а просто от девет души. Девет души, които да сложат край на историята – трагикомедията, при която някакви братя или братовчеди въртят на пръста си цяла една държава, а отстрани „качулки” и барети им осигурява декора, който ги прави медийни звезди. Няма как операции като тази срещу Галеви да постигне успех, след като за нея си говорят отпреди седмица обикновени полицаи в центъра на столицата. Начинът беше друг, за съжаление, най-точно го обясни един от главните герои в „пиесата”, Пламен Галев: „Ефект ще има, когато имаше агентурно проникване вътре, слушаш телефони, добиваш материали и вече идваш и само събираш доказателствата”. Аз съм пълен неспециалист, но някак си си представям, че ефикасността е свързана с полицаи, мобилизирани в последния възможен момент, с данъчни и митничари, които се друсат в камионетка, без да знаят къде точно ги карат и за проверка на какви документи става дума. Може би пък така всичко щеше да завърши с бандити, натикани с белезници в полицейските коли. А не тези, последните, да благоволяват да се явят „доброволно” в следствието.

Не знам! Сигурно за „края на историята” ни трябват девет души или просто един Елиът Нес.

Коментар