България – САЩ: дипломатически и консулски отношения (1990-2007 г.)

Дипломатическите отношения между България и САЩ са установени на 19 септември 1903 г. На тази дата Джон Джаксън връчва акредитивните писма на княз Фердинанд като пръв държавен представител на САЩ в София.

На 24 март 1910 г. САЩ признават независимостта на България. До откриването на българска легация във Вашингтон през 1914 г., защитата на българските интереси в САЩ е поета от руските дипломатически и консулски представителства.

До 1918 г. седалището на американския дипломатически представител в България е последователно в Истанбул, в Атина и в Букурещ. През 1918 г. САЩ откриват легация в София.

По време на Първата световна война легациите на двете страни временно преустановяват дейността си, без дипломатическите отношения да бъдат прекъсвани. По време на Втората световна война дипломатическите отношения са прекъснати на 12 декември 1941 г., когато България, обвързана с Тристранния пакт, обявява война на САЩ.

На 28 октомври 1944 г. е подписано примирие между България и съюзниците, което е последвано от откриване на американско политическо представителство в София на 5 декември 1944 г. и съгласие на САЩ да приемат български политически представител във Вашингтон.

Защитник на българските интереси в САЩ остава швейцарската легация. На 15 септември 1947 г. влиза в сила мирният договор между България и съюзните държави от антихитлеристката коалиция, след което САЩ признават българското правителство и дипломатическите отношения са възстановени на 1 октомври 1947 г. на ниво легации.

На 20 февруари 1950 г. дипломатическите отношения отново са прекъснати, поради отказа на България да оттегли нотата си, с която американският посланик Доналд Рийт Хийт е обявен за "персона нон грата". Швейцарската легация в София поема интересите на САЩ, а полската легация във Вашингтон поема интересите на България.

На 24 март 1959 г. дипломатическите отношения са възстановени на ниво легации, а в началото на 1960 г. легациите в двете столици са отново открити. На 29 ноември 1966 г. дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг на посолства.

Извънреден и пълномощен посланик на България в САЩ от 14 февруари 2002 г. е Елена Поптодорова;

Извънреден и пълномощен посланик на САЩ в България от 8 септември 2005 г. е Джон Рос Байърли.

netinfo

Двустранни договорености:

На 15 април 1974 г. в София е подписана е първата консулска конвенция, ратифицирана от Сената на САЩ на 16 декември 1974 г. и подписана от президента на САЩ Джералд Форд на 28 януари 1975 г.

Конвенцията е ратифицирана от Държавния съвет на България на 29 юни 1974 г. Разменени са ратификационни документи във Вашингтон на 28 април 1975 г. Влиза в сила на 28 май 1975 г.

На 29 ноември 1993 г. с решение на Държавния департамент на САЩ, България е включена в правителствената програма на САЩ "Зелена карта" за получаване на визи от САЩ.

На 23 декември 1993 г. Министерският съвет (МС) приема решение за откриване на консулство на България в Ню Йорк. Дипломатическата мисия е открита през 1995 г. На 15 юли 1999 г. МС приема решение консулството в Ню Йорк да стане генерално консулство с разширен консулски окръг.

На 17 май 1994 г. Държавният департамент на САЩ въвежда нов визов режим за български граждани. Кандидатите могат да получат виза с право на многократно влизане и излизане в САЩ за срок от една година, вместо дотогавашния срок от 6 месеца. Новият визов режим влиза в сила веднага.

На 23 февруари 1998 г. Министерският съвет одобрява междуправителствено споразумение, според което българските студенти, специализанти и научни работници няма да плащат такси за влизане и пребиваване на територията на САЩ.

На 22 декември 2000 г. е сключено взаимно споразумение между България и САЩ, с което се либерализира визовият режим. Българите могат да имат туристически визи за САЩ за срок до 10 години, с многократно право на влизане.

На 17 май 2001 г. Министерският съвет приема решение за откриване на Генерално консулство на България в Сан Франциско, САЩ. Консулският окръг обхваща щатите Калифорния, Невада, Орегон, Колорадо, Вашингтон, Аризона, Ню Мексико, Тексас, Юта, Айдахо, Уайоминг и Монтана.

На 19 август 2004 г. Министерският съвет приема решение за откриване на Генерално консулство на България в Лос Анджелис, САЩ. Консулският окръг обхваща щатите Калифорния, Невада, Орегон, Колорадо, Вашингтон, Аризона, Ню Мексико, Тексас, Юта, Айдахо, Уайоминг и Монтана. С това решение се изменя решението от 17 май 2001 г. по причина, че българската колония в Сан Франциско е значително по-малка от тази в Лос Анджелис.

На 30 септември 2004 г. Министерският съвет приема решение за откриване на Генерално консулство на България в Чикаго. Консулският окръг обхваща щатите Илинойс, Мичиган, Индиана, Охайо, Уисконсин, Мисури, Айова, Канзас, Минесота, Колорадо, Небраска, Уайоминг, Северна Дакота и Южна Дакота.

На 1 юни 2005 г. в София е организирана първа среща на работна група за изготвяне на "пътна карта" за включване на България в програмата на САЩ за безвизово пътуване. Обсъден е комплекс от мерки и е предвидено да се организира разяснителна кампания в България, за да се запознаят българите с условията за безвизово пътуване.

На 26 януари 2006 г. в Министерството на външните работи вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин и посланикът на САЩ в България Джон Байърли подписват Меморандум за разбирателство за включване на България в програмата за безвизово пътуване на САЩ. България е сред първите страни от включените в програмата. Този документ е важна крачка към общата цел - българските туристи да могат да пътуват без визи в САЩ.

Политически отношения

След 1989 г. двустранните контакти между България и САЩ са активизирани на всички равнища, сферите на сътрудничество се разширяват, изгражда се договорно-правна база, съответстваща на новите условия.

След събитията от 11 септември 2001 г. и участието на САЩ и България в международната коалиция срещу тероризма, двустранните отношения стават още по-интензивни, като се променят и в качествено отношение, преминавайки в отношения на стратегическо партньорство. България участва в Международните сили за подпомагане на сигурността в Афганистан (ISAF) с военно подразделение, а група български военни инструктори обучават механизирани бригади на Афганистанската национална армия.

САЩ оказват подкрепа на България в процеса на интегриране в евроатлантическите структури. По време на срещата на високо равнище в Прага (21-22 ноември 2002 г.) САЩ подкрепят българската кандидатура за членство в НАТО.

На 8 май 2003 г. американският Сенат приема с 96 гласа "за" и нито един глас "против" резолюция за ратифициране на протоколите на седемте държави, поканени да се присъединят към НАТО, сред които е и България.

На 29 март 2004 г. във Вашингтон е връчен ратификационният документ за присъединяване на България към НАТО.

След терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г., българската страна декларира готовност за пълно сътрудничество със САЩ и НАТО, включително по силата на чл. 5 на Северноатлантическия договор, въпреки че България по това време още не е получила покана за членство в Алианса.

На 12 ноември 2001 г. чрез размяна на ноти е сключено Споразумение за прелитане, транзитно преминаване и пребиваване на българска територия на сили на САЩ. Съгласно него, в Бургас са разположени летящи цистерни KC-135, като участието им в операцията "Трайна свобода" в Афганистан приключва в края на декември 2001 г. България подкрепя САЩ и ръководената от тях коалиция за разоръжаване на Ирак по време на операцията "Свобода за Ирак".

На 7 февруари 2003 г. Народното събрание приема решение за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията, и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната, в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на СС на ООН.

На 28 март 2003 г. американският Сенат единодушно приема резолюция, в която се изразява благодарност на държавите, участващи или допринасящи за коалицията за разоръжаване на Ирак. Сенатът "приветства и насърчава" участието на всички изброени в резолюцията държави, сред които е и България.

На 4 април 2003 г. чрез размяна на ноти е сключено споразумение между правителствата на България и на САЩ относно статута на българските въоръжени сили, дислоцирани на териториите на държави, съседни на Ирак. От края на месец август 2003 г. до 15 декември 2005 г. България участва с батальон от около 480 души в многонационалната дивизия "Център-Юг" (в сектора под полско командване) на коалиционните сили в Ирак.

На 20 януари 2004 г. президентът Джордж У. Буш в традиционното послание "За състоянието на съюза" - най-важната президентска реч за годината, изброява част от държавите, които подкрепят САЩ в Ирак. Сред тях е спомената и България. От американска страна многократно е изразявана висока оценка за приноса на България и за отговорната политика на правителството по въпроса с Ирак, както и за дейността на българския контингент на място.

На 16 април 2004 г. президентът Джордж Буш благодари в писмо до президента Георги Първанов за подкрепата и решимостта на България в Ирак. "От името на американския народ бих искал да ви благодаря за непоколебимата подкрепа и проявената решимост от страна на България в процеса на осигуряването на мира и демокрацията в Ирак", се казва в писмото.

На 2 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти е сключено споразумение между правителствата на България и на САЩ относно продължаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера "Ашраф" в Ирак, което е ратифицирано от 40-ото Народно събрание на 21 февруари 2007 г. и влиза в сила от 2 март 2007 г.

Като резултат от инициативата на президента Джордж Буш за консултации със съюзниците и партньорите на САЩ за преглед на дислокацията на американските въоръжени сили зад граница, на 10 декември 2003 г. започват разговори между България и САЩ за разполагане на американски сили и съоръжения в страната. В декларация, приета от Народното събрание на 19 декември 2003 г., се изразява подкрепата на България за предприетия от правителството на САЩ процес на препозициониране на американските военни сили в чужбина и привеждането му в съответствие с новите реалности на сигурността.

На 6 октомври 2005 г. в София са първите разговори между САЩ и България в тази насока. На 24 март 2006 г. е постигнато споразумение за съвместно ползване на четири военни обекта на територията на България - учебен полигон Ново село, включително складови съоръжения в Айтос, военновъздушните бази "Безмер" и "Граф Игнатиево".

Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната е подписано в София на 28 април 2006 г. от държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс и вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин. Документът е с 10-годишен срок на действие и предвижда възможност за прекратяване при едногодишно предизвестие. Според него, в България на ротационен принцип ще могат да пребивават до 2500 американски военнослужещи, разположени в български военни съоръжения. Споразумението е ратифицирано от Народното събрание на 26 май 2006 г.

От 1994 г. до 2006 г. Комисия "Демокрация" към посолството на САЩ в България е финансирала 330 проекта в подкрепа на неправителствени организации, насочени към укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Средствата са предоставени в областите: демократични системи и практики, противодействие на престъпността и наркотиците, антитероризъм и регионална стабилност, икономическо развитие и просперитет. Общата стойност на субсидиите е 4 219 538 щатски долара.

От 3 до 10 май 2007 г. посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова и посланикът на САЩ в България Джон Байърли правят обиколка в редица градове на САЩ. Инициативата под наслов "САЩ и България - нов член на ЕС, нови възможности" цели да открои възможностите за търговия и инвестиции в България след присъединяването на страната към Европейския съюз. Организатори на събитието са посолството на България в САЩ, посолството на САЩ в България и Американската търговска камара в България.

Обиколката на посланиците Поптодорова и Байърли включва градовете Сан Хосе, Сан Франсиско, Денвър, Ню Йорк и Бостън. В програмата им са включени участия в семинари и кръгли маси с представители на бизнеса от различни сектори, както и срещи с медиите.

netinfo

Двустранни договорености

На 14 февруари 1995 г. във Вашингтон е подписана съвместна декларация за отношенията между САЩ и България, изграждани върху ценностите на демокрацията и човешките права.

На 6 февруари 1998 г. в София е подписан меморандум за разбирателство между правителствата на САЩ и на България, ратифициран от Народното събрание на 10 юни 1998 г.

На 10 февруари 1998 г. във Вашингтон президентите Петър Стоянов и Бил Клинтън подписват съвместна декларация "Партньорство между България и САЩ за нова ера".

На 11 септември 2001 г. всички български държавни институции, парламентарно представени партии, организации изказват своята съпричастност към трагедията на американския народ по повод терористичните актове във Вашингтон и Ню Йорк. Народното събрание приема декларация на 12 септември, в която призовава ООН да обяви 11 септември за Световен ден в памет на жертвите на тероризма. Министерският съвет обявява 14 септември за ден на траур в знак на съпричастност към трагедията в САЩ.

На 6 октомври 2001 г. правителството в София оповестява декларация, в която като отчита представените убедителни доказателства, че терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември са организирани и извършени от външни сили, изразява пълна подкрепа и се присъединява към взетото на 4 октомври решение от Съвета на НАТО за прилагането на член 5 на Северноатлантическия договор. България ще съдейства като фактически съюзник на САЩ и страните от НАТО в мерките за борба със световния тероризъм, и ще се придържа към ангажиментите, произтичащи от Северноатлантическия договор.

На 1 ноември 2001 г. Комисията по международни въпроси към Камарата на представителите на САЩ одобрява законопроект за по-нататъшното разширяване на НАТО, от който следва, че България и още 6 страни ще се присъединят към Алианса през 2002 г.

На 9 април 2002 г. в Синсинати, щата Охайо, при отбелязване на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, България получава специално отличие за спасяването на своите евреи през 1943 г.

На 11 март 2003 г. във Вашингтон Камарата на представителите на Конгреса на САЩ приема резолюция 77 "За отбелязване на 60-годишнината от спасяването на 50 000 български евреи от Холокоста и отдаване на заслуженото на българския народ за съхраняване и продължаване на неговата традиция на етническа и религиозна толерантност".

На 8 май 2003 г. във Вашингтон американският Сенат ратифицира протоколите за присъединяване на България и на още шест държави - Литва, Латвия, Естония, Словакия, Румъния и Словения, получили покани за членство в НАТО на срещата на върха в Прага.

Във връзка с навършването на 19 септември 2003 г. на 100 години от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ, в двете страни се организират различни прояви за отбелязване на юбилея.

На 17 септември 2003 г. Сенатът на САЩ приема резолюция, отбелязваща 100-годишнината на дипломатическите отношения между България и САЩ. На 8 октомври 2003 г. и Камарата на представителите на Конгреса на САЩ приема с 397 гласа "за" и нито един "против" резолюция по същия повод.

На 19 септември 2003 г. Народното събрание приема декларация по повод 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ. Президентите на двете държави Георги Първанов и Джордж Буш си разменят поздравителни писма по повод юбилея.

netinfo

Посещения:

От 12 до 16 февруари 1995 г. на официално работно посещение във Вашингтон е президентът Желю Желев. Българският държавен глава има срещи с министъра на отбраната Уилям Пери, с държавния секретар Уорън Кристофър, с президента Бил Клинтън, с вицепрезидента Ал Гор. Двамата президенти подписват съвместна декларация за отношенията между САЩ и България, изграждани върху ценностите на демокрацията и човешките права.

На 15 февруари 1995 г. президентът Желев присъства в музея "Холокост" на благодарствена церемония, на която е отдадена почит към българския народ за спасяването на евреите по време на Втората световна война. На 16 февруари Желев има среща с генералния секретар на ООН Бутрос Гали в Ню Йорк.

От 5 до 14 февруари 1998 г. на официално работно посещение по покана на президента на САЩ Бил Клинтън, във Вашингтон е президентът Петър Стоянов. Приета е съвместна декларация "Партньорство между България и САЩ за нова ера".

От 21 до 23 ноември 1999 г. на официално посещение в България по покана на президента Петър Стоянов е президентът на САЩ Бил Клинтън. Това е първа визита в България на държавен глава на САЩ. Клинтън има срещи с президента Петър Стоянов, с министър-председателя Иван Костов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов.

От 17 до 19 октомври 2005 г. на официално посещение по покана на президента на САЩ Джордж Буш във Вашингтон е президентът Георги Първанов. След около 50-минутната среща на двамата президенти, Джордж Буш заявява: "България е силен пример за демокрация", пример за Балканите е развитието на политическия процес в страната. В отговор на въпрос след срещата си с българския президент, Джордж Буш изразява становището на правителството на САЩ, че българските медицински сестри в Либия трябва да бъдат освободени. Буш заявява: "У либийското правителство не би трябвало да има съмнение или объркване, че животът на медицинските сестри не само трябва да бъде пощаден, но и че те трябва да бъдат освободени. Ще продължим да правим ясно това послание".

След срещата президентът Георги Първанов полага венец на Гроба на Незнайния воин на националното гробище Арлингтън. Първанов участва в обяд с представители на водещи американски корпорации и бизнес среди на тема "България – добро място за инвестиции". В рамките на визитата президентът Първанов има среща със сенатор Ричард Лугър, председател на сенатската комисия по външните отношения. Първанов и Лугър обсъждат теми, свързани с региона на Балканите. През втория ден от посещението си в САЩ, президентът Георги Първанов участва във форум в Центъра за стратегически и международни изследвания на тема "България - стабилизиращ фактор на Балканите". По-късно се среща с почетния президент на Сената Тед Стивънс.

В редакцията на в. "Вашингтон пост" Георги Първанов има около 45-минутен разговор с американски журналисти. Във Вашингтон Първанов има работен обяд с членовете на групата за приятелство с България в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ.

На 19 октомври 2005 г. президентът Първанов пристига в Чикаго, където се среща с представители на българската общност. В същия ден той посещава Бостън, където има обяд с академичните и бизнес среди в Харвард клуб и се среща с българските студенти и с общността в Бостън. /БТА/