С оттеглянето на министър-председателя Тони Блеър като лидер на лейбъристката партия, британците изглеждат готови да заменят Великия оратор с Великата загадка - най-вероятния приемник на Блеър, Джеймс Гордън Браун.
56-годишният Браун е син на пастор от Шотландската църква, съчетаващ академична взискателност - приет е в университета на Единбург на 16 години - с бурна и изпълнена с поврати политическа кариера, започнала в шотландската Лейбъристка партия и градена цял живот. Но въпреки, че възходът на Браун бе шумно възвестяван години наред, детайлите от програмата му за Великобритания и най-вече за отношенията й със САЩ, остават неясни за мнозина от хората, които той ще управлява.
"Бъдещият министър-председател до голяма степен е като бял лист хартия. Може би през следващите няколко седмици той трябва да започне да изписва някои детайли", писа в редакционна статия лондонският вестник "Сънди Таймс".
Част от изявите му като публична личност са по-добре познати. Маниерът на Браун няма нищо общо с лекотата на изказа на Блеър, наречен заради това Тефлоновия Тони. Произнасяйки неохотно няколко похвални думи към него, Блеър оприличи своя приемник с "голям размахан юмрук" на политик, който ще поведе лейбъристите в битка с шлифования лидер на консерваторите Дейвид Камерън.
Ако съдим по езика на тялото му, отпуснато на скамейките в парламента, Браун понякога изглежда намусен и притеснен, а друг път потаен. Речите му напомнят за протестантската етика на упорит труд и благоприличие, вкоренена в шотландско му възпитание.
Андрю Търнбъл, негов бивш колега и висш служител в британското финансово министерство, нарече стила на управление на Браун сталинистки. Противниците му го определят като безцеремонен и затворен в себе си. За някои той прилича на мрачен принц, който е чакал цяло десетилетие своя престол и открива, че наследството му обезценено от непопулярната война в Ирак, първите признаци за икономически проблеми и значителната загуба на доверие към партията му.
"Вероятно той изпитва ужас при мисълта, че най-после ще може да отпие от чашата, но питието ще е отровно", писа коментаторът Андрю Ронзли във вестник "Обзървър".
Браун обеща, че ще сложи край на светските проблясъци от епохата на Блеър и ще постави началото на по-сурово време. "Мисля, че ние излизаме от периода, когато славата имаше значение, когато хората ставаха известни, за да бъдат известни", заяви Браун в интервю, публикувано миналия месец във вестник "Гардиън".
"Вярвам повече в същностното благоприличие на британците. Те искат да говорят за значими и важни проблеми по справедлив за тях начин", добави той.
Разбира се, в много случаи при политическата приемственост, новодошлият във властта може просто да обвини предшественика си за наследените проблеми. Но във Великобритания случаят не е такъв. Откакто лейбъристите дойдоха на власт през 1997 г., Блеър и Браун бяха почти партньори.
Браун беше до министър-председателя в годините на три последователни изборни победи и като министър на финансите упражняваше огромна власт над растящите публични разходи и покачващите се данъци във Великобритания. 
Когато поеме властта в края на юни или началото на юли, той ще бъде подложен на натиск да обяви раздяла с миналото, за да преодолее непопулярността, която Блеър навлече на себе си и на партията с войната в Ирак и да стегне редиците на поддръжниците си за парламентарните избори след две години, които може да се окажат люта битка.
Стилът несъмнено ще бъде различен. Например Блеър няма проблем да говори без подготовка, а Браун, когато се изправи пред публика, ръкомаха и подрежда разпилените листове от речта си, сякаш се опитва да командва недисциплинирана армия.
Неговите критици отбелязват, че когато се изправи пред сериозен проблем, той е склонен да се скрие от светлината на прожекторите. Така стана след местните избори миналата седмица, на които лейбъристката партия претърпя тежка загуба, особено в родната му Шотландия, въпреки прякото му участие в предизборната кампания.
В сряда в парламента Камерън се подигра на Браун в лицето му от сектора на консерваторите в Камарата на общините, упреквайки го, че изчезва, щом усети неприятности.
"Всеки знае кой е следващият лидер на лейбъристите. Да благодарим на Бог, че той слезе от черната си лимузина и дойде в Камарата на общините", заяви Камерън от зелените скамейки. Блеър и приближените му сякаш са изчезнали и Великобритания е управлявана от "правителство на живи мъртъвци", добави саркастично Камерън.
Устремът на Браун към властта датира от непотвърдена досега договорка с Блеър през 1994 г., на вечеря в ресторант "Гранита" в лондонския квартал Айлингтън. Първоначално Браун очаквал, че ще поеме властта скоро след възхода на лейбъристите.
Но минаваха избори след избори и договорката отстъпи на зле прикрито съперничество, което миналото лято прерасна според привържениците на Блеър в опит за преврат от последователите на Браун. През септември 2004 г. Блеър заяви, че няма да се състезава на избори за четвърти път, но ще изкара целия си трети мандат след парламентарните избори през 2005 г. Според британския политически календар това означаваше, че той може да остане на власт до 2010 г.
Браун ще наследи партията в средата на третия управленски мандат, с изпразнени предизборни каси след финансов скандал и с оредяла членска маса. Повечето високопоставени лейбъристи, които можеха да се изправят срещу Браун, се оттеглиха от надпреварата.
Браун намекна, че ще се опита да промени войнствената политика на Блеър в мюсюлманския свят и да поведе битка на "сърцата и умовете" срещу радикалния ислям. Очаква се той да потърси нов подход в отношенията със Съединените щати, за да избегне ироничното прозвище, лепнато на Блеър - че е пудел на президента Буш.
У дома той даде ясно да се разбере, че ще се противопостави на каквито и да било ходове за независимост на Шотландия от Великобритания.
Според някои може би най-голямото предизвикателство е възстановяване на доверието към политиците и скъсване с миналото.
"Най-важно е да се разграничи от Тони Блеър", заяви професорът по съвременна история в университета в Оксфорд Тимъти Гартън-Аш. Но недоверието към правителството на Блеър заради Ирак може, противно на очакванията, да се окаже предимство за Браун.
"Мисля, че обществото го възприема като по-солиден, като син на свещеник, който ви казва всичко до болка ясно и точно. Хората не виждат в него манипулатор или лъжец", добави по телефона Гартън-Аш. (БТА)
Когато поеме властта в края на юни или началото на юли, той ще бъде подложен на натиск да обяви раздяла с миналото, за да преодолее непопулярността, която Блеър навлече на себе си и на партията с войната в Ирак и да стегне редиците на поддръжниците си за парламентарните избори след две години, които може да се окажат люта битка.
Стилът несъмнено ще бъде различен. Например Блеър няма проблем да говори без подготовка, а Браун, когато се изправи пред публика, ръкомаха и подрежда разпилените листове от речта си, сякаш се опитва да командва недисциплинирана армия.
Неговите критици отбелязват, че когато се изправи пред сериозен проблем, той е склонен да се скрие от светлината на прожекторите. Така стана след местните избори миналата седмица, на които лейбъристката партия претърпя тежка загуба, особено в родната му Шотландия, въпреки прякото му участие в предизборната кампания.
В сряда в парламента Камерън се подигра на Браун в лицето му от сектора на консерваторите в Камарата на общините, упреквайки го, че изчезва, щом усети неприятности.
"Всеки знае кой е следващият лидер на лейбъристите. Да благодарим на Бог, че той слезе от черната си лимузина и дойде в Камарата на общините", заяви Камерън от зелените скамейки. Блеър и приближените му сякаш са изчезнали и Великобритания е управлявана от "правителство на живи мъртъвци", добави саркастично Камерън.
Устремът на Браун към властта датира от непотвърдена досега договорка с Блеър през 1994 г., на вечеря в ресторант "Гранита" в лондонския квартал Айлингтън. Първоначално Браун очаквал, че ще поеме властта скоро след възхода на лейбъристите.
Но минаваха избори след избори и договорката отстъпи на зле прикрито съперничество, което миналото лято прерасна според привържениците на Блеър в опит за преврат от последователите на Браун. През септември 2004 г. Блеър заяви, че няма да се състезава на избори за четвърти път, но ще изкара целия си трети мандат след парламентарните избори през 2005 г. Според британския политически календар това означаваше, че той може да остане на власт до 2010 г.
Браун ще наследи партията в средата на третия управленски мандат, с изпразнени предизборни каси след финансов скандал и с оредяла членска маса. Повечето високопоставени лейбъристи, които можеха да се изправят срещу Браун, се оттеглиха от надпреварата.
Браун намекна, че ще се опита да промени войнствената политика на Блеър в мюсюлманския свят и да поведе битка на "сърцата и умовете" срещу радикалния ислям. Очаква се той да потърси нов подход в отношенията със Съединените щати, за да избегне ироничното прозвище, лепнато на Блеър - че е пудел на президента Буш.
У дома той даде ясно да се разбере, че ще се противопостави на каквито и да било ходове за независимост на Шотландия от Великобритания.
Според някои може би най-голямото предизвикателство е възстановяване на доверието към политиците и скъсване с миналото.
"Най-важно е да се разграничи от Тони Блеър", заяви професорът по съвременна история в университета в Оксфорд Тимъти Гартън-Аш. Но недоверието към правителството на Блеър заради Ирак може, противно на очакванията, да се окаже предимство за Браун.
"Мисля, че обществото го възприема като по-солиден, като син на свещеник, който ви казва всичко до болка ясно и точно. Хората не виждат в него манипулатор или лъжец", добави по телефона Гартън-Аш. (БТА)
