Интервю на Богдана Лазарова с ръководителя на екипа за индекса на съдебната реформа Даниел Фицгибън от Американската асоциация на юристите.
Г-н Фицгибън, в които от пунктовете на индекса са положителните оценки, къде се представя най-добре съдебната реформа?
Убедено мога да кажа, че едната от положителните области в съдебната реформа е повишението на заплатите. Считаме, че в момента възнаграждението на съдите е такова, че е достатъчно да привлече и да задържи най-добрите юристи. Друга област, в която е отчетен напредък, това е например фактът, че съдебната система проявява гъвкавост в откриването на нови щатни бройки, когато това е необходимо. Определен напредък отчитаме и в процеса на автоматизация и компютризация на съдилищата. Освен това светъл лъч в съдебната реформа е обучението и квалификацията на съдиите, най-вече чрез Националния институт по правосъдие и преди всичко 6-месечната програма за първоначална подготовка на младшите съдии.
Един от най-големите проблеми е недостатъчната бързина на съдебното производство. Дали има при вас отчитане на някакъв напредък поне?
Действително проблемът с бавното съдебно производство продължава да стои пред българската съдебна система и това е отчетено от нас в индекса на съдебната реформа. Причините за това са няколко. От една страна, това са процесуални пречки. От друга, липсват достатъчен брой съдебни зали. Освен това съдебните заседания много често се отлагат до безкрайност и съдиите в това отношение биха могли да бъдат по-стриктни и по-строги, и по-често да не разрешават заради болнични листове или други подобни причини да се отлагат съдебни заседания. И като цяло структурата на съдебната система може да се оптимизира, така че да се увеличи скоростта на съдебното производство.
Къде са другите проблемни моменти, къде все още не върви българската съдебна реформа?
Една от областите, в които трябва да се положат още усилия, за да успее съдебната реформа, това е стратегическото планиране, дългосрочната визия как трябва да се развива съдебната система. В момента задълженията за такова планиране се поделят между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Но изглежда, че членовете на Висшия съдебен съвет са много ангажирани и тъй като не са на пълен работен ден, нямат достатъчно възможност да обмислят стратегически развитието на съдебната система. По-скоро се реагира на настоящи проблеми, без да се планира какво трябва да се случи през 2020 например. Друга проблемна област е възможността за пряко назначение на съдии, макар че, след като индексът беше изготвен, бяха приети промени в Закона за съдебната власт, които до голяма степен се справят с този проблем.
Според нас също така атестирането и повишаването на съдиите е област, в която могат да се положат още усилия. Така стоят и въпросите с компютризацията, трудното и мудно изпълнение на съдебните решения, достъпът на обществеността до съдебни дела и съдебни решения.
Най-притеснително обаче е продължаващата обществена оценка, че в съдебната система е налице корупция и друг тип неправомерно влияние върху съдиите и техните решения.
Какви са вашите препоръки, как да се подобри работата? Трябва ли да се въведе постоянно действащ Висш съдебен съвет и конкурсно начало и за ръководителите на съдебните звена?
Като външен наблюдател ми е трудно да дам категорични оценки и препоръки, тъй като хората в България са много по-наясно с културата, традициите и очакванията, които се поставят пред българската съдебна система. Все пак бих отбелязал, че по отношение на структурата на Висшия съдебен съвет действително е добра идея поне част от членовете на този най висш съдебен орган да бъдат наети постоянно и поне част от него да е постоянно действащ орган, който да се занимава със стратегическото планиране на съдебната система. А по отношение на преките назначения на съдии отчитаме, че след като нашето проучване на индекса на съдебната реформа приключи, бяха приети промени в Закона за съдебната власт, според които всички съдийски позиции се назначават след конкурс. По този начин самата процедура се отвори към кандидати, които не са предложени от председателите на съдилищата, каквато беше предишната система. Ние провеждахме събеседванията в България през март и взехме предвид законодателството към 1 април.
След това бяха приети промените в Закона за съдебната власт, беше приет нов Административно-процесуален кодекс. Ние нямахме възможност да разгледаме в тяхната цялост тези помени, но все пак сме ги отразили в бележки под линия. Като цяло оценката, която бихме могли да дадем на съдебната система, е положителна. Аз съм оптимист и считам, че и за в бъдеще положителното развитие и напредъкът ще бъдат факт. Оправданието на моя оптимизъм е и фактът, че срещнах много хора, които действително мислят как да се подобри съдебната система и на практика полагат усилия за постигане на напредък в съдебната реформа.
