Край! Европейският парламент отхвърли ACTA - оспорваното споразумение за борба срещу фалшифицирането на маркови продукти и софтуер. Това e успех за всички, които протестираха срещу ACTA, и може да означава ново начало.
Месеци наред Ян Филип Албрехт се бори срещу ACTA. Евродепутатът от фракцията на Зелените в Брюксел е една от водещите фигури в кампанията срещу споразумението. Най-сетне Албрехт може да триумфира. Той обаче добре знае, че без натиск от улицата отхвърлянето на споразумението едва ли щеше да е възможно: "Протестите увеличиха вниманието на Европарламента към аргументите на противниците на споразумението. По този начин големите партии бяха изложени на натиск да решат дали са "за" или "против" ACTA", казва Ян Филип Албрехт. След като петте най-важни парламентарни комисии посочиха значителните недостатъци на споразумението, неговото отхвърляне от пленума беше очаквано.
Албрехт окачествява успешното влияние на общественото мнение върху процеса на гласуване като потвърждение за демократичния подход в ЕС. Европейският парламент явно взема насериозно гражданите. При това първоначалният замисъл беше добър. ACTA трябваше да прекрати вноса на фалшификати най-вече от Далечния Изток и да наложи международни стандарти в борбата срещу нарушаване на авторските права в интернет.
Лобистко споразумение?
Само от вноса на фалшифицирани маркови стоки Европа понася годишно щети в размер на 8 милиарда евро. А щетите от нелегалното сваляне на музика и филми от интернет не могат да се изчислят точно. Германското сдружение на музикалната индустрия предполага, че щетите за автори, музиканти и изпълнители възлизат на трицифрена милионна сума. Освен това пиратството застрашава десетки хиляди работни места в музикалния бранш.
Споразумението беше съгласувано между ЕС, САЩ и още 9 държави. Досега обаче нито една страна не е ратифицирала спогодбата. Защото ACTA поставя и доста клопки. Така например член 27 от споразумението гласи, че "всяка страна може в съответствие със своите законови и подзаконови норми да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на доставчика на онлайн услуги незабавно да предостави информация за идентифицирането на юзъри, в случай на подозрение за нарушаване на авторските права".
Това предизвика протестна вълна в много европейски държави. Юзърите се опасяваха от засилена цензура в световната мрежа и от огромни глоби и при най-малкото нарушаване на авторските права. Противниците на ACTA предложиха да бъде засилено преследването на разпространителите на нелегална музика и видеоклипове. Те обвиняват съставителите на споразумението, че са отделили прекалено много внимание на предложенията на индустрията и са загърбили интересите на развиващите се страни.
Остра критика се надигна и по повод задкулисното договаряне на споразумението. "Години наред споразумението е било договаряно при закрити врати, без да се провежда широк обществен дебат", каза Ян Филип Албрехт. Евродепутатът от германският Християндемократически съюз (ХДС) Даниел Каспари съжалява, че много консервативни депутати също отхвърлят споразумението. Според него, въпреки недостатъците си, споразумението било крачка напред в защитата на авторските права.
"В ЕС има десетки хиляди работни места, които са застрашени или вече загубени поради пиратството на продукти. Има и милиони потребители, чието здраве е застрашено от вносните фалшификати. Ние не искаме нищо друго, освен износ на нашите стандарти, както сторихме с човешките права, социалните системи и околната среда", казва Каспари. Той обаче също смята, че обществеността е трябвало да бъде по-добре информирана.
Защита на интелектуалната собственост, но не и цензура
Според евродепутата Албрехт сегашната дискусия около ACTA може и трябва да стане повод за бъдещ открит и почтен дебат за интелектуалната собственост. И то първо в Европа, преди да се мисли за споразумение на международно ниво. "Вероятно в Световната търговска организация и в Световната организация за интелектуална собственост има правила, които биха могли да бъдат доразвити", казва той.
Във всеки случай ACTA отива в архивите. Остава въпросът: Какво ще дойде след ACTA? Отдавна се чува, че в чекмеджетата на експертите от Брюксел има други подобни проекти - например IPRED (Intellectual Property Rights Enforcement Directive). Експерти вече преработват гласуваните преди 8 години директиви за интелектуалната собственост. Предвижда се например блокирането на сайтове, които нарушават авторските права.
САЩ пък предлагат закон за защита от кибер-атаки - CISPA (Cyber Intelligence Sharing and Protection Act). Предприятия и служби ще обменят информации за възможни заплахи. По този начин и социалните мрежи в интернет, като Фейсбук например, ще бъдат задължени да предават лични данни за потребителя без знанието му. Независимо как ще приключат дискусиите около авторските права, отхвърлянето на ACTA може да прекрати един лош навик в европейската политика: важните решения да се взимат в тесния кръг на политици и лобисти, а не на широка обществена основа.
