4000 убити. И за какво?
4000 убити. И за какво? / снимкa: Sofia Photo Agency

Когато броят на американските жертви в Ирак достигне кръгло число, както се случи тази неделя, обикновено следва седмица на интензивно фокусиране на вниманието върху войната - фалшивото й основание, мъглявите й цели, ужасните последици за семействата на убитите. Но този път това едва ли ще се случи. Народът е загрижен за по-остри кризи. Някои от тях са истински, като умиращия жилищен пазар, разклатената финансова система и отслабващата икономика. Други са изфабрикувани, като например шокиращото разкритие, че расата все още е разделящ фактор в американското общество.На този фон фактът, че 4000 мъже и жени, служещи във въоръжените сили на САЩ, са убити в Ирак изглежда не толкова завладяващ вниманието, колкото поредното припомняне на някои спекулативни изявления в проповед на преподобния Джеремая Райт от преди повече от шест години. Засега ситуацията е такава. Рано или късно, обаче, вниманието отново ще се насочи към войната, както и към съдбоносния избор, пред който гласоподавателите ще се изправят през ноември. Това може да се случи и по-скоро.

Преди няколко седмици изглеждаше, че Ирак е на път да навлезе в нова фаза на завладяващо заглавните страници насилие. Сега разрастването на хаоса е видимо. Само в неделя над 60 души бяха убити в няколко инцидента, между които атентат с кола-бомба. Бунтовници дори изстреляха ракети, които се взривиха в смятаната за напълно безопасна "зелена зона" в Багдад. Това не се случва всеки ден. Въпреки че насилието не е достигнало нивото от миналата година по същото време, когато изглеждаше, че страната се разпада, ясно е, че процентът на цивилните и военните жертви се увеличава.

Дик Чейни, който през 2005 г. ни каза, че бунтът е "в последните си издихания", беше помолен за мнение във връзка с анкетите, според които две трети от американците смятат, че войната в Ирак не си струва жертвите и загубите. Чейни отговори "и какво от това".Поне беше откровен, макар и поразително арогантен. Той и Джордж У. Буш никога не са се интересували от това какво мисли американският народ за тази война. В началото имаше нужда от малко заблуждения - пресилени твърдения за оръжия за масово унищожение, облаци във формата на гъба и американски войници, "посрещани като освободители" от усмихнати иракски деца. След като това препятствие беше преодоляно и режимът на Саддам Хюсеин беше свален, нищо вече не можеше да накара кабинета на Буш да сложи край на войната. Нека поясня това твърдение, тъй като в три аспекта то е малко неточно. Първо войната веднъж вече свърши. Буш отбеляза това преди почти пет години в своята реч по случай "изпълнената мисия". Според Асошиейтед прес 97% от четирите хиляди американски жертви в Ирак са загинали след като Буш обяви на палубата на самолетоносача, че мащабните военни операции са приключили. Второ, ние продължаваме да наричаме този конфликт война, когато той по същество е окупация. Администрацията на Буш не обича да използва тази дума - сигурно не се приема добре в групите по интереси. Трето - американският народ направи каквото можа, като отмъкна контрола над Конгреса от републиканците, но дори демократите да имаха политическата воля да сложат край на окупацията като спрат финансирането й, те нямат необходимите 60 гласа в Сената, за да го направят. И така стигнахме до числото 4000. И ако съдим по начина, по който говори Джон Маккейн, не се знае какви рекордни кръгли числа ще ударим, ако той стане президент. По отношение на Ирак той се кълне, че ще продължи окупацията колкото е необходимо, за да победим. Също както Буш и Чейни, той побърза да определи всяко евентуално изтегляне като поражение, но не положи особено старание да обясни как би трябвало да изглежда победата. Той поне осъзнава, че репресивният и амбициозен режим в Иран е истинският печеливш от провала на кабинета на Буш в Ирак. Но начинът, по който той говори за Иран, е наистина плашещ.

Наскоро 71-годишният Маккейн направи гаф, като каза, че иранският режим подкрепя терористите от Ал Каида и беше бързо поправен от сенатор Джоузеф Либерман, който му прошепна правилните думи под сурдинка. Това може би се дължеше на напредналата му възраст, или пък отразяваше намерението му да направи нещо необмислено срещу нарастващото влияние на Иран в региона. И в двата случая плашещо. Разбираемо е, че вниманието на американците е приковано от най-вълнуващата кампания за първични избори от десетилетия насам. Нормално е те да се притесняват от намаляващата стойност на домовете си и техните пенсионни планове. И все пак щом дойде есента, те ще трябва да направят своя избор за Ирак - да върнат войските у дома, както обещават да направят и Барак Обама и Хилари Клинтън, или да ги оставят там, както се кълне да направи Маккейн, и да наблюдават как броят на жертвите продължава да расте. /БТА/