Коментар

400 пункта спад на доверието към системата само за година

28 януари 2009 13:03

Това не е социология. Това е моята лична скала на доверие към българската полиция и абсурдната система, в която живеем.

Това е лична история, която, сигурна съм, че в различни варианти се е случила и на много от вас.

Историята започва с едни 400 лева, изпарили се от дебитната ми карта и завършва в едно полицейско управление.

Представете си следното:

От вашата фирма ви превеждат заплатата на определената за това дата, няколко дни след това отивате до най-близкия банкомат да си изтеглите пари, а банкоматът ви казва: “Недостатъчна наличност”. След това започвате да се обаждате. Първо на счетоводителя във фирмата ви, който проверява и ви съобщава: „Всичко в превода е ОК”. После в банката, където ви казват: „Да, преведени са Ви парите, но Вие после сте си ги изтеглили”. И хуквате към банката, за да проверите кога и откъде са изтеглени парите ви. А през това време едва ли не се съмнявате в близките си дали не са докопали картата ви и са източили паричките ви. После се оказва, че парите са изтеглени от банкомат в друг град, където по това време не сте били, и хуквате по полицейските управления.

Точно такова нещо се случи и на мен. Оттогава мина цяла година. Годината се изпари заедно с надеждата да си върна парите. За тях аз почти забравих.

Преди няколко дни обаче стигнах до антигражданския извод, че да се занимаваш с полицията си е чиста загуба на време. И трупане на излишни нерви.

Преди година направих всичко, което е редно в такъв случай и което, както тогава си мислих, трябва да се направи от всеки с гражданско съзнание. Защото, дори и да не си върнеш парите, можеш да помогнеш да бъдат предотвратени други подобни кражби. Накратко: подадох жалба в икономическа полиция, сигнал в обслужващата ме банка, дадох няколко пъти показания... Дори заедно с полицай от Икономическа полиция във Варна дадохме и съвети на нашите слушатели как правилно да действат в подобни ситуации и какво да правят, за да не им крадат парите от терминали.

И времето започна да тече...

И тъй като аз живея във Варна, а кражбата е станала от софийски банкомат, жалбата ми е била изпратена там. Някъде през лятото получих писмо от софийска градска прокуратура, че преписка няма да бъде образувана, тъй като 400 лева по българското законодателство не се считали за щета.

След още няколко месеца получих призовка. Късно вечерта вкъщи дойдоха полицаи и без да ми обяснят причините, ми казаха, че съм длъжна да се явя в едно от столичните полицейски управления, за да дам показания. В противен случай – глоби. Ето така се превръщаш от потърпевш в престъпник. Най-малкото ставаш нарушител.

Обадих се на посочения на призовката телефон, за да попитам какво се е случило и на какво страшно престъпление съм станала свидетел. Оказа се, че става дума за онези забравени 400 лева. Сега сметнете! Колко ще ми струват пътят от Варна до София и обратно и престоят ми там от минимум един ден. И най-вече дали си струва да се разкарвам?!!

Разбира се, на разпит в София не се явих. И преди седмица ме призоваха в едно от варненските полицейски управления.

И там чашата преля.

Дознателят даже не знаеше за какво ме вика. Той просто получил разпореждане да ме разпита, без да му е обяснено за какво и защо. Дознателят не разполагаше нито с първичната ми жалба, нито с прокурорското уведомление, нито с банковите извлечения, които аз стриктно и примерно бях приложила в началото. Разпитът продължи повече от час, в който преливахме от пусто в празно, а абсурдността на ситуацията първо ме ядосваше, а после ме забавляваше. И ако си мислите, че разпитът е бил заради някой заподозрян, грешите. Трябвало да се приключи дело, за което, ако си спомняте, аз бях уведомена, че няма да бъде образувано. Подробностите от разпита не са толкова важни. Ще изнервят и вас.

По-важното е, че историята за мен приключи.

Приключи с неизбежния извод, че когато станеш жертва на подобно престъпление, по-добре е да махнеш с ръка и да забравиш. Защото иначе рискуваш сам да се превърнеш в престъпник. Или най-малкото да разклатиш собственото си доверие към системата. Ако въобще ти е останало такова.

Последвайте ни