Германското правителство обяви, че компенсира до 2500 евро на всеки германски гражданин, който предаде старата си кола в автоморгата и си купи нова. Макар че решението все още не е гласувано от Бундестага, германците атакуваха моргите в цялата страна.
Ще спася ли и за германската автоиндустрия, ако предам в моргата старото си „Сузуки” от 1997 г. – пише редакторът от „Велт ам Зонтаг” Робин Алекзандър.
„Но колата ни все още се движи добре” – възпротиви се жена ми. Да, това е абсолютно вярно и вероятно точно поради тази причина германското правителство иска да ни подари тези 2500 евро. За да се отърва въпреки всичко от доброто старо „Сузуки Балено” от 1997 г. и се снабдя с нова кола. Според правителството, това ще спаси нашата авто-индустрия от финансовата криза. „Какво можеш да направиш за родината си” – попита някога Кенеди американските патриоти. „Унищожи колата си” – отговаря германското правителство.
Най-напред опитвам да победя финансовата криза с помощта на търговеца, от който купих колата си преди толкова години. Кай Нолте е на 50 години и ми се оплаква, че от октомври досега не е продал нито една нова кола в магазина си в източноберлинския квартал Трептов. За да осмислят работното си време петимата служителите на Нолте преместили щанда за продажби и вградил в сервиза в тоалетна и баня. Но след като отварям дума пред Нолте за моята „скрап премия”, той веднага реагира не с „ура”, а с отрезвяващото: „Но колата ти все още е в отлична форма”.
Обикновено Нолте взима коли като моите, разлиства „Списъка на Шваке” (на Херберт Шваке, който първи класифицира цената на колите втора употреба) и там „научно” определя цената на стария ми автомобил с включена в него печалба за търговеца. При нормални условия той щеше да ми даде за моето старо Сузуки 1500 евро, след това ще го препродаде с разумна печалба, а на мен ще предложи изгодно нова кола. Да, но сега правителството му разпореди да плаща по 2500 евро, за стара кола, след това да я прати в моргата и на мен да ми предложи чисто нова или кола до една година. В момента за подобна сделка предлага най-вече руска Лада Калина за 7500 евро. Но за него не остава никаква печалба: „Това е базовата цена на автомобила и за мен не остава на практика нищо” оплаква се Нолте. Той на практика трябва да унищожи здравата ми кола, като в замяна ми с изгода само ерзац-кола, която клиентите му познават от годините на соца. Нолте, който още по времето на ГДР е имал малък сервиз за автомобили, клати глава, докато казва, че не така си е представял пазарната икономика.
Препоръчва ми моргата на „Прийз и Фриезе” в околностите на Берлин. Тръгвам з тази посока и по пътя чувам по радиото коментар на професора по икономика Ханс-Вернер Зин, който нарича „скрап-премията” – „перверзна мярка”, тъй като германската кола дори и след девет години активна експлоатация не може да се нарече „бричка”. И е направо кощунство да се унищожава в моргата. Познавам професор Зин и си спомних как той веднъж ми разказваше, как продължава да кара с удоволствие своя „мерцедес” от 1991 г. и е доволен, че вътре няма толкова електроника както при съвременните автомобили. За миг си представям проф. Зин в комичната ситуация как облечен в мазен комбинезон ляга под „бенца” и започва да го човърка. Така ли в представите на правителството изглежда един „непатриотично настроен германец”? А може би прилича на мен: купих колата си, когато жена ми забременя, малко след краха на ГДР, оставайки верен на „новата икономика” и на постулатите от бестселъра „Изкуството на стилното обедняване .” Там имаше такъв пасаж, който още помня: ”Всяка дори ужасна кола може да работи много шармантно, ако не й придавате чак такава ценност”. С други думи: скъпа кола ли? Тя не ви трябва, за да ви върши работа. С тази логика и с това отношение вече толкова години караме колата си.
Точно преди да стигна до моргата жена ми звъни на мобилния. Тя е размислила и се сетила, че макар колата все още да е в движение, като вдигнеш 130 км на арматурното табло светва червена лампичка с надпис „Check engine“. Освен това по магистралата колата така дрънчи, че нищо не се чува вътре. Освен това колата няма ABS, пък и в крайна сметка, щом това е за доброто на Германия. И т.н., и т.н.
Хайке Прийз, шефката на авто-моргата, не харесва думата „давам за скрап”. „Така хората подценяват нашия бранш”, казва тя. „Ние не унищожаваме, а рециклираме. Трябва да изсмуче бензина и маслото, след това да извадим и обезопасим акумулатора, да подготвим за продажба втора ръка двигателя, амортисьорите и кормилната уредба...Едва след това пращаме колата за пресоване”. След кратка пауза допълва. „И изобщо не ги направим на квадратни кубчета. Това са холивудски измислици. Тук ги пресоваме да до плоска метална плоча. „Така може винаги да се провери, дали са спазени всички указания за безопасност”, с гордост завършва Прийз. После се жалва, че са съжаление хората сами решават да извършат тази подготвителна фаза и продават частите в Ebay. „Досега вземахме за смачкването на колата по 200 евро. Но след като правителството обяви „скрап премията”, цената скочи на 1000 евро. Автоморгата ”Прийз и Фрийзе” се надява да се възползва от конюнктурата: „Всичко, което досега отиваше в Полша, сега ще идва при нас”, казва тя.
На обратния път през бранденбургските алеи ми хрумва нещо: какво би станало, ако сега засиля колата си и я размажа в едно от тези дървета? Тогава ще получа от застрахователя си премия (имам непълно каско) за стъклата, а в моргата ще получа и „скрап премията” си. Вдигане цената на старата кола чрез катастрофа – това наистина му звучи научно като „конюнктурна програма”. „Премията скрап” бе прокарана от социалдемократите. Канцлерът Меркел просто се съгласи, може би най-вече защото усети чрез бившия ХДС-министър Матиас Висман натиска на автомобилното лоби в Берлин. Зелените пък се надяват в Бундестага да модифицират идеята за „скрап премията”: тя трябвало да се плаща само за автомобили, които отделят под 140 г CO на 100 км. Но докато предложението бъде разгледано на следващото заседание на Бундесрата (6 февруари) бих могъл да ускоря събитията и да заменя моето Сузуки (156 г CO ) за едно Порше (средно 321 г CO). Или дори за едно БМВ. Там, където паркирам колата си има окачен транспарант: „Най-добрата автокъща в Германия за 2008“. Няма да й казвам името, но къщата наистина си я бива: с кафе, детска площадка за игра, магазин, фризьорски салон. Купуването на кола е наистина едно много приятно изживяване. Управителят Андре Рийзе е мой стар познат. Срещам се на входа и от дума на дума го питам за „скрап премията”. „Май тези пари не са особена тема за разговор тук?”, казвам аз. „Напротив”, отговаря Рийзе. „Клиентите използват премията, за да си купят кола в премиум-сегмента”. На мен ми предлага BMW с климатик и всички екстри. Казва, че може да уреди всички формалности, включително проверката на кредитната ми надеждност за петнадесет минути. 34 000 евро минус „скрап премията” прави месечни вноски от 846 евро за три години. Не го питам, дали това е най-добрият урок от финансовата криза. Питам го, дали ще ми вземе старото Сузуки.
„Не-е-е!”, реагира като ужилен Рийзе – „Паркингът ми е прекалено скъп за такава кола”. Да, но аз искам да бъда патриот и да си унищожа старата кола!” Рийзе реагира съвсем хладнокръвно: „Ще изчакам най-напред гласуването в Бундесрата. А докато решението не стане юридически факт, клиентите сами трябва да понесат риска”.
Неловко хвърлям поглед през прозореца към паркинга, където между десетките нови БМВ-та е паркирано и едно старо Сузуки. „Е, моята кола и без друго все още се движи”. И се прибирам при жена си. (БГНЕС)
