Шест или седем политически формации влизат в следващия парламент. Това сочат данните от национално представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". Максималната грешка при 50-процентовите дялове е +/- 3 процента. Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на "Екзакта Рисърч Груп". От агенцията уточняват, че изследването е проведено на територията на България и не регистрира изборните нагласи извън страната.
На въпрос за коя от посочените политически сили ще гласуват на предстоящите парламентарни избори 21.4 процента от анкетираните посочват ГЕРБ-СДС. За "Има такъв народ" (ИТН) биха гласували 20.8 процента, за "БСП за България" - 15.8, за "Демократична България" - 12.8, за ДПС - 11.2, за "Изправи се! Мутри вън!" - 4.8, за "Българските патриоти - ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ" - 4.0. Под прага остават партия "Възраждане" - 2.8 процента, "Българско лято" - 1.8, други партии и коалиции - 3.1. Квадратчето с "не подкрепям никого" биха отбелязали 1.5 процента. Яснота по това дали "Българските патриоти - ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ" ще прескочат 4-процентовата бариера ще има едва в края на изборния ден, уточняват от агенцията.
Разликата между ГЕРБ-СДС и ИТН е такава, че въпросителните за размера на дистанцията между двете партии ще останат до самия край на изборния ден. Подобна разлика определено се вмества в категорията "статистическа грешка", посочват от агенцията.
След вота на 4 април ИТН и ДБ разширяват електоралното си влияние. Това потвърждава усещането, че "вълната на протестния вот" не е отзвучала. Не може да се заключи, че партиите на протеста ще могат да получат нужните им за мнозинство мандати, въпреки очакванията поне две от тях да подобрят чувствително позициите си на 11 юли спрямо 4 април, отбелязват от агенцията.
Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните (48 процента) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12 процента са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Други близо 16 процента се колебаят дали изобщо да гласуват и опитът на "Екзакта" подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните. Една четвърт от българите изразяват нежелание да гласуват. Неизвестни относно електоралната активност добавя отпускарският сезон, както и навиците на немалко българи от последните години за чест краткотраен отдих в уикендите на летния сезон, посочват от агенцията. 15 процента от интервюираните твърдят, че са от хората, които решават едва в последния момент за кого ще гласуват.
По принцип 45 процента от българите одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41 процента са против. Изследването показва, че общо 23 процента от българите изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43 процента от тях) и нискообразовани респонденти (72 процента от хората с основно образование).
57 процента от анкетираните очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по-често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП. 43 процента са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни. Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на "Изправи се! Мутри вън!".
Изследването е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". Максималната грешка при 50-процентовите дялове е +/- 3 процента. Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на "Екзакта Рисърч Груп". От агенцията уточняват, че изследването е проведено на територията на България и не регистрира изборните нагласи извън страната.
На въпрос за коя от посочените политически сили ще гласуват на предстоящите парламентарни избори 21.4 процента от анкетираните посочват ГЕРБ-СДС. За "Има такъв народ" (ИТН) биха гласували 20.8 процента, за "БСП за България" - 15.8, за "Демократична България" - 12.8, за ДПС - 11.2, за "Изправи се! Мутри вън!" - 4.8, за "Българските патриоти - ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ" - 4.0. Под прага остават партия "Възраждане" - 2.8 процента, "Българско лято" - 1.8, други партии и коалиции - 3.1. Квадратчето с "не подкрепям никого" биха отбелязали 1.5 процента. Яснота по това дали "Българските патриоти - ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ" ще прескочат 4-процентовата бариера ще има едва в края на изборния ден, уточняват от агенцията.
Разликата между ГЕРБ-СДС и ИТН е такава, че въпросителните за размера на дистанцията между двете партии ще останат до самия край на изборния ден. Подобна разлика определено се вмества в категорията "статистическа грешка", посочват от агенцията.
След вота на 4 април ИТН и ДБ разширяват електоралното си влияние. Това потвърждава усещането, че "вълната на протестния вот" не е отзвучала. Не може да се заключи, че партиите на протеста ще могат да получат нужните им за мнозинство мандати, въпреки очакванията поне две от тях да подобрят чувствително позициите си на 11 юли спрямо 4 април, отбелязват от агенцията.
Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните (48 процента) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12 процента са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Други близо 16 процента се колебаят дали изобщо да гласуват и опитът на "Екзакта" подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните. Една четвърт от българите изразяват нежелание да гласуват. Неизвестни относно електоралната активност добавя отпускарският сезон, както и навиците на немалко българи от последните години за чест краткотраен отдих в уикендите на летния сезон, посочват от агенцията. 15 процента от интервюираните твърдят, че са от хората, които решават едва в последния момент за кого ще гласуват.
По принцип 45 процента от българите одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41 процента са против. Изследването показва, че общо 23 процента от българите изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43 процента от тях) и нискообразовани респонденти (72 процента от хората с основно образование).
57 процента от анкетираните очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по-често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП. 43 процента са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни. Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на "Изправи се! Мутри вън!".
Изследването е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". Максималната грешка при 50-процентовите дялове е +/- 3 процента. Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на "Екзакта Рисърч Груп". От агенцията уточняват, че изследването е проведено на територията на България и не регистрира изборните нагласи извън страната.
