Те са четирима архитекти и стават част от проекта "40 до 40" на Дарик като една от малкото общи номинации - под името WhAT Association. WhATA, както накратко се наричат, е архитектурна група, която обединява Анета Василева, Жана Стоилова, Николай Ангелов и Христо Говедаров.
Тяхна е заслугата за блога за архитектура и неархитектура - http://whata.org, където ще се уверите, че харесват архитектура с манифест, дизайн с чувство за хумор и самоиронията във всичките й проявления.
Каква е историята на техния архитектурен проект, успели ли са да изменят масовия вкус към градска архитектура от създаването си досега, с какво се борят и кои са добрите примери, за които искат да разказват?
Следват отговорите на трима от създателите на WhATA, които гостуваха в Следобедният блок на Дарик.
Добре дошли на Анета Василева, Жана Стоилова и Христо Говедаров. Липсва Николай Ангелов - вероятно по уважителни причини. За мен е любопитно, че създаването на вашата архитектурна група през октомври 2005 година е спонтанно решение, хрумнало ви по време на пътуване във влака между Виена и Будапеща. В каква посока пътувахте?
В конкретния случай пътувахме и в двете посоки в рамките на една седмица.
Какво ви беше отвело там?
Ние обичаме да пътуваме заедно и да гледаме различна архитектура. Мисля, че тогава искахме да разгледаме новия Музей за съвременно изкуство във Виена.
Това беше първото ни подобно пътуване в чужбина, което постави началото на една традиция. Всяка година си избираме дестинация и потегляме на път.
Хубаво е да отбележим, че дестинацията винаги е архитектурно интересна. Обикновено не ходим по традиционно исторически места, а ако попаднем на място с историческо наследство, винаги тръгваме по малките улички, за да наблюдаваме архитектурата на сградите.
Добре де, но как по време на това пътуване във влака ви хрумна да организирате подобна група.
Вече бяхме установили, че можем да работим заедно, след като спечелихме награда в един конкурс през 2002, студентски конкурс. Тогава работата ни се получи и разбрахме, че можем да работим заедно. Преди случката във влака сме си мислили за разни неща, за име например. Явно тогава, във влака, е дошъл моментът за това решение.
Влакът е много подходящо място за дискусия - имаме време да се съсредоточим.
Сега идва моментът да изясним какво се крие зад името WhATA, или WhAT Association, или Who are they, в превод - кои са те? Любопитно ми е да разбера какво се крие зад това име.
Въпросът е, че никой не знае какво се крие зад името, тъй като то претърпя няколко фази на абревиатурата и това, което в крайна сметка се наложи покрай интернет и блога, е съкращението WhATA и логото. Това доведе до неговото използване и извън интернет пространството. Тогава бяхме млади и комплексирани и отдавахме прекалено значение на името, но сега то вече няма значение за нас.
Как си представяхте нещата през 2005 година? Какво си мислехте, поставяйки основите на вашата организация.
Тогава имахме идея да официализираме нашето сътрудничество и приятните вечери на чашка и на приказки. Давахме си сметка, че в България има сериозен проблем с разбирането за архитектурата. Стигнахме до извода, че няма да постигнем нищо, ако само си говорим. Решихме да действаме и да запознаем повече хора с нашите идеи. В крайна сметка мисля, че 2007 е по-важната дата - когато направихме блога.
Казвате архитектура и неархитектура. Може ли да дефинирате какво означава неархитектура.
Всичко, което не е архитектура.
Има ли у вас професионално раздразнение от това, което виждате, докато вървите из София като архитектурни сгради?
Не сме чак толкова раздразнени, защото мислим, че процесите не са необратими, че нещата все още могат да се променят към по-добро.
Ние сме на мнение, че много по-интересно се живее в държави, където не всичко е идеално и има още какво да се направи и подобри. Тук имаш теми за размисъл и какво да променяш. Тук сме обречени на постоянни предизвикателства и точно това е интересно.
Да, не ти е особено приятно, че не си заобиколен от много красота и не живееш в идеалната архитектурна среда. Дразниш се, но така стигаш до размисъл, искаш това да се промени и започваш да търсиш нови решения.
Какви промени се случваха в първите години от създаването на вашата организация до ден днешен.
Направихме блога с две основни цели. Първата беше да променим масовия вкус в България. Затова се опитваме да пишем по-разбираемо, защото хората, които четат сайта ни, невинаги са с архитектурно мислене и искаме да ги образоваме. Все пак те са част от средата, в която живеем и творим. Проблемите у нас са свързани с липсата на добър масов вкус и - да си го кажем направо - със задкулисието на обществените поръчки. Решихме, че като започнем да говорим по-разбираемо за архитектура и архитектурни проблеми, все повече хора ще развият сетивност към нещата, които би трябвало да ги дразнят. Много ни се иска да вярваме, че сега, след седем години, поне хората, които ни четат, ще изберат по-добри архитектурни решения при строежа на къща или интериор.
В същото време вярваме, че ще са развили чувствителност към обществените пространства. И когато нещо не им хареса, ще споделят мнение с приятели и познати в социалните мрежи. Ще заявят позиция, че публичните пари не са изхарчени както трябва и има начин нещата да изглеждат по-добре.
Един от конкретните поводи за създаването на блога е, че в този момент беше много популярно хората да имат блог. Тогава нямаше архитектурен блог в България.
В проекта "40 до 40" още в самото начало имаше едно изречение, което описваше хората в този проект като новите бъдещи лидери на България. Всички участници, които ни гостуват, имат идея за промяна, за нещо иновативно, което да се случи в нашата среда. Сега, като ви слушам, си мисля, че идеята да промените обществения вкус е сериозна идея и това вече ви прави лидери. Как гледате на това определение, като го изчистим от всякаква патетика?
Страх ни е да си мислим, че имаме чак толкова голямо влияние. Правим каквото можем и пишем за неща, които са ни интересни. Проявяваме любопитство към теми, които ни харесват или ни дразнят. Надяваме се, че чрез нашите представи и възгледи за това кое е красиво и кое не в архитектурата хората ще се вслушат и ще променят своя вкус. Но не можем да контролираме този процес и не можем да знаем на колко хора сме повлияли.
Не смеем да кажем, че е заради нас, но трябва да отбележим, че през последните години обществото е много по-чувствително към архитектурните недоразумения. Реагира на неща, които не харесва. Това ни дава основанието да твърдим, че хората започват да стават по-отговорни към архитектурата в градовете. Това е отлично начало.
Кое беше последното нещо, което много ви издразни?
По-скоро конкретния повод - когато сложиха коледна украса на фонтана на бул. "Витоша". Подпряха я с едни камъни, които после облепиха с фолио.
Най-много ни дразни, че все още няма изпълнено качествено обществено пространство не само в София, но и където и да било в България след честно проведен конкурс.
Какви са вашите представи за промяна на бул. "Витоша" и за промяна на обществения вкус, свързан с това пространство? Вероятно част от нашите слушатели харесват този фонтан. Как възприемате това предположение?
Всеки има право на мнение. Когато става въпрос за публични пространства, за публични пари, добре би било държавата да ползва специалисти от различни области. Когато става въпрос за публични пространства, е добре да участват повече хора и да изразят своето мнение. Хората могат да изразят с думи това, което си представят за хубаво, а специалистите да решат дали ще пасне на съответното пространство или не. Най-добрият начин да се избере най-добрия специалист е чрез конкурс.
Проблемът при архитектите е, че те много пътуват, видели са много неща, в час са с новостите по света и когато такива неща - като например историята с фонтана - се реализират в България, нас малко ни е яд.
Кои са добрите примери? Какво можем да похвалим от архитектурна гледна точка?
Хареса ни, че най-накрая в София започнаха да сменят настилките в централната част с по-добри. От години си говорим на тази тема - че центърът на София ще изглежда по коренно различен начин, ако се променят настилките на кръстовищата. Започнаха действия в тази насока и се надявам тази инициатива да бъде продължена. Това, което най-много ни радва, е, че тази година се появиха добри примери и на места извън големите градове. Например музеят в село Дорково, който е една чудесна европейска сграда, с добри архитектурни решения. Това показва, че ако в България се появат повече такива места, хората ще станат по-чувствителни и ще имат повече база за сравнение.
Много ви благодаря за това гостуване. Искрено се радвам, че сте част от проекта "40 до 40". Това, което правите. има смисъл и се забелязва.
Бяхме поласкани и не очаквахме тази приятна изненада.
