Българинът Валери Маринов е ръководител на екипа, който разработва т.нар "умна хартия". Технологията, която създава, позволява вграждането на чип в банкноти и документи, като така се ограничава възможността за фалшифициране.
Откритието му предизвика фурор в цял свят, като интерес вече проявяват частни корпорации и държавни институции от 5 континента. Ето какво сподели той пред рубриката "Марж" на Дарик
Г-н Маринов, можете ли да разкажете малко повече за това как изобщо решихте да работите по проекта за т.нар. „умна" хартия?
Всъщност моята област са електронните технологии общо взето и с това се занимавам от много години. Но преди 3 - 4 години прочетох някъде, че ЕЦБ и Японската централна банка обмислят вграждане на чипове в банкнотите - нещо, което мен ме заинтригува, защото - макар и на пръв поглед тривиален, проблемът не е никак прост. А не е прост, защото банкнотите се печатат на хартия, която е с дебелина от порядъка на стотина микрометра, което е сравнимо с дебелината на човешкия косъм, а чиповете са обикновено доста по-дебели. Така че на мен ми беше интересно да видя как от техническа гледна точка това може да бъде реализирано. Когато погледнах по-навътре в проблема, разбрах, че всъщност има нужда от нова технология, защото иначе е невъзможно да сложиш електронен чип, който е няколко пъти по-дебел от хартията, вътре в самата хартия.
Откога работите по този проект?
Започнахме да разработваме тази идея преди около три години и в крайна сметка съвсем скоро, миналия декември, успяхме да демонстрираме технологията, която позволява това да бъде направено.
Ще доведе ли това реално до спиране на фалшифицирането на банкноти?
Технологията за производство на банкноти и друго подобни инструменти се развива векове наред и всеки път, когато нещо се измисля, за да се спре фалшифицирането, фалшификаторите винаги намират начин да преодолеят това. Аз съм почти сигурен, че с нашето изобретение ще се случи същото. Не виждам начин как въобще би могло да се измисли решение за спиране на фалшифицирането напари. Фалшификаторите винаги намират начин да преодолеят дори и най-умните и най-технически съвършени решения, така че и в този случай нещо подобно сигурно ще стане. И както писа в един форум един български читател: „Българин е измислил тези мерки за спиране на фалшифицирането, българин ще измисли и начин да разбие тази защита". Не знам дали това ще стане така лесно, но според мен няма начин, няма крайно решение за спиране на фалшифицирането на пари. Но просто смятам, че това, което правим, е далеч по-трудно да се разбие, отколкото другите мерки за сигурност, които в момента се използват.
Какви ще са ефектите от поставянето на чип в банкнотите - ограничаване на фалшифицирането, свиване на сивата икономика?
Трудно ми е да прогнозирам. Аз съм сигурен, че когато хората имат технологията подръка, те ще могат да разработят нейните приложения до степен, в която да има техническа приложимост. Преди няколко дни от Колумбия се свързаха с мен и обясниха, че обмислят прилагането на тази технология за проследяването на пари, които се използват за нелегални транзакции. И те имат много интересна идея - искат да използват пари, които могат да бъдат проследявани с нашата технология, и да поставят на различни места из града, даже на полицейски коли, устройства, които могат да проследяват тези банкноти. По този начин ще се опитат да ограничат и поне психологически да повлияят на хората, които извършват нелегални транзакции, занимават се с пране на пари, плащане на наркотици и други подобни. Така че хората, когато имат технологията, намират приложение много лесно. Но нашата технология има приложение и в много други области - в машиностроенето, в производството - много е привлекателно да се мисли, че може всяка част и всяко нещо, което се произвежда, да има вградена собствена идентификация, която да може да бъде проследявана и съхранявана в база данни. Това ще помогне за подобряване на качеството и увеличаване на производителността.
Какво представлява технологията, как действа?
Тази технология се нарича радиочестотна идентификация и тя не е нова технология, тя е на около 20-30 години, но се използва основно за производство на т.нар. „умни" етикети. Това са неща, които в основата си трябва да заменят баркода. Така, както на всяка една опаковка и на всеки продукт има баркод, тази технология с чип заменя този баркод. Но не става дума само за механическа замяна. Баркодът има 10-12 цифри, а този чип може да съдържа в най-простата си конфигурация около 2 KB информация. Т.е. много повече информация може да се запише в този чип. Но което е още по-привлекателно - тази информация може да се чете от разстояние. Баркодът, за да се прочете, четецът трябва да бъде в непосредствена близост, докато с тази технология електронният чип може да се чете от разстояние 5, 10, 15 метра. И тази технология е много широко разпространена. Проблемът е, че я няма в листове хартия. Представете си обикновен лист хартия с чип в него. Тази технология не съществува за такива продукти, защото етикетите са много по-дебели, а листовете хартия са много по-тънки. Може да изглежда много елементарна разликата, обаче от технологична гледна точка, когато трябва да се приложи чипът в такъв продукт като офис хартия, технологията става много сложна.
Ще може ли обикновен човек да различава по някакъв начин фалшива банкнота от такава с чип?
Не виждам как хората биха си понесли четци в джоба, за да ги различават. Но мога да си представя как в банки или на други места би могло да има такива четци, те не са нещо сложно, сравнително елементарни са. Макар че сега се сещам, че съвсем наскоро някой беше показал едно елементарно устройство - четец, който се закача към смартфон, така че технологията става все повече разпространена. Но все пак аз не мисля, че продавачът на пазара би имал някакъв четец, който да познае фалшивите пари. Идеята не е да се използва на такова базово ниво, но представете си, че има нелегална транзакция на пари и сред тези банкноти има такива, които могат да бъдат проследявани от разстояние. Тогава съвсем елементарно би било те да бъдат прочетени, без този, който ги носи, да разбере това - примерно в банки или на границата.
До момента кой е проявил интерес към прилагането на тази технология?
Всеки ден отговарям на мейли или разговарям с хора от цял свят. И това включва не само частни корпорации, но и държавни институции. Но ние, в интерес на истината, още не сме готови да приложим тази технология в производството. Тя все още е в лабораторията. За да я изкараме от лабораторията до едно ниво за редовно производство, имаме нужда от допълнителни инвестиции, а ние още ги нямаме. Но интересът е огромен, от 5 континента буквално.
Скъпо ли ще е на практика прилагането на това, което сте разработили?
Всъщност нашата технология като инвестиция е доста по-евтина от стандартната технология, която в момента се използва за подобни продукти. А цената на самия продукт - на лист хартия, не би следвало да е повече от няколко цента. Няма никакъв смисъл човек да направи продукт, лист хартия, който да струва 2 или 5 долара. Трябва да бъде в рамките на няколко цента, стотинки, за да има приложимост, за да искат хората да го купят. Когато ние разработвахме технологията, цената беше наистина основна ни цел - да бъде евтина и достъпна.
Мислите ли, че подобна идея може да срещне отпор на политическо ниво например? Защото знаем, че и в България, и в други страни, незаконните дейности не стават без подкрепа на политическо ниво.
Абсолютно. Проблемът с прането на пари не е български. Споменах за Колумбия - можете да си представите там какъв сериозен проблем има с наркотиците, трафика и парите, които се разменят. Но съпротивлението би могло да дойде и от друга посока. Например в Америка и в някои други страни може би ще има един друг вид съпротива. Хората са по принцип против всяка една технология, която може да ги проследи. Ти носиш пари, които могат да бъдат проследяеми и винаги има този страх от Големия брат, който те наблюдава отнякъде и следи всичко, което правиш. И на тази база съпротивата е много по-силна. И мисля, че не икономическата страна, а по-скоро социалната и политическата биха били най-голямата пречка за нашата технология. Бихте ли се съгласили да носите в джоба си нещо, за което знаете, че някой някъде - нямате идея даже кой е, може да проследи всяко едно ваше движение. На практика обаче тези банкноти или за каквото и да се прилага технологията - ценни книжа, завещания, договори, лотарийни билети, за всичко, което е лист хартия и има нужда от защита, могат да бъдат прочетени от разстояние от 5-10 метра. Но хората не разбират това, те си мислят, гледайки шпионските филми, че има някакви спътници, които да те проследят, когато имаш такова нещо в джоба си. Което е технически невъзможно, но те не го знаят и се страхуват да носят устройство, което би могло да ги проследи къде ходят и какво правят.
Може би банален въпрос, но какво е чувството да създадеш технология, която може да е толкова значима за хората?
За мен това е ежедневие, просто с моята група - в която е включен още един българин, мой студент, както и няколко други хора - решихме, че е интересен проблем, с който да се занимаваме. И аз съм малко изненадан от този широк отзвук не само в България, но и в целия свят - японски медии, вестници в ислямски държави, BBC, местните вестници, технологичните блогове, също отразиха нашата технология. Но това ми подсказва едно нещо - има голяма нужда от тази технология - хората виждат директното й приложение, ползата от нея и това ги кара да се интересуват. Аз мисля, че тази технология би могла да промени много неща - представете си, когато искате да удостоверите един документ или лист хартия като автентичен - в момента има много знаци за защита, нишки, вградени в хартията, подписи, печати, нотариална заверка, всичко това може да се елиминира с малък чип в хартията, който съдържа цялата информация - веднъж записана, тя не може да се промени. Тази информация може да е много повече от подпис и печат, може да описва съдържанието на документа и много други неща.
Замисляте ли се да се върнете в България или да помагате на учените тук?
Аз съм от Пловдив и преди време в едно интервю за пловдивски вестник първото нещо, което настоях да публикуват, е покана към всички тези талантливи и много умни български деца, студенти, които са завършили бакалавърска степен, искат да продължат обучението си, интересуват се от тази област, в която работя. Добре дошли са да се свържат с мен, аз бих могъл да им осигуря стипендия, безплатно обучение, възможност да работят в моя екип. Аз искам да помагам на българските студенти, да работя с моите колеги. Колкото до връщане в България - моето сърце е там, но моята област изисква много високи инвестиции, специална екипировка и не виждам как това мога да го имам в България. Тази разработка, за която говорим в момента, не само отне 3-4 години, но и трябваха инвестиции за над 1 млн. долара, за да я разработим. Така че не е въпросът дали искам да се върна, а дали мога.
