Водят се неформални разговори за участие на България в американската противоракетна отбрана. Това заяви при първата си публична лекция у нас днес посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. По темата за разговор в предаването "Денят" бе поканен министърът на външните работи Николай Младенов.
Министър Младенов, кажете за какво точно става дума, какви са тези преговори или разговори, които се водят, и какво ще следва от тях?
Първо, позволете ми да внеса едно уточнение. Става въпрос за противоракетната защита на НАТО, на всички нас, които сме страни-членки на НАТО, в които участват САЩ, разбира се, с най-сериозния принос. Това е нова система, която тепърва ще се изгражда оттук нататък. В този план разговори се водят в рамките на целия съюз в НАТО и на ниво министри, и на ниво двустранни отношения, за да може да се намерят, така, най-подходящите механизми, по които да се изгради тази нова система. Чухте наскоро, че в Румъния ще бъде разположена част от тази система, разбира се, в Полша, където бяха и по-старите планове. Така че говорим за една натовска система, не говорим за една американска система.
А трябва ли във всяка една страна - член на алианса, да има такава система?
Не, зависи къде се намира всяка една страна и зависи за какви елементи говорим. Има елементи, които са свързани, които са интегрирани, и трябва да бъдат разположени в различни части на територията на натовските страни. Например първият етап от тази система ще бъде базиране на вода. Това ще бъдат кораби, които ще имат способност, ако, недай си боже, има балистични ракети, изстреляни, така, някъде от Близкия изток към територията на Европа, на натовските страни, да могат да ги прехванат.
Наскоро стана известно, че Румъния ще приеме такъв щит, разполагането на елементи от такъв противоракетен щит на своя територия. Ако там вече е сигурно, че ще има такива елементи, то необходимо ли е в България да има нещо друго, което да допълва този щит, който, така или иначе, се изгражда в Румъния?
Това е технически въпрос, на който се съмнявам, че има някой, който в момента може да ви отговори, защото зависи от конструкцията на системата, която ще се появи. Това, което знаем със сигурност и което и вие казахте, е, че един от елементите на тази система ще бъде разположен в Румъния към 2015 г. Тя има и различни други елементи. Разбира се, в наш интерес, на България, на всички български граждани, е ние да бъдем покрити от този противоракетен щит, когато той се изгражда. Но това, което се разполага например в Румъния, то не се отнася само за територията на Румъния, то ще покрива и територията на България и на други части от натовските страни.
Понеже и аз така ги разбрах нещата предварително, но вие като бивш военен министър ги обяснявате още по-добре. Тогава защо е необходимо в България да се разполага нещо, след като от Румъния това е достатъчно?
Ами, защото, пак ви казвам, че има различни елементи. Значи на това, за което се говори за Румъния, става въпрос за самите ракетни установки, ако мога така да ги нарека. Има елементи, които са свързани с командването и контрола на тая система, има елементи, които са свързани с, така, радиопрехващането на една потенциална заплаха. Пак ви казвам, има и такива, които са разположени на море. Това е една много комплицирана система, която не трябва да се опростява до това, че в Румъния се слагат едни ракети и, видите ли, трябва навсякъде да се сложат едни ракети. Това е процес, който оттук нататък ще тече, и нашият интерес, разбира се, абсолютно координиран с партньорите ни в НАТО, защото, пак повтарям, това е една система, която ще защитава територията на целия Северноатлантически съюз, е ние да бъдем под чадъра на тази система.
Президентът на Атлантическия клуб у нас Соломон Паси днес каза, че решението за това къде да се разположат елементи от противоракетния щит е наполовина математическо и наполовина политическо. Ако политическите решения са предизвестени донякъде с оглед на нашето членство в НАТО, то за каква математика според вас говори Соломон Паси?
Не мога да намеря такава математическа логика. Много голяма част от решението е техническо. Разбира се, има и сериозен политически елемент, но преди да стигнем до този политически елемент, трябва да се разгледа най-вече къде и по какъв начин технически това е най-изгодно да се разположи. Така че съотношението не мога да ви кажа, че е 50 на 50 или по някаква формула. Съотношението трябва да се базира единствено на техническата... на първо място на техническата преценка.
За отделните елементи от системата ще решават експертите, а за политическото решение трябва ли да чакаме някакъв отговор от Европейската комисия, каква е ролята на българския парламент?
О, това е много, много сме далеч от един такъв етап. Нека да оставим на техническо ниво да преценят експертите, които работят в рамките на НАТО, и, разбира се, в Съединените щати, които да преценят по какъв начин тази система трябва да бъде изградена. Тя е съвсем на първоначален етап и на голяма степен даже мога да кажа и на идеен проект все още. Така че много е далеч от един такъв момент.
А няма ли някаква схема, по която се работи?
Ако се стигне до разполагането на някакви елементи от тази система в България, разбира се, че ще бъде спазено изцяло българското законодателство, там съответните решения на Народното събрание, на правителството ще трябва да бъдат взети, но това е... много сме далеч от този момент.
А от кого би ни защитавал един такъв щит?
Основно от заплахата, която все повече се идентифицира напоследък, това е наличието на балистични ракети в Иран, които имат обсег, който фактически достига до територията на Европа. Това е, от една страна, и от друга страна, много сериозните притеснения, съмнения и страхове на международната общност, че в Иран ядрената програма, която разработва Иран, не е само за мирни цели. Това е една от основните заплахи. Разбира се, по-глобалната заплаха в случая е, че с развитието на съвременните технологии и по-свободното движение по света като цяло доста от тези технологии стават достъпни до държави, които до този момент те не са имали достъп, т.е. потенциално подобна заплаха може да се прояви или да се появи в някакъв периметър, в който има висока степен на несигурност и висока степен на нестабилност.
Да, вие сте прав, Иран демонстрира вчера възможности и желание да бъде лидер в това отношение, но пък, от друга страна, по-близкият член на НАТО, който е близо до Иран, е Турция. Там има ли такъв щит?
Не, аз пак... не знам как да ви го кажа още веднъж. Не става въпрос всяка страна да си прави някакъв щит - Турция да си прави неин, пък България да неин и Румъния - неин. Става въпрос за изграждането на един общ, който да покрива територията на всички страни в НАТО и различни елементи, за да може той да функционира като общ, различни елементи трябва да се разположат на различни места, но е въпрос на техническа преценка къде е най-добре да се разположат съответните елементи. За мен това, което е най-важно - България да бъде покрита от този щит, да бъде гарантирана защитата на нашата територия, а дали нещо седи в Румъния, в България или в Турция е въпрос на техническа преценка, което нито аз, нито вие сме хората, които можем да направим. Това е доста по-специализиран въпрос.
Днес стана ясно, че разговорите за включването на България тепърва предстоят, а в близките ни... на страната ни, страни как стоят нещата, дали има вече някакви разговори, знаете ли?
Какво имате предвид под близките на страната ни страни?
Ами, да речем, тези, на Балканите, които са.
Ами на Балканите страните - членки на НАТО, сме ние, Гърция, Турция, Албания и Румъния.
Ами за Гърция и за Албания не чухме от вас някаква информация, затова ви питах.
Ами, няма такава информация, защото, пак ви казвам, въпросът е технически. Въпросът е къде е най-подходящо различни части от този щит да бъдат разположени така, че да защитят всички нас. Сега, логично е, нали не си представяте, че, ако ги разположим в Северна Норвегия, ще имат някакъв ефект по отношение на Иран.
Посланик Уорлик каза днес, че въпросът за противоракетната отбрана е на ранен етап на обсъждане, което вие потвърждавате, и че Съединените щати биха искали да проведат консултации. Какво биха искали още да знаят Съединените щати, щом като се казва, че се провеждат консултации в момента, какво още е необходимо да се консултира?
Говорим за съвсем предварителни разговори, на които въобще не се обсъжда някаква конкретика от типа на какво, къде и как да бъде разполагано. Говорим на първо място за това подкрепяме или не наличието на такава система за цялото НАТО, която да защитава всички нас. Това е позиция, мисля, че, по която нямаме спор. Вече техническите елементи от този щит как и къде ще бъдат разположени, това е дискусия, която доста по-напред ще бъде направена.
А ще искаме ли нещо в замяна?
В замяна на какво да искаме нещо?
В случай че участваме в противоракетната отбрана.
Прекалено далеч сме от този разговор, за да може да говорим по някакъв начин, когато ние ще искаме едно, пък те ще ни дадат друго. Става въпрос за това да има система, която да защитава територията на всички страни в НАТО и вече всяка страна да участва в нея по най-добрия начин. Има държави, които ще участват в тази система най-вероятно със собствени способности, които те имат, и те ще ги включат, за да бъдат интегрирани в тази система. Има държави, в които ще бъдат разположени елементи от тази система, има други държави, които няма смисъл да участват в... няма смисъл да приемат разполагането на такива елементи, защото са прекалено далече от потенциалния източник на заплаха. Но не става въпрос за някаква търговия от типа на дайте ни едно, пък ние ще ви дадем друго.
