Интервю

Ремонтът на Околовръстното шосе на София не е замразен

26 януари 2007 13:52

Главният архитект на София Петър Диков в разговор с Десислава Златкова в предаването "Портфейл"

Кои са трите най-важни неща, които столичани ще усетят чрез новия градоустройствен план на София, който влиза в сила от понеделник?

Хората, които са в бизнеса с недвижими имоти, които се занимават с инвестиции и развитие, ще усетят веднага. На първо място - с новия устройствен план се отпуши възможността за излизане на нови терени за изграждане на нови обекти в София.

Това е сериозно облекчение и за мен, и за администрацията, и за бизнеса. Второто – правилата вече са ясни – може да се видят, да се прочетат и трябва да се спазват.

Третото – може да се планира работата в общинската администрация спокойно и с възможности за прогнозирано развитие.

Ще ви върна на въпроса ми за столичани – те ще ви попитат за зелените площи, за ромските гета, за подземните паркинги…

За зелените площи засега питат основно засегнатите, т.е. хората, които имат собственост в териториите, предвидени за озеленяване. Те питат и аз отговарям, че планът е приет със закон. И това, което е предвидено за зелени площи, трябва да стане, защото е от обществена полза.

Хората, които питат кога ще правим нови зелени площи, ще отговоря, че и в тази посока се работи, и в Западния парк, и в Северния парк. Надявам се, че ще започнем изграждането и на нови паркови площи. Новият план отпушва много възможности, за съжаление те са свързано със сериозни средства.

За мен приоритетите на София за близките четири години са три – на първо място е инфраструктурата, на второ място инфраструктурата и на трето – пак инфраструктурата.

Къде ще се правят нови зелени площи и откъде ще бъде финансирането?

Нови зелени площи ще се правят на доста места - и в източната част на града, парка между „Младост” и „Горубляне”, и в северната, североизточната част на града, и около поречието на Искър. Парите, които първо трябва да се заделят, са за отчуждаване, защото голяма част от имотите, в които ще са разположени тези бъдещи паркове, са частни.

Повтарям, въпросът е свързан със сериозни финанси, затова вероятно няма да претърпи бързо развитие. Неслучайно в закона е записано, че териториите, предназначени за зелени площи, срокът за търпимост е 15 години. Т.е. в срок от 15 години общината трябва да намери средства и да ги отчужди. Оптимист съм и мисля, че за това време общината ще получи достатъчно финансов ресурс, за да може да си позволи да започне да изгражда нови зелени площи.

Друг болезнен въпрос – ромските гета. Какво мислите за намерението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се върви към узаконяване на ромските гета? Ще дадем възможност те да съществуват въпреки по-гъстото застрояване и нарушаване на нормите за отстояние от сградите – думите са на министър Асен Гагаузов. За София приложимо ли е това и какво означава на практика?

Не става въпрос толкова за узаконяване, колкото за изработване на специфични норми за ромските гета. Нормите в устройството, от една страна, осигуряват комфорт на средата. От друга страна – би следвало да отговарят на традициите на съответното население, страна или регион.

Много години съм казвал, че София има нужда от отделен закон за устройство и застрояване, което стана факт с приемането на плана миналата година, защото не можем да сравняваме и да поставяме под шапката на един закон проблемите на село с 1500 души и на един град с един милион и половина население.

А в случая говорим за традицията на живот на ромите, които изискват друга специфика на средата. Вероятно това има предвид министър Гагаузов, мисля, че това трябва да се подкрепи.

Въпросът е дали гетата ще останат в сегашната си форма на сегашните си места.

Думата „гето” не е съвсем коректна, има места, които са си гета, но има квартали, които са традиционни от много години. Ние подхождаме към двата случая различно. Създадените незаконно гета върху територии с друго предназначение са незаконни. Тези гета трябва постепенно да бъдат премахнати и да се мисли как хората, които живеят на тази територия, да бъдат устроени.

Кварталите, които традиционно съществуват, трябва да получат своята устройствена характеристика, своите устройствени планове, за да може да се дисциплинира по-нататъшното им развитие. Работим и в двете посоки.

Подтекстът на вашия въпрос, който миналата година ми беше задаван много често, тази година се получи малко пауза - не е нито отминал, нито решен. Това е въпросът за изграждане на структури, които да поемат за временно настаняване хората, които живеят в незаконно застроените територии.

И второ – да се започне постепенното решаване за изграждане на по-нормална, по-прилична и по-европейска среда за ромите. И в двете посоки имаме разработки, за съжаление разработихме един вариант, само първата стъпка. Разработваме още две територии – ще бъдат внесени в Общинския съвет, за да може да има възможност за избор.

Ще кажете ли кои са двете нови територии?

Ще го покажа на съвета, не искам предварително да раздухваме емоции сред населението. Част от общинските съветници с основание възразиха, че ако беше внесен от кмета – кметът затова спря доклада с разработката. Не бива да поставяме безалтернативно решение. Разработваме още два варианта, за да има възможност за избор, за преценка на оптималността на тези варианти и съответно за правилно решение.

София се тревожи и от един друг въпрос – за замразения, а иначе горещо хвален ремонт на Околовръстното шосе, кажете новината от тази сутрин.

Ремонтът не е замразен. Не е кой знае каква новина. Имаше пречка с терен на частна фирма, през който трябваше да минат много важни комуникации, които да отпушат по-нататъшния ремонт. Става дума за отводнителен канал, битов канал и преместване на кабели за високо напрежение.

След сложни преговори, в които общината и държавата приехме, че не бива да излизаме от позицията на силата, а да отчетен интересите на бизнеса - се постигна споразумение. Споразумението е четиристранно, участници в което са две фирми, Агенция „Пътища”, „Главборлгарстрой” като изпълнител и Столичната община. В понеделник стартира споразумението, което подписахме.

Хората вероятно не си дават каква сложна операция е това. Нашето голямо желание и амбиция е ние независимо от това да я направим. Всякакви критики са възможни заради това, че е направено досега, но операцията наистина е изключително сложна.

Да разбирам ли, че със сложените тази сутрин подписи се отпушва разширяването и нови препъни-камъни няма да има?

Надявам се, че няма да има. Повтарям – изграждането на Околовръстния път е изключително сложно, защото то засяга много интереси. Още по-сложно стана, защото с това забавяне междувременно се изградиха редица обекти, които имат конкретни интереси. Мисля, че оттук нататък нещата ще вървят по-бързо и по-нормално.

Да се върнем отново към интересите на бизнеса – от началото на годината таксите за новото строителство в София скочиха значително и на пръв прочит добавят значителни суми към себестойността на новите сгради… Ще се ускори ли промяната в процеса на издаване на разрешителни след това увеличение? Ще пресее ли новата цена предприемачите, които не са осигурили достатъчно финансиране за обектите си, така че София да няма пустеещи сгради…

По отношение на такса „Строително разрешение” – не е стандартният вид услуга, която дава общинската администрация. В момента, в който общината подпише разрешение на един предприемач, таксата има обратно действие върху самата община. Давайки съгласие да се строи върху тази територия – тя обратно се задължава да започне са поддържа тази територия.

Няма начин общината да реши проблемите на инфраструктурата без финансов ресурс.

Какъв финансов ресурс ще постъпи след това увеличение в общината?

Нашите разчети, че около 20-25 милиона ще са постъпленията в общината от новите такси за строително разрешение. Лично моето мнение е, че таксата, която беше въведена, е много ниска в сравнение с необходимостта на общината от ресурс, за да реши въпросите с инфраструктурата и в сравнение с таксите в нашата близка околност.

За Скопие не са били пратили официално таблица, но са ми пратили таблица за Белград. Ще се позволя да я цитирам, без да се правят аналогии. В Белград сградите са разделени на шест типа – обществени, жилищни, търговски, обслужващи, производствени, индивидуални жилищни обекти. И на пет зони.

За жилищни обекти в централната част на града таксата е 20475 динара. При курс 80 динара за евро, сметката казва, че това е 250 евро за квадратен метър за жилищни обекти. За търговски – 38220 динара на квадратен метър, което прави около 450 евро.

Отново ще спомена 15 лева за квадрат в София…

Може да споменете и 80 стотинки на квадрат, който беше до 31 декември миналата година. Какъв е смисълът на тази такса – ние имаме традиции в това отношение, за съжаление ги забравяме и си създаваме сами на себе си усложнения.

В периода пред 1944 година е имало специален фонд „Благоустройство”, в който са влизали всички постъпления от строителни такси. Имало е специален финансов институт, т. нар. „повишена стойност”. „Повишената стойност” се събира от предприемачи, които купуват земя, влязла в по-благоприятна зона на градската територия.

Например – от земеделска става строителна, но собственикът не е допринесъл с нищо тя да стане строителна, тя е станала такава по силата на решение на общината. Общината се задължава да изгради инфраструктурата, повишаването на цената на тази земя не е принос на собственика, тя е принос на една публична инвестиция.

Затова се е събирала такса „Повишена стойност”, която е била половината от разликата в новата цена на земята.

Смятате ли, че ще се усети все пак ограничаваш ефект на новите такси?

Не, ограничаващ ефект няма да има в никакъв случай. Силно се надявам, че ще има стимулиращ ефект върху развитието на инфраструктурата. Ще има период, в който ще се събира новата такса и предприемачите в голяма степен само ще трябва да си изграждат инфраструктурата. По мои изчисления този период ще продължи три-четири години. След това, когато ще има достатъчно ресурси в инфраструктурата, се надявам, че предприемачите със строителното разрешение – ще получат и услугата.

София шосе Околовръстното ремонтът замразен