Реакцията срещу сегашните управляващи не е реакция в полза на ГЕРБ - по този начин трябва да се оказва съпротива срещу всеки, който дойде на власт и по същия начин преминава границата. Това коментира в интервю за Дарик експертът по медийно право проф. Нели Огнянова. Тя добави, че недоволството по улиците на София и големите градове през последните три седмици не е протест само и конкретно срещу това, което се случва днес, а протестът е принцип и това е важно.
Все така активна ли сте в изразяването на позицията си по улиците на София и смятате ли, че има промяна във формата и в посланията на протеста?
Аз съм от хората, които участват в протеста и от хората, които смятат, че задачите и смисълът на протеста не приключва с формалното решение по казуса „Пеевски". Струва ми се, че това беше само капката, която преля чашата. Но в назначението Пеевски всъщност се оглежда един много голям проблем-проблемът затова, какво може да си позволи държавата по отношение на гражданите. Затова аз вярвам, че протестът не е нито десен нито ляв, нито градски, нито софийски, нито протест на богатите. А това е реакция и съпротива на хората, които смятат, че трябва да има линия между възможното и невъзможното в едно съвременно общество. Вярвам, че протестът трябва да продължава, затова и аз участвам в него, за да се постигне един нов стандарт в българската политика. Що се отнася до исканията на протеста-да, истината е, че във въпросния петък, в който рано сутринта медийният магнат Пеевски беше назначен с решение на парламента за шеф на ДАНС, реакцията беше спонтанна и фокусирана върху Пеевски. Отначало, ако си спомням, правителството и управляващите защитаваха Пеевски.
За часове само.
Чух от Камен Костадинов, че не може 20 дни протестът да продължава заради едно решение. Очевидно има някакво неразбиране. Протестът не продължава заради едно решение. Протестът продължава заради това превземане на държавата от олигархията. И аз смятам, че той има ясна цел и виждам хората, които участват-те са напълно мотивирани да я преследват.
Как обаче бихте отговорили на онези, които контрират- защо през последните 4 години този протест срещу олигархията не се случи, той не излезе на улицата? Вземам повод от думи на Мартин Димитров, който напомни, говорейки за ролята на ГЕРБ, че същите лица срещу които днес протестират хората, са били партия с ГЕРБ преди това.
Може би тук е мястото да цитирам едно невероятно изречение на председателя на парламента, дори с риск да го извадя малко от контекста:" Изборите нямат значение". България се превърна в държава, в която изборите нямат значение. Това може да се тълкува по следния начин: В парламента влизат хора, които имат задачи със законодателни средства да реализират някакви конкретни корпоративни интереси на олигархията, която ние не виждаме. Във всеки случай, ако погледнем листите и хората в тях за последните парламентарни избори, ще установим невероятно движение. Няма проблем да си се намирал в дясна листа, а сега да се намираш в лява листа. Изводът от това може да бъде, без да обобщавам, че ти представляваш някого, който е надпартиен, надидеологически, и който дори има хора в различните листи-леви, десни, центриски, с цел да провежда своите корпоративни интереси в законодателния процес. Връщам се на вашия въпрос-имат ли право в момента да протестират срещу олигархията тези, които 4 години не са били на улицата. Първо, това стриктно погледната не е вярно. И през този период има не малко хора, напомням гражданската журналистика, които редовно са отразявали различните законодателни инициативи в лобиски интерес. Аз мога да напомня десетки такива по времето на ГЕРБ, въпросът обаче е, че медиите, под контрола на медийната империя, на Корпоративно търговска банка и Делян Пеевски се държаха настроени благоприятно към властта, така че гласовете на съпротивата не можеха лесно да проникнат в публичността, първо. Второ, сега, когато хората вече поставят своите искания, не биха могли да бъдат ограничавани затова, че са имали едно или друго поведение в миналото.
Аз ви питах като ваша позиция, защо тогава не скочихме срещу олигархията и задкулисието? Има ли риск сега да залитнем в утопичното очакване за абсолютно чиста политика. Нещо, което нито в САЩ, нито в утвърдени западни демокрации не е постигнато в този чист вид. Друг е въпросът, че там механизмите за контрол и самоконтрол са доста по-ясни и реакцията е по-силна от страна на гражданите.
Може би е добре да повторя това, което ясно се чу в редиците на протестиращите. Реакцията срещу сегашните управляващи не е реакция в полза на ГЕРБ. Тази вълна, която в момента е на улицата има убеждението, че по този начин трябва да се оказва съпротива срещу всеки, който дойде на власт и по същият начин преминава границите. Според мен така трябва да се разчита днешният протест. Това не е протест само конкретно срещу това, което се случва днес, а този протест показва, че всеки, който си позволи да премине тази граница за в бъдеще трябва да да очаква точно същия протест. Това ми се вижда важно, когато протестът се интерпретира като протест срещу Орешарски ли срещу БСП плюс ДПС. Според мен той е принципен и всеки, който се стяга за властта трябва да знае какво го очаква. Това има и превантивно значение.
Реагирахте в блога си на изявлението на парламентарния председател Михайл Миков, който коментира поведението на медиите. Определихте намесата на всеки един извън гилдията като цензура. И все пак като страничен наблюдател, според вас, отговаря ли мащаба на отразяването на протестите в медиите на мащаба на самите протести като обем? Доколко е възможна обективност на професионалните критерии?
Може би трябва да започнем оттук, че отразяване на едни събития и дневният ред на медиите е работа на самите медии. Това трябва да е ясно, с някои изключения, разбира се, ако има дискриминация, расизъм и така нататък. Това е отделна тема. Това няма място в съвременните демократични медии. Но струва ми се, че в последно време качеството на журналистиката видимо се повишава. Струва ми се, че има много големи и сериозни усилия първо, да се развива непосредственото отразяване, изчезнаха посредниците, които определяха границите на журналистите. Имам впечатление, че голяма част от журналистите много по-свободно отразяват това, което се случва. Също така ми се струва, че утвърдените медии полагат много сериозни усилия за безпристрастност. Ако погледнем публицистиката, ако погледнем форматите, които използват, ще видим колко големи усилия се полагат за отразяване на различните гледни точки. Въпреки че има отделни моменти, в които се издигат лозунги като игнор, игнорирай този и онзи, който не заслужава да бъде в медиите, като че ли журналистиката си дава сметка, че дневният ред на медиите трябва да бъде съответен на дневният ред на обществото. И ми се струва, че те отразява съразмерно това, което се случва, включително те отразяват и положението в страната.
Точно това щях да питам. Присъства ли положението в страната, защото първо, се опита да се сложи някаква разделителна линия София срещу провинцията, след това-ето звънна една жена от село и каза:"Нас никой не идва да ни види как живеем. Вие там хвърляте домати, ние тук нямаме пари за килограм домати и се молим градушката да не ни удари двете зелени лехи". Това доколко е видно в медиите?
Имам впечатление, че има грижа и за отразяване на събитията извън столицата, но може би това е свързано с невъзможността медиите да отразяват всичко. Акцентите са в точките, които са по-активни. Да си спомним Варна. Изборите във Варна бяха много широко отразени, защото те са много важни. От тях би трябвало да следва много внимателен анализ на тази връзка между гражданска инициатива, гражданска активност и изборни резултати. Защото Варна е град, в който изборите показаха някои процеси.
За жалост твърде ниска активност, поне на първия тур като контрапункт на това, което се случваше там през януари. Въпросът ми е за това, тъй като България не е нито само протестираща, нито само доволна или недоволна, доста разделени сме дори като хора. Обществото ни е доста разделено в тази криза, която не е само политическа нито социална. Тази пъстрота може ли да се види в една обзорна емисия на електронните медии, да я прочетем, отваряйки вестника от първа страница.
Може би все пак трябва да кажем нещо отделно за обществените медии, за търговските медии. Обществените медии имат задължение по закон
да отразяват многообразието в България и до колкото аз мога да ги следя смятам, че те полагат големи усилия до го правят. Що се отнася до търговските медии, там вече положението е различно и струва ми се, че медии, които са близки до управляващите се опитват да налагат клишета и именно от тях излиза този поток от оценки за разделяне на хората на градски и неградски, за ситите, богатите, красивите, които се противопоставят на останалите. По мое вътрешно мнение това е едно клише, с което трябва много сериозно да се заемем, защото не може по този начин, с този класово-партиен подход да се прави една оценка на много сериозни опити за реформа, които започват в момента.
В обществото има такива опити за реформа и когато говорим за пренаписване на правилата на отношенията между нас самите. Има ли нужда и от пренаписване на етичните правила за работа на медиите? Ситуацията налага ли един такъв сериозен и болезнен винаги разговор?
Ситуацията отдавна е наложила този разговор. Спомням си, че за първи път беше поставен въпросът за концентрациите и за необходимостта от мерки срещу тях и перспективата на медийните олигарахии в България. Започнаха да се водят конференции с участието на медийния регулатор, още в началото на века-първите години след 2000 година. Но това е един много труден разговор, защото зад медиите, поне в определени техни фрагменти, стои олигархията.Не може да се очаква, че тя ще допусне леко този разговор, който ще ограничи властта на медийните империи. Що се отнася до етичните стандарти, моето наблюдение е, че времето е прекрасно за журналистика, защото тези, които са добри в професията в тази сложна обстановка, могат да се покажат като още по-добри. Тези, които се занимават с поръчкова журналистика, които провеждат определена линия и дават простор на клишетата, в момента много ясно личат. За аудиторията е много по-лесно да се ориентира къде е безпристрастната и качествена журналистика и къде е поръчковата журналистика. Сега е време за самоорганизация на журналистическия труд и аз бих искала да напомня едно изследване на Асоциацията на европейските журналисти, което ми се струва симптоматично. Там участват около 170 ваши колеги, които с имената си споделят опити за натиск, следствие на което асоциацията е успяла да обобщи техните предложения за промени. На челно място в тези предложения стои предложението за самоорганизация на журналистите, за защита на журналистическия труд. Това ми се струва изключително важно в контекста на липсата на пазар на труда.Изключително сериозен въпрос. В град като Варна научавам, че има 3 вестника с по около 3-ма души, което показва колко е сложно сега да бъдеш журналист като се мъчиш да стоиш извън орбитата на големите медийни олигарси.
