Проф. Вучков пише всички коментари в леглото
Проф. Вучков пише всички коментари в леглото / netinfo

"Аз съм син на актриса, завършил съм театрознание във ВИТИЗ, но нямам големи симпатии към театъра. За мен театърът е емоционално приповдигнато изкуство, което не ми допада...". Така започва срещата ни в дома на проф. Юлиан Вучков в центъра на София.

Зад него на стената редом висят портрет на Левски и шарж на самият проф. Вучков, дело на безименен художник. Под тях са разположени още много други картини. На очи обаче се набива голямо маслено платно, в луксозна рамка. Картината е поставена върху фотьойл. Подарена му е от художника Кирил Десподов във фоайето на ТВ2. "Аз умея да ценя изкуството. Аз съм професор по теория на художествената култура, в която има глава по изобразителното изкуство. Оценявам тази картина най-малко на 2500 лева", споделя професорът.

Признава, че телевизията му липсва много, а в радио няма да отиде никога. Според него причината да бъде коментатор №1, освен телевизията са големият му ум и голямото му творчество - над 5000 страници, събрани в 25 книги. Силно е впечатлен, че като коментатор от Нова телевизия има най-висок рейтинг. "Чувствително по-висок от този на Милен", казал му го самият Милен Цветков. Разговорът ни с проф. Вучков тръгва хаотично, като често прескача от една на друга тема......

Как стигнахте до телевизионния екран?

Парадоксално е насочването ми към телевизията. Аз мразех телевизията. Тя се откри на 7.11.1959 на празника на Русия. Нямах телевизор в продължение на четири-пет години, защото не ми харесваше суетата на хората да купуват телевизори. Това е осакатено кино и театър. След десетина години ме поканиха в Националната телевизия по времето на Леда Милева да рецензирам един спектакъл. От висотата на сегашния ми опит преценявам, че това беше пълен провал. Имаше едни прожектори, които вдигаха температурата до задушаване. Не можа да се получи нито четене, нито импровизиране - беше провал. Но мина време и започнаха да ме канят. След третото и четвъртото предаване започнах да ставам все по-добър.

Как се стигна до Вашето предаване?

Моето предаване дойде много по-късно. След промените не работих близо осем години. Случайно ме срещна Румен Балабанов и му припомних, че през Живково време ме канеше да пиша във вестник "Литературен фронт". Той каза, че ще прави телевизия Канал 2001 и ме покани. Участвах в сутрешното предаване. Говорех на морално етични теми. Само след една година Румен ме покани за самостоятелно предаване. Започнах с култура, канех гости и водех активен диалог с тях. След това започнах да говоря за политиката, която пречи на културата да се развива. Така в Канал 2001 изкарах три години. Още тогава гостите бяха светила на медицината или големи певци и актьори. Уникално предаване - три часа коментар, диалог със зрителите и диалог с гости в студиото.

В коя телевизия се чувствахте най-добре?

В ТВ2. Там получавах най-много. В Канал 2001 почти не ми се плащаше. По документи ми даваха 250 лева на месец, а реално взимах не повече от 100-150 лева. Още ми дължат около 3000 лева. В СКАТ получавах около 600 лева, но в ТВ2 взимах много по-висока заплата, като периодично я увеличаваха. Румънците признаха, че имам най-висок рейтинг, че съм от най-популярните телевизионери. Въпреки това обаче ми казаха, че не искат вече в телевизията да се говори за култура, политика и всичко останало. Искаха само мачове и чалга. Само развлекателни програми и шоу.

А в Нова телевизия?

Участвам в сутрешния блок, само в четвъртък. Моето предаване много липсва на зрителите. Срещат ме хора, които ми казват, че им липсват моите език и стил, моят дълбок коментар в три часа. Но пък има и такива, които одобряват повече сегашния формат, защото успявам за 15 минути да извлека цялата есенция от фактите, които коментирам.

Сега сте обикновен телевизионен зрител. Какво гледате у дома?

Смятам, че сега телевизията е на ниско равнище. Аз обичам да гледам силни публицистични предавания. С любопитство гледам отделни предавания на Пирамида в ТВ2. Яне Янев тръгна от там. Някои от участващите бяха много тъпи, но имаше и различни. Харесвам и Милен Цветков, въпреки че бях критичен към следобедното му предаване. Но в "Здравей България" е много спонтанен, влиза в спор със зрителите, забавлява се, много ми е забавен.

Кое е любимото Ви място у дома?

Леглото. С една възглавница под главата, леко повдигната и полулегнал пиша в леглото. Така съм написал моите книги и моите телевизионни речи. Така полулегнал пиша по седем часа на ден. Така че това ще се окаже моето любимо място. Разбира се тук не изключвам и моя емоционален и сексуален живот.

Как ще довършите изречението: В моя дом винаги...

...се мисли, се преживява и се работи.

В моя дом никога...

... не се водят дълги празни разговори, а тогава когато възникнат, такива биват прекъсвани.

С какво сравнявате Вашия дом?

Обичам домашната обстановка. Обичам домашния уют. Предпочитам домашните сбирки.

А да готвите обичате ли?

Не, нямам търпение за битова работа. Нищо не ме смазва така, както битови работи. Да ходя да размествам предмети, да търкам дъски. Някои я смятат за гимнастика, но аз правя истинска гимнастика, основно креватна.

Какво е приоритет в ежедневието ви?

Работата. Моята душа никога няма покой. Аз много сънувам. Дори и за следобедна дрямка. Това е доста изтощително. Може би трябва да съжалявам, защото аз сънувам цели сценарии. Всичките ми сънища са свързани с работата ми, но интересното е, че са обратни на това, което се случва. До днес аз съм имал възходящи постижения и сега е върхът на постиженията. Странно е как в моите сънища аз не успявам да свърша нещо, не достигам до някъде...

Над какво работите в момента?

Вие ме хващате в един радостен миг от моя живот, защото аз подредих три пети от моята голяма мемоарна книга. Тя ще бъде около 1000 страници. В нейната основа лежат моите коментаторски изявления от малкия екран. Няма мой коментар, който да не е написан и всички ги пазя. Пазя и записи на предаванията, но те не ми вършат работа. Важни са ръкописите с прословутите жълти и сини фулмастри. Книгата ще бъде готова до една календарна година. В първата част ще бъдат обхванати годините от 1989 до наши дни. Втората част ще бъде с портрети и спомени на много известни личности - наши и чужди политици, писатели, художници, певци и лекари.

Каталог за дома Майсторите.com